сряда, 1 октомври 2014 г.

and I'm back in the game

В понеделник, на 29-ти септември, беше първата ми тренировка по степ аеробика от много, много дълго време насам. Да кажем... Година и половина? Може и малко повече. Време е да се върна обратно в играта, да се почувствам отново себе си. Искам тия десет килограма да си отидат веднъж и завинаги. Ако кантарът ми беше със стрелка, щях да си помисля, че е залепнала нещо. Ама при тия дигиталните - няма лъжа, няма измама. Тука има, тука няма. Предимно има. Едно такова тромаво и тясно.
За първи път облякох истински дънки преди седмица. Имам предвид дънки без онзи ужасен бременен колан на корема. Преди това ми се виждаше като адското удобство и яката работа, а сега - като още един начин да си намачкам самочувствието. Е, дънките бяха с няколко номера по-големи от онези, които съм скътала на най-горния рафт в гардероба с тайната надежда, че ще ми станат един ден. Всяка жена има поне по един чифт такива - това няма нужда да го гледате в Сексът и градът, за да го знаете. Просто е така. Точка.
Та отивам аз към залата. Мисля, че ще закъснея, но всъщност подранявам. Една такава бодра стъпка. Барнала съм се в спортен клин на Найк от новата колекция, който си въобразявам, че прикрива и свива сланините. Всъщност, положението е отчайващо и го разбирам някъде около 15 минути след началото на тренировката. Чувствам се като грозното пате сред лебедите, които не са спирали да спортуват по време на моята творческа пауза по майчинство... Още пет минути по-късно вече не съм и грозното пате. Грозното тюленче най ми отива... Едно такова розово и тъжно подскачащо. Нямам сили, чувам ударите на сърцето си в ушите, очите ще ми изскочат, пот се лее на всички страни. Обаче не спирам. Не се предавам. Спомних си как се чувствах в началото, когато започнах да тренирам преди бременността и как после всичко си дойде на мястото. Упорито трябва. Ще се получат нещата. Поглеждам към изваяното тяло на треньорката и се замечтавам за след три месеца. Напълно постижим резултат.
Вторникът посветих на хубавото време и направих 5 часов преход с бебето и количката. Пресечен терен. Дупки, разкопки, нагоре, надолу, наляво, надясно, ханш...
Срядата мисля да е ден на красотата. Още не съм избрала каква прическа да си направя. Май ще пускам дълга косата, а дали да боядисвам в тъмно или на кичури, ще избера на момента. Ще го почвам октомври и той мен. А колко ще е самотен - само аз си знам. :)

Няма коментари: