сряда, 14 март 2012 г.

Луната е наставница сурова - Робърт Хайнлайн

Наскоро я прочетох на Kindle-а, въпреки че я притежавам от адски много време в хартиен вариант. Имам блед спомен как преди десетина години образите от смолянската компания я обсъждат и ми смигат дяволито с очи, че може да се причисли към измисления жанр "порно с елементи на разсъждение". Оказа се, че не е точно така или поне не, както в "Небесните господари" на Джон Броснан от личния ми топ 5 на любими книги.
Няма да се опитвам да преразказвам съдържанието в три изречения. Първо, за да не разваля удоволствието от четенето на такива като мен, които наваксват на стари години с "класиките". Второ... Второ, книгата е голяма. Не просто дебела, а голяма. На идеи, на теми, на герои, на всичко. От тези, които ще почувстваш и няма да забравиш дълго. Давам накратко само някои размисли и страсти след прочитането.
Линейни бракове, много съпрузи, много деца - не го виждам да се случва в близко и далечно бъдеще. Дори и при някакви особени обстоятелства, като например съотношението на мъжете към жените на планетата да стане 10 към 1. В тази връзка се сещам за виц, който ми разказа една колежка. Две сестри пътували с кола, прибирали се на село. По пътя видели кон, който пасял на една полянка. Членът на коня бил извънредно голям и в ерекция. Едната се възхитила - Ей, како, виж! Колко му е огромен! Дай да го разделим! А другата сестра тоснато отговорила - Както ми е криво и нервно, въобще не ми е за делене! Та така... Социална и сексуална моногамия са две различни неща и не ми се задълбава кое е изневяра и кое не. На мен просто не ми е за делене. Осигуряване на материална стабилност, "здравословна" семейна среда, добри перспективи за децата и други али бали ми напомня на един статус, който се въртеше скоро из фейсбук. Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве. Извинения и оправдания за даден избор винаги ще се намерят. Но винаги ще останат такива. Извинения и оправдания. За това, че не можеш да бъдеш честен със себе си.
На избори гласувам за личности, не за партии, не за идеи, не за по-малкото зло. За да промениш и направиш нещо трябва твърда ръка, добро сърце и чувство за мярка. Разни там фъфлещи чехльовци изобщо не са ми по вкуса, пък били те и зад прекрасна кауза. Политически революции ще има профилактично на всеки 30-50 години, защото не може някакви тутманици да те карат да живееш в лайна и да ти обясняват, че ти е много яко така, че може и по-зле, за което трябва да си вечно благодарен и безумно щастлив.
Ще имат ли компютрите чувство за хумор и ще сънуват ли електроовце, не мога да кажа. Спомням си, че щайгата ми във втори блок в студентски град беше дом на няколко семейства хлебарки, които по един или друг начин придаваха живот на машината. Гадинките намираха за особено привлекателни тонколоните. Сигурно вечер са се кефели да заспиват с вибрациите от Enya и Enigma.

Няма безплатен обяд, пичове. Опичайте си акъла.

4 коментара:

Христо Блажев каза...

Здравей,
Не знам защо чак сега откривам този блог, но си написала хубав текст за любима моя книга, добавям те в блогрола и ще следя и бъдещите :)

Анонимен каза...

За да промениш и направиш нещо трябват: труд, труд, труд, добро сърце, труд, труд, труд и чувство за мярка!

Но това няма почти нищо общо с пролетното настроение, което е пернало всички ни ;)

Горан
Goran.blog.bg

Ps: Добави и някой цитат от книгата - за тези, които все още не сме чели "класиката" ;)

Ylith каза...

@Христо
Здравей!:)

@Горан
Това е цитат от книгата - няма безплатен обяд. :)
Книгата не е за пропускане, наистина не знам защо чак сега я чета... Препоръчвам я с двете ръце.

Анонимен каза...

Ylith,
Много те бива в писането - наистина ;)

Но един ред от книгата без кавички, не е никакъв цитат!

Ylith,
Не бъди стисната - сподели малко повечко, зариби ни ;)

Горан
Goran.blog.bg