the time is now

Спестяване? Не. Не е за мен.
Пробвала съм и ми се получаваше. Разните му там бурканчета, куче-касичка, зарче-касичка... Дори и без конкретна цел, ей така - за идеята... С времето установих колко безсмислено начинание е това. За кога да ги пазя тези пари? За къде?..
Сещам се за дядо ми по майчина линия, лека му пръст. Цял живот лишения, спестявания... Може би не е виновен. В такова време се беше родил и в такова време беше живял. Всеки път напомняше по телефона - хайде, хайде по-кратки. Думите бяха скъпи. Луксозни. Непрекъснато конвертираше "глезотиите" ми в захар, брашно и други продукти от първа необходимост, които не никнеха в двора под формата на фасул, картофи или тикви. Спомням си, че имаше различни сортове красиви рози пред къщата. Един ден ги смота и на тяхно място посади домати. А от някъде изнамери големи тенекии от сирене, които подреди на терасата, а в тях - още реколта. Поливаше ги сутрин и вечер с часове, седнал на едно малко столче без облегалка. Не ме разбираше, нито аз него.
Спестяванията на живота му един прекрасен ден загубиха ценност и вместо за сватбата да ми подари левовата равностойност на един тристаен апартамент... А бе, тъжна история.
В мечтите му, трите братовчедки трябваше да сме добре уредени след 18-тата си годишнина, благодарение на неговатя грижовна и педантична спестовност. Не му се получи.
С неговия подарък за сватбата под формата на зелена книжка за влог в ДСК на мое име, не си купихме нищо. Изтеглих ги всичките, с което сложих край с големи букви на тази 25 годишна сага, a с парите отидохме на екскурзия. Имам над 500 снимки и безценни спомени за цял живот. Това е.
Не мога да приема друг модел. Не се виждам по един такъв, спестовен, начин... Носи си новите дрехи, живей сега... Не вчера, не утре, не днес... СЕГА! Защото нищо друго нямаш, освен него. Онова там хипотетичното и далечното, дето никой не го знае... Или пък другото, което не мога вече да променя или върна назад...
Следвайки тази логика, съм си имала доста грижи, ядове и тегави моменти с още по-тегави разговори, но... Това е животът ми. Това съм аз. И ако вие имате проблем да сте с мен така, представете си на мен с мен какво ми е.:) Не се чудете, ще ви кажа - добре ми е!:)
Всичко това горе е по повод на отворен разговор днес какво да правя с бонусите и заплатите покрай Коледа и Нова година. Диалог не се получи. По-скоро напомняше на сутрешна оперативка в стил "събрахме се и аз реших". Набързо обясних плановете ми за втечняване на средствата под формата на уиски със сода, започвайки от този уикенд в Маската, където ще свирят любимите ми хиподили.
Живот и здраве, ще си кажем наздраве със Светьо в събота. А до тогава, умната! Или русата! :)