Живеят само и единствено в настоящия момент. Важно им е какво се случва сега. Знаят какво (не)искат и правят всичко, за да го постигнат веднага, а като го получат - наслаждават му се по детски и му се отдават напълно, докрай...
Чудя се кога/защо порастнахме и "станахме" възрастни... Или? Имам ли шанс да се поправя, да бъда пак?...
Честит рожден ден, мамо! Обичам те!
;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар