Опитвам се всеки ден да разчиствам определена зона от жилището и да изхвърлям поне по десет неща. Получава ми се, често евакуирам доста повече към боклука. Често изненадвам себе си какви работи притежавам... Ако нещо не издържи на тристранния тест - красиво ли е, харесва ли ми/полезно ли е, заслужава ли си да го имам в дома ми, то заминава по предназначение - кофата, подарък или продавалник.
Но факт е, че броят на "нещата" вкъщи не намалява. Приблизително количеството поток на входа и изхода на системата е равно. Отдавам го на безсънието ми, което от своя страна води до разни шантави поръчки онлайн в 4 часа сутринта. Успокоявам се, че поне купувам неща за бебето или са свързани с приспособяването към очаквания по-различен начин на живот.
Едва ли някога ще стана истински минималист, но май и не се опитвам да бъда такъв. Усещам спокойствие, комфорт, свобода, чистота - всичко това в златната среда на посредствеността. Някъде между двете крайности...
Призрачна криза на средната възраст
-
Х П Малъри Ако ви е омръзнало главните персонажи на любимите ви книги да са
винаги, само и единствено около двайсетте, емоционално и интелектуално
незрели,...
Преди 19 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар