вторник, 30 март 2010 г.

Моите кафеви очи

Купих си първите очила първи-втори курс. Гребенчетата ги дават като минеш последното ниво на MEI-labs-dungeons&professors.:)Нямах кой знае какъв диоптър и ги носех повече за "парлама"... Последното мога да подкрепя и с доказателства. Един слънчев ден оставих очилата на капака на колата, докато почивах на една бензиностанция в Чепеларе. Минути по-късно отпраших по направление Пампорово-Смолян и малко преди отбивката за Рожен се усетих, че май нещо съм забравила... Факт! :)
Anyway, преди да ги затрия толкова драматично бях стигнала до -1 и просто беше въпрос на време да си купя следващите.
Новите избрах по-практично: леки, удобни, най-малко грозните рамки в цялата оптика. С тях съм и до ден днешен, а периодично сменям само стъклата. Първоначално се прецаках да си взема такива със "защита-от-компютър(!?)", но после не повторих тази грешка. В крайна сметка аз не виждам на далече, а когато съм пред компютъра просто ги свалям. Неудобно е да ги носиш в комплект със слушалки и специалните ми зарибявки от Winamp-a.
Две години след последния ми профилактичен преглед, реших да си запиша час в една от оптиките в Панагюрище. Докторът (гей-вълшебник с ярко червена риза, закопчана до последното копче на около 2 сантиметра над адамовата му ябълка)установи, че не съм увеличила диоптрите. Добри новини, а тъкмо се заглеждах по новите рамки... Преминах към контра шопинг офанзива и реших да си поръчам лещи. Никога не съм носила до сега, а и честно казано имам известни предрасъдъци, но...
Днес изкарах 6 часа с тях, чувствам се отлично и някак леко. Имам още месец преди да им изтече годността и тогава ще взема окончателно решение дали са за мен или не.
Аз съм непостоянен човек. Трудно се придържам към рутината, каквато лещите изискват при поддръжката. Не знам дали ще се справя - само времето ще покаже.
Има и друго. Поставянето. Отне ми около 30 минути. А преди това един приятел ми беше показал как се прави, слагайки неговите днес. Видях някой друг хелп и сайт в интернет... Най-накрая излязох горда от вкъщи със слънчеви очила (въпреки че слънцето клонеше към залез), но не можеше да не отразя този специален момент. Vanity is my favourite sin!:) В същата посока ще бъде и следващата ми покупка, ако я има. Към диоптъра ще добавя и малко цвят. Евентуално.
Ще му бъде ли мъчно на някой за моите кафеви очи?:)

неделя, 21 март 2010 г.

01. Неприличен роман - Ивайло Борисов

Много четивен автор. Не блести особена красота на изказа, но пък за сметка на това книгата е с голям емоционален заряд. В двете крайности - "силно да любя и мразя". Предимно второто. Апатията е винаги кратка, в стил "писна ми" и после бързо се влива във вените на hate настроението.
Първо ми идва на ум приказката за кривата ракета и космоса, а на второ четене - е, всеки може да е вкиснат, сърдит и ядосан. Всъщност, повечето хора са така, просто не всички го преживяват толкова много. Предпочитат на инорират дразнителите и да занимават (под)съзнанието си с други проблеми и тревоги.
Не разбирам как агресията, дори и под формата на спортна злоба, може да е източник на положителна емоция. Адреналин и ярост просто избухват в пространството в мощна експлоция, а детонаторът е конкретен човек/място/действие, но агресията е насочена към света като цяло.
Питам се, дали Варна е малка люпилня на хейтъри? Родени от морските вълни и пяна, самотни единаци плуват в големия шарен океан на живота... На приливи и отливи. Особено отливи.
Единственото, което може да ги спаси, е една искряща бяла Ада с 25% прозрачност и оувърлей. Фонтан от детска чистота, наивност и щастие, до който да приседнеш и да бъдеш в мир със себе си. Oblivion. Dark, silent and complete.

четвъртък, 4 март 2010 г.

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатауер

След толкова много хвалби из интернет-пространството, просто нямаше как да не си я поръчам. Прочетох я на същия ден, в който ми я бяха доставили.
Общо взето, оте*ах патриотичните празненства и изкарах един ден с момичетата. Сутрешно кафенце, разходки, обяд, гледане на женски филми на по чаша вино...
Когато им разказах какво чета и че съм на финалните 30 страници, срещнах неразбиращите погледи на Мануела и Цеца. На тотално различно мнение сме относно интернетските връзки.
И двете предпочитат f2f комуникацията, рядко пишат смс-и. Придържат се към кратки разговори по телефона и евентуално скайп, колкото да се разберем в кога и къде ще е срещата.
Странно, наистина! Учудена съм, защото Мануела от доста време е в long-distance-relationship. Нейното момче е в Германия, а тя в китното Панагюрище. Въпреки това, те се виждат сравнително често. Факти - low cost билети и почти никаква отпуска още в самото начало на годината. И все пак... Твърдят, че от екрана на монитора, просто не е истинско. Според тях има голяма вероятност изобщо да не разбереш какво мисли или чувства другото задклавиатурно устройство. Интерфейсите са крайно орязани - не виждаш очите, мимиките, жестовете, усмивката. Едно двуеточие и една скоба не могат да я опишат. Дали?...
Някога, много отдавна за мен си беше повече от истинско. Беше начин на живот. Два свята - виртуален и реален, но само едно аз. Което да обичаш и да те обича.