петък, 28 август 2009 г.

Сантиментален багаж

Местейки се от едно място на друго, винаги опаковам по един кашон сантиментален багаж. С времето кашонът става все по-голям. Разни и разнообразни неща, често без никаква практическа полза. Не мога, а може би не трябва да обяснявам защо имам нужда от тях.
Евентуално ще намерят приложение при писане на мемоарите - малки и големи спомени от всички щастливи или "трагични" мигове в моя живот. Дали? Смях...
В една кутия за обувки е събрано цялото ми аналогово творчество, датиращо от някъде около далечната 94-та. Дневници. Без нощници. Без червени обувки. И ето, вчера се зачетох и някак си се притесних - аз ли съм го писала това? :)

2 коментара:

firefox каза...

именно! :)

усещането за единство на личността - това дето си мислим, че Аз е почти константна стойност през целия ни живот - е илюзия, ама страшна илюзия просто! :)

Ylith каза...

:)
ще пусна един лаф на Ирина - казвала ми го е някъде и някога по време на студенстването:

Всичко е преходно!

и на идея си няма колко е била права...