събота, 18 септември 2010 г.

На юг от границата, на запад от слънцето - Харуки Мураками

За тази книга ми каза Миглена, докато тършувахме из рафтовете на Пингвините в Смолян. Имаше няколко книги от същия автор, който тя определи с "пише много шантави неща". Само толкова ми трябваше, любопитството ми беше вече раздразнено.

Все още не съм се ровила из интернет, но мога да предположа, че коментарите ще бъдат доста противоречиви... Не искам да търся обобщения за творчеството му. Впечатленията ми за сега са само от една конкретна книга и може би ще остане така за известно време. Просто ми дойде в повече.

Първо, определям се като романтичен човек. Второ, осъзнах, че съм обременена от филмите, които завършват с щастлив край. Няма начин онези двамата да не се съберат накрая, разбирате ли? Това може да не е валидно за мен или примерно за момчето от съседната къща, но някъде, някога, за някой - трябва!...

Подтиска ме мисълта за примирението. Дилемите, въпросите на главния герой, всеки ги има. Е, може би не всеки. Аз ги имам. Понякога. Дори не точно съшите, но ги имам.
Страхувам се безумно от "релсирането", което улавям около мен и близките ми хора - приятели, семейство... Примирението. Кога спира човек да се бори със себе си? Аз мисля, никога. Но дали е така? Може би в един момент наистина спираш, но продължаваш да си създаваш илюзия, че не е така. Имаш нужда от това тънко утешение, иначе душата ти ще се свие и ще изчезне. Завинаги. Въпреки че все още теб те има.

"Единственото дете" много силно ме жегна. Напипа слабото ми място. И наистина, само някой друг такъв "единствен" може да го опише и почувства.
Да бъда едно дете имаше своите предимства и недостатъци, а последствията от тях изпитвах и доста по-късно, например в гимназията или студентските ми години, когато социалният живот стана наистина... социален.:) Аз бях смолянска принцеса и светът се въртеше около мен. Просто не разбирах защо другите не го знаят. За мен това беше неуспоримо статукво, с което другите трябва да съобразяват поведението и думите си. Нали съм принцеса?!... :)) Като дете бях обгърната с обич и внимание, обгрижвана, капризите ми бяха задоволявани... Е, имаше и драми, например поредната ми прищявка не беше осъществена и... Сълзи, сополи, пак сълзи... Сега ми е смешно, но тогава за мен беше краят на света. :)) Въпреки всичко това, бях доста самотна. Приятелките ми си имаха брат или сестра, а аз не. Бях различна от тях. Много. Не делях нищо с никого. И не само...

Оставям тази болезнена тема, за да започна друга такава. Моите eX. Не бих казала past, защото някои от тях са все още в живота ми по един или друг начин. В момента осъзнавам, че не мога да пиша за тях, защото... Хм, каква гледна точка да избера? Мога ли да се дистанцирам? Твърде лично и част от мен, за да мога да го разкажа. Може би винаги ще бъде така. Може би, не?...
Мда, и всичко това заради книгата и една отминала(?) детска любов на главният герой. Като казвам детска, имам предвид истинска, онази с пеперудите в корема, когато ти прималява щом те погледне само и... Децата са просто необременени, не изпитват страх. А дори и да го правят, по-лесно намират начин да го преодолеят. Главата ти е бъркотия от мисли и чувства. Гмурнал си се в дълбокото, без дори да го осъзнаваш. Само един поглед или случайно докосване можеше да подхранва с месеци въображението ми... Честно, не си спомням конкретно моите четвъртокласнически любовни мечти, но помня, че беше хубаво. Сладко!...
По-късно, с времето нещата някак започнаха да стават сложни...

Не знам дали бих препоръчала книгата на някой. Определено бързо се чете, неусетно.
Но бих предупредила за възможната поява на странични ефекти след прочитането й. Такива неща трябва да ги пише на корицата, както е по опаковките на лекарствата.:)

2 коментара:

Zory каза...

Почти съм сигурна, че пак ще посегнеш към Мураками. Пробвай с "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" :)

Ylith каза...

Здравей, Zory! :)
Благодаря за препоръката. Непременно ще включа тази книга в следващата ми онлайн поръчка към Хеликон.