понеделник, 15 септември 2014 г.

Дъждовете

Вали. В Смолян винаги вали на 15-ти септември. Днес се разхождах из улиците - мокри, жужащи... Една носталгия ме стисна за гърлото и споменът отнесе плувката към едни други времена, когато и аз се прибирах с наръч учебници под мишница и с едно такова тръпнещо кълбо в стомаха, че предстои нещо ново и хубаво.
Бях в няколко книжарници, за да открия конкретна книжка за подарък на един малък мъж. Не ми се получи. Положението е трагично - книги и стоки от първа необходимост, масовка. Нещо по-така има по една бройка и то са я продали преди няколко дни и се чака по седмица, за да се зареди пак след поръчка. А докато разглеждах станах свидетел на покупките на загрижени майки с деца, на които вече са им връчили списък от училище. Бележници, подвързии, етикети, тетрадки от по двадесет листа с не знам какви си редове... Блокче. Скицник ли искаш или блокче? Ама сега избери. Да не ми кажеш после защо ми го купи това... Луда работа. Просто не е това най-важното.
Гледам децата пременени с официални дрехи тип "за първия учебен ден, но да става и за сватба или друг повод". Съответно няколко размера по-големи, защото са пазарувани с перспектива. А обувките обикновено не пасват на костюмчето поради същата причина - ще се носят занапред, но всеки ден и съответно са повече удобни, отколкото фешън... И гледката става повече тъжна, отколкото комична, защото от далече си личи, че тук хората нямат поминък и е цяло щастие, ако поне единият от двамата родители не е безработен.
Кафетата са пълни, а скришните места за пушене около училищата се запълват отново с фасове, стойки и чупки. Нова година, нов късмет, нова любов... Броиш си го от когато ти се иска. Понякога е от 15-ти септември. Понякога от първи октомври. Но винаги има по един дъжд, който да плисне, да те отмие... От вън и от вътре. И да посрещнеш утрешния ден пречистен и нов.

Няма коментари: