За тундрата

Чукчата си купува огромен апартамент в Москва. Идват му гости и той започва да ги развежда из апартамента. Влизат в хола - мебели няма, само зелени тапети и зелен мокет.
- Какво е това бе?
- Тундра.
Отиват в спалнята - пак тундра. Другата спалня - тундра. Кухнята и тя тундра. Гостите се чудят:
- А, къде спиш тогава?
Показва им - в тоалетната махнал тоалетната чиния и спретнал там иглу.
- А, къде ходиш по нужда?
- Е, тундра голяма?

Големият ремонт е вече история. Разбира се, останаха някои неща за дооправяне, които временно ще преобладават. :)
Днес, 28 курса с кашони по-късно, се чудя наистина трябват ли ми 3 сервиза чаши за кафе при положение, че в хола мога да събера мах 10 човека и то в опасна интимно-забременителна близост?...
От една страна искам да разкарам всички вехтории, джвъчки и дранкулки. Точно 1/2 секунда по-късно цялото ми fight club настроение го няма и Плюшкинът в мен взима думата. Хм, защо да го хвърлям сега това? Гл'ей, к'во е яко! А и може да ми потрябва някога... Много добре знам, че това някога е точно никога. В такива моменти имам нужда от един Тайлър, който да ми държи лявата ръка, докато с дясната замятам каубойската поредната найлонова торбичка с боклуци към кофата.
Новата щаб-квартира има мазе. И таван. И гараж. Следователно проблемацията е голяма, защото наличието на толкова много "свободно" пространство ме предразполага да обрека всичките ми ненужни вещи на евтаназия. Някак тихо и безславно ще умрат там, а духът ми ще бъде спокоен. Може би.
Ситуацията става още по-сложна, защото всеки има по 1/2 идеална част от този апартамент, а разбиранията за "идеален" интериор не винаги съвпадат. Примерно, имам една огромна картина - подарък от приятели за рождения ми ден. Мъкна я със себе си по квартири и общежития горе-долу от 1-ви курс на МЕИ до наши дни. Харесва ми много, но моето момче усмихвайки се ме заплашва, че ще направи фототапет на Манчестър Юнайтед в хола, ако реша да я окача на някоя стена различна от таванската. Е, драги ми приятели, сега започва да ми просветва, защо докато ни венчаваха в църквата споменаваха думата компромис на всеки 3 изречения...
Предполагам все някога ще дойде моментът, в който трябва да се разделя с миналото, за да заживея по-щастливо панагюрското си настояще. Може би този ден е днес. Но само може би. Току виж, моето момче установи, че да мярка картината по веднъж на ден е кофти, но това да не мрънкам - безценно. За всичко останалото - виза и мастер кард.:)
Когато бях малка майка ми ми разказваше приказка за двете козлета, които се срещнали по средата на един мост. Сборичкали се, никой не искал да отстъпи, за да мине другия. Накрая и двете паднали във водата и се удавили... Поуката и препратката са към интериорните ми проблеми. В крайна сметка има далеч по-важни неща от вещите, които са по-преходни от мен самата.
Истината е, че ако сега трябва да се спасявам за 60 секунди, няма да взема абсолютно нищо. Нито един предмет. Към момента не се сещам за нещо, което да не мога да прежаля...