Вавилон

На един много приятен купон миналата седмица, някъде между 2 коктейла от новата фанта-краставица, този филм ми беше "препоръчан". Мненията за него бяха крайно противоречиви, което в повечето случаи е сигурен признак, че ще ми хареса.
Според анти-рекламата: много скучен филм, оригиналността се изразява в това, че никой досега не се е сетил да направи толкова тъп филм
Според рекламата: житейски филм, оригинален, различно кино от друга категория
Според IMDB : общо номинации + награди = 99
Според видеотеката в гр.Панагюрище : 2 лева

Днес нечовешки ми се спи и се поливам с горчиво кафе от сутринта. Причината - гледах "Вавилон" до късно снощи. В интерес на истината очаквах, че ще заспя бързо или поне се надявах на това, съзнавайки последствията на другия ден.:) Уви, не...
*
Брат Пит е моя слабост от години насам(Fight Club RulzZz!). Затова не искам да призная, че тук играта му не е особено забележителна. Склонна съм да твърдя дори, че просто нямаше какво чак толкова да играе. За неговата драма с Кейт Бланшет повече има между кадрите отколкото в самите кадри. Това е готино, но за книга примерно. За филм с такива актьори и претенции е много "по- по- най- " да се насладиш на майсторска игра, а не на догатки и загатки. В добавка, Брат Пит не прилича на нищо или по-скоро навява спомен за меланхолчния доктор Рос от "Спешно Отделенение" /Джордж Клуни/.
Какво ми направи впечатление в тяхната история?
Как една двама човека, които са достигнали сравнително висока степен на интимност в отношенията ви, са загубили способноста си да общуват помежду си. Последното може да се тълкува и като "няма какво да си кажат повече", но двамата не изглеждаха "изчерпани" по този начин. Въпрос: би ли се изпикал, изсрал, пръднал (друго в тоя асортимент на мисли не се сещам:) в присъствието на любовта на твоя живот (с голямо главно ЛЪ:)? Нямаме облекчаващи и смекчаващи обстоятелства, т.е. липсва цялата воняща мароканска мизерия, раздираща болка от куршум в лявото рамо и загуба на ~ 2 литра кръв. Само ти, голямото ЛЪ и голямото лайно. Е?
*
Историята "Мексиканска сватба" - нищо кой знае какво забележително. ОБАЧЕ това с кокошката беше просто брутално гадно. Върна ме много, много назад в детските ми години. Бях на село, за първи път видях как дядо ми заколи животно. Беличко, хубаво, невинно, красиво, нежно. Спомням си, че дори настоявах да гледам, питах го къде отива и какво ще прави. Тотално не разбирах и не осъзнавах какво се случва пред очите ми...
*
Японската диско мацка беше ведра. Сюжет, актьорска игра, драма... Всичко си имаше.
Загубата на близък човек от семейството при мен се изяви също в дръзки постъпки и промени, макар и не от толкова сексуален характер. Има много отричане в това, отказ от приемане на действителността. Челен сблъсък. Знаеш, че няма да живееш вечно. След като загубиш всичко си способен да правиш всичко. (Казах ли за "Боен клуб"?:)
*
Мароканчетата ми харесаха много. Заради детската игра - да разпериш ръце и да се отпуснеш на силния вятър, да премълчиш от страх да не те накажат, да изпееш всичко като положението се смарангяса, за да не обереш само ти шамарите. По-голямото братче беше пич. Вроденото чувство за справедливост ме разби, позицията му, всичко...
*
Хареса ли ми филмът? - Да.
Ще посъветвам ли някой приятел да го гледа? - Не мога да кажа. Нека сам реши.
*