петък, 11 април 2008 г.

ПКС + Студена бира

Не помня защо ходих до София тогава. С пристигането си изненадах Ирина, а пък тя изненада мен с планираното от нея за вечерта събиране на "смолянски картофи" у тях. Пиехме студена бира, когато Янев дойде с колелото и огромна чанта от последната реколта уникални компири. Организираме се на голямата маса в хола. Тримата белим и режем. Промишлени количества. :) По едно време тръгнах да давам акъл на Ирина - как точно да слага и мие картофите. Янев ме спря. Каза ми: "Недей. Не се меси. Всеки си има технология. Не трябва да се бъркаш в на другите хора технологията..." Замълчах. Ама защо ми говори така? Нали ако ги направим както аз казвам ще стане еди-как си и... Някъде помежду тия ядни и бързо препускащи мисли дойде просветлението. Ако беше анимационно филмче, над главата ми щеше да светне като слънце ел. крушка от 100 W . Обърнах нещата, смених местата. Да знаете само колко много МНОГО се дразня някой да ми слага ред. Особено в кухненските работи. Така ми се вкисва, че мога да подквасвам прясно мляко само с поглед. Наистина, 20 човека ще сготвят по 40 различни начина една и съща манджа, пък била тя и най-необикновени смолянски картофи във фритюрник. Та така, всеки си има мнение. И технология. Не само за картофите. По принцип. И трябва да уважаваш на другите хора технологията. Не само когато си на гости и готвите. По принцип.

Благодаря ти, Янев!...

2 коментара:

Монито каза...

:-)
Познавам едно момиче дето като си подреждаше бюрото на работа, подреждаше и моето.... Тъкмо бях свикнал да се ориентирам кое къде слага и взе, че смени бюрото, а после и работата.. :-)

Ylith каза...

:)
И аз го познавам това момиче.
Понякога тя може да бъде много досадна. Дори и на самата себе си. :Р