just like a pill

Когато нещо ме измъчва, дори и да не мога да му дам конкретно име или образ, правя няколко неща.
Първото е маникюр. Ако съм особено вкисната дори не стигам до лакиране. Ноктите ми са отрязани в дъно, а при кожичките е истинска касапница. Един бърз поглед върху ръцете ми може да ви даде съвсем ясна картина как съм се чувствала напоследък.
Другото са устните. Хапя ги, чопля ги... Докато ми се появят рани и стане нетърпимо. Никакви гланцове с вкус на малини и UV защита не могат да ги спасят.
А ако нещата са наистина зле, се захващам с чистене. Подреждам с часове и без да ми омръзва.
Днес след като изчерпах всички точки от ритуала на медитация, а вътрешното ми спокойствие не беше открито, реших да пробвам нещо различно.
Копирах няколко любими песни на Pink в новия ми mp3 плейър и излезнах да потичам в парка. Слънчице, почти никакви хора, няколко крави и две кучета. Идилия. Когато се прибрах, още ме държеше power-ът и продължих с тренировката. Розовите гирички са за кифли, а аз съм се натъпкала добре с тесто през последните няколко дни. Истински канибализъм! :)
Откриването на новия сезон по плуване, танци и аеробика е чак на седми януари. Има някакъв минимален шанс да не съм тотално извън форма до тогава. Направих си специален тренировъчен списък с постижими цели и срокове. Резултатите - скоро!
А междувременно си избрах какво ново искам да пробвам през 2013. Колкото и да е странно, не мога да карам ски. Може би има варненци, който не могат да плуват? Знам ли. :) Никога не съм проявявала интерес, а студът не ме влече изобщо... Напоследък обаче виждам една особена, кристална... Красота! Всичко е спокойно и ясно... И така повечето от следващите уикенди планирам да изкарам по пистите. Подготвила съм се психически за предстоящите падания и травми.:)