Напомня ми за времето. Което пропускам. Което се изплъзва между пръстите ми. Което не мога да върна назад. Напомня ми за пропуснатите възможности. За грешките. И съвсем малко за щастливите мигове. Тик-так.
В момента искам повече от всичко да му извадя батерията и да го спра завинаги. И да започна да живея моето собствено време.
Безсмъртен воин дири истината за произхода си
-
Убивам – каза ми той, като изричаше думите бавно и непреклонно. – Умирам.
Връщам се. […]
Източник
Преди 15 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар