Един колега на Г. почина миналата събота. Младо момче, има-няма трийсетина години. Нещастен случай. Автомобилна катастрофа. Баща му още бере душа. Били са само двамата на пътя. Как точно е станало, не зная. Може би му е прилошало и е загубил управлението на колата... Има ли значение?!
Вече няма да го срещам всяка сутрин на паркинга пред фирмата в 8:15. Никога повече няма да си кимнем за добро утро. Няма да се усмихнем един на друг и да се спогледаме като съучастници в престъпление. Това е.
Смених си алармата на телефона. Преди време беше "Мрън!", а после "Усмихни се". Сега е "Ако днес беше последният ми ден".
Някой ден наистина ще е последен.
Marla's philosophy of life was that she might die at any moment. The tragedy, she said, was that she didn't.
Безсмъртен воин дири истината за произхода си
-
Убивам – каза ми той, като изричаше думите бавно и непреклонно. – Умирам.
Връщам се. […]
Източник
Преди 2 часа
