сряда, 28 юли 2010 г.

Лятото на неудачниците - Галин Никифоров

Супер!
Бях свалила тотално гарда и тази книга ме свари неподготвена. Нанесе удар право в джи-точката, в случай че имам такъв център на удоволствието, активиращ се при четене.
Не пропускайте Пепа от Б клас! Откровен автор, страхотен хумор... Истинско е. На моменти ми напомня за Андрея Илиев. :)
Пробвайте!

вторник, 27 юли 2010 г.

Крокодилът гений - Тома Марков


Това моето вече е мазохизъм. Не го харесвам. Всъщност, не мога да го понасям.
Купувам го и го чета, за да мога да го плюя после на воля.
Хубаво заглавие, интересна корица. После или добро, или нищо. В случая - нищо.

Извод:
Аз очевидно имам много свободно време, което да посветя на книги, написани от тутманици. Вие може би не. Извадете този автор от списъка за лятната ваканция. Всички лятни ваканции.

Urban Junge - Мила МикОфф

Поредната тъпа книга. Не си я купувайте!
Мацката може би е свежа компания реалния живот, но на хартия и в он лайн вариант - не се издържа.
Хайде, стига! Наистина, колко мацки, които се мислят за Кари Брадшоу, може да побере София?... И колко още от тях ще напишат книга/блог/мило дневниче или каквото и да е друго там?

Виж, от друга страна, "Житие и битие на кака Станка от (тук измислете някой малък провинциален град)", ще ме провокира повече от комплексите и венерическите проблеми на софийските курвяги.

Ако все пак се решите, след един кратък есемес на познат номер ще я имате за прочит напълно безплатно! Държа обаче да ми я върнете обратно. Подпирам си с нея нощната лампата.

Massive Attack

Няма такъв концерт! Ненормално, извънземно!

Днес ме попитаха колко време ми е отнело да се съвзема след концерта. Честно казано, не мога да кажа, че съм се съвзела изобщо. Той просто премина през мен. Връхлетя ме.
Взе душата ми, разтърси я.

Никога не съм изпитвала подобно нещо.

Бях това, която бях.
Бях това, което съм.
Бях това, което ще бъда.

House M.D.

Шшшест! Шест! Шест!... Чувам ли се добре?

Така...

Шест сезона на д-р Хаус!

Давам ви/си малко време да осъзная, че последните няколко седмици прекарах в дълбоко пристрастено състояние пред компютъра. Не е като да не се е случвало и преди, но да кажем, че е било достатъчно отдавна, за да забравя тръпката.

Игнорирах всичко, всички. Завладя ме. Хей, ние с него тук имаме връзка, разбирате ли? :)