Няма такъв концерт! Ненормално, извънземно!
Днес ме попитаха колко време ми е отнело да се съвзема след концерта. Честно казано, не мога да кажа, че съм се съвзела изобщо. Той просто премина през мен. Връхлетя ме.
Взе душата ми, разтърси я.
Никога не съм изпитвала подобно нещо.
Бях това, която бях.
Бях това, което съм.
Бях това, което ще бъда.
Смок пази къща в едно село по време на любов
-
Преди много години Стоян Николов-Торлака, лека му пръст, ми изпрати
ръкописа на своя „Северозападен романъ“. […]
Източник
Преди 12 часа
2 коментара:
И мен все още ме държи. Относно книгите... не си ли прекален патриот? Аз също чета български романи писани след 90-та година, но честно казано попаденията са по-малко от 3.
Здравей, Тодор! :)
Накара ме да се замисля, признавам си! Не бих казала, че съм патриот, а по-скоро това е поредното ми увлечение, което е на път да премине. Може би и евентуално, просто не съм видяла нещо подходящо на хоризонта. За попаденията също си прав и съм съгласна с теб. Твърде малко са, но кой знае, след десетина или двадесет години може би ще са класика... :))
Публикуване на коментар