Едни приятели ми я препоръчаха. Та така, реших да направя почетна покупка на книжарница Пингвините в Смолян. (УРА! Наистина - къси и бавни са крачетата на тия животинки, но все пак са предрапали баирите в Родопите.) Продавачът беше пичага, не досажда докато разглеждаш, знае всичко кое къде е и изглеждаше някак си... четящ!За автора мога да кажа, че попада в личния ми топ 5 български писатели, а за книгата... Не знам от къде да започна.
Притеснителното в случая - трето издание (може би вече има и 4-то), ужасно прехвалена от всички. Гадинката в мен си мисли - дай да го видим тоя, ще я прочета, за да мога да плюя после на воля. Няма просто как да се харесва на толкова много хора и един да не каже нещо криво.
Хареса ми, не всичко, но ми хареса. На места си казвах - да, така е, мамка му! Само, че никога не съм можела да го обясня или напиша. Защото е било чувство - неопределен енергиен поток, бушуващ и циркулиращ между ума и душата ми.
2 коментара:
много се радвам :) (тва защо го написах)
Преди няколко седмици по-скоро случайно се оказах на открита дискусия, целяща определянето на номинации за български роман на годината. Въпросната книга беше една от най-коментираните, като ми направи впечатление имено с диаметрално противоположните критики които получи (от много и все професионални литературни критици). Като се почне от "брилянтно" и се стигне до "лигаво", което ме заинтригува някак си...
Публикуване на коментар