четвъртък, 4 март 2010 г.

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатауер

След толкова много хвалби из интернет-пространството, просто нямаше как да не си я поръчам. Прочетох я на същия ден, в който ми я бяха доставили.
Общо взето, оте*ах патриотичните празненства и изкарах един ден с момичетата. Сутрешно кафенце, разходки, обяд, гледане на женски филми на по чаша вино...
Когато им разказах какво чета и че съм на финалните 30 страници, срещнах неразбиращите погледи на Мануела и Цеца. На тотално различно мнение сме относно интернетските връзки.
И двете предпочитат f2f комуникацията, рядко пишат смс-и. Придържат се към кратки разговори по телефона и евентуално скайп, колкото да се разберем в кога и къде ще е срещата.
Странно, наистина! Учудена съм, защото Мануела от доста време е в long-distance-relationship. Нейното момче е в Германия, а тя в китното Панагюрище. Въпреки това, те се виждат сравнително често. Факти - low cost билети и почти никаква отпуска още в самото начало на годината. И все пак... Твърдят, че от екрана на монитора, просто не е истинско. Според тях има голяма вероятност изобщо да не разбереш какво мисли или чувства другото задклавиатурно устройство. Интерфейсите са крайно орязани - не виждаш очите, мимиките, жестовете, усмивката. Едно двуеточие и една скоба не могат да я опишат. Дали?...
Някога, много отдавна за мен си беше повече от истинско. Беше начин на живот. Два свята - виртуален и реален, но само едно аз. Което да обичаш и да те обича.

4 коментара:

Стоян каза...

Да приемем тогава, че за едни хора (те може би не четат много-много книжки и никога не са се зарибявали по компютърни игри, клубове, чатове и пр. виртуални изяви) не е никак истинско, а за други виртуалното е достатъчно истинско. Лична нагласа и въображение, казвам аз.:)

Ylith каза...

ОК. Почти се съгласих... :)
Наскоро коментирахме смелата (безумната?) постъпка на една какичка, която след 1 среща и 3 месеца интензивен скайп с нейното момче заминава при него на пичка си лелина (разбирай Норвегия).
Според мен няма разделяне на едни и други хора. По-скоро са само едни. А виртуалното става истинско за тях рано или късно в един момент от живота им.

Стоян каза...

А за мен хората все още са много различни. МНОГО.:)

Ylith каза...

Е, хайде!;)