четвъртък, 26 юли 2007 г.

Няма такъв случай...

Вече почти 4 месеца живея в Панагюрище. Хубаво е тук. Харесва ми. Трудно още се разбирам с хората, но може да се каже, че се адаптирам някак си към заобикалящата среда. Зад този биологичен шаблон всъщност стои непоносимостта ми към ограничени и глупави хора и това че преобладаващата част от населението в радиус 50 км са такива. Това обаче ми влияе положително. Амбицирам се да чета повече, да уча повече, да правя неща, които не съм правила никога преди. Само пример. Имам една колежка, която всеки ден идва гимирана на работа и с различни дрехи. До тук добре, няма нищо лошо в това една жена да се поддържа и да държи на външния си вид. С две ръце съм за това! Обаче може ли да имаш време да изрисуваш ноктите си и на ръцете и на краката с чудни завъртулки и цветенца и да удариш 3 пласта лак, а да нямаш време да сготвиш една супа на четири годишната си дъщеря? Мацката е всеки ден с различен лак за нокти и всеки ден взима храна от стола за малкото си дете. Мъжът и вечеря пица или сандвичи. Не го разбирам това. Не знам и какъв човек трябва да си. Какво прави това момиче от 16:30 докато си легне е пълна загадка за мен. Книги със сигурност не чете. Учителката ми по литература едно време говореше за речников запас и умствен багаж. На тия години за мен това бяха някакви имагинерни понятия и надути даскалски фрази. Сега вече имат съвсем реален смисъл.
Днес след обиколка по магазините, пихме по една бира. "Мадамата" беше силно възмутена как може да се чисти редовно вкъщи и най-вече защо. Стратегията й се свежда до това, че на който му е мръсно да си забърше праха и да пусне прахосмукачка. До колкото ми е известно не живее в къща с размерите на Тадж Махал и 10-15 мин са напълно достатъчни да минеш навсякъде. Какво има толкова да прави, нали вече е измила (само) прозорците. Стига толкова за тази година, по Великден пак.
Почти всички жени във фирмата изяждат по един голям тутманик в 10 часа, а в 11:30 се редят в стола за 1-во, 2-ро и 3-то, всичко с хляб. На 23 години изглеждат като рекламни лица на Мишелин и това не ги притеснява особено, натискат си мазните баници и не им дреме на сайдера. А и защо ли? Чак ми става смешно и абсурдно с моите 53 кг и как се натягам да влезна във форма от месеци. Ограничавам си храната, спортувам всеки ден. Правя го за себе си. Вроден егоизъм.:)

2 коментара:

Анонимен каза...

53 ? уеуе, колко си дебела :-D

Ylith каза...

Nice :)
Някъде в междуцифрието на 53 се чете пропорция.
Та 53 разпределени в 170 не е особено отрагично, а 50 е близко до желателно.
Когато видя жена на улицата с впита тениска над пъпа и тесни дънки, но с виснали 3 реда паласки и шкембе, ми призлява. Кара ме да въртя колелото още 5 км, дори и вече да изнемогвам.

П.П. Лошото е, че когато една жена започне да се "липосмуква" със спорт и диета, най-напред се смаляват гърдите и после всичко останало.