Нещо като рожден ден

На 27-ми март отпразнувах първата си година в Панагюрище. Да, знам. Много бързо минава времето. Неусетно... Равносметки? А трябва ли?... Сещам се само за хубави неща. :)
Не, че е нямало кофти моменти или крокодилски сълзи, но са по-скоро за сол и цвят. Тия неща се преживяват, да? Няма само лоши или само добри хора, нито пък места.
На моменти ми беше трудно да свикна с някои неща, да ги разбера или приема. Представям си, че и на тях (панагюрците) не им е било особено лесно с мен. :Р
Обадих се на хората, които са били по-различни и по-специални за мен през годината, а надявам се и през следващите. Всички дойдоха. :) Веселих се много, добро парти стана. Афтър партито също разцепи мрака...
Усмихвам се.
Когато преди една година набутах последните кашони с дрехи и книги в реното и тръгнах насам, просто си нямах и идея какво ме очаква. Предполагам Панагюрище също не е било наясно какво бедствие идва... И все пак...
Хубаво е.
Щастлива съм.