Една от причините да избягвам дълго време книгата, въпреки възторжените отзиви е, че се рекламира като "шедьовър за Априлското въстание". Да, шедьовър е. Ама няма нищо общо и подобно с въстанието.
Не си падам по историята, исторически книги... Сигурно, защото обичам да правя своите собствени грешки, а не да чета за чуждите, които да ми служат за пример. Така живеят щастливо глупаците. Нали?:)
Не помня дати, ханове, царства... Знакови неща от българската история. От някоя патриотична партия направо биха ми опаковали багажа и към Терминал 1 или 2... Но зазубрянето на факти не е признак или мярка за родолюбие, поне според мен.
Книгата ми донесе Цецо преди няколко месеца, а аз пък му върнах жеста с бутилка 15 годишно уиски, което не беше опитвал. Всекиму според нуждите и желанията... :)
Та така. Прочетох отдавна, но сега има време и възможност да пиша за нея.
Хареса ми много, езикът на автора е невероятен! Освен всичко друго, върна ме и в детството - на село, при дядо и баба...
А героите са толкова истински и живи. Нито добри, нито лоши. Просто човеци - със слабости и страсти.
Рядко му се получава на някой да рисува картини с думи, които миришат на мащерка, кантарион, гора, прясно окосена трева... И ако се заслушаш, чуваш звънците на стадата...
Любовта, страстта, копнежът и всички онези тръпки, които замайват главата и подкосяват краката ни, не са само запазена марка на младостта. Могат да ни навестят във всяка една възраст. И могат да са толкова истински и бурни, че да стигат за два живота, не за един. А когато някой успее и да го опише толкова красиво и вярно като Божинов, направо ги обрича на безсмъртие.
Върнах на Цецо книгата, за да може да я прочете и той. Купих за личната си хартиена библиотека 5-тото издание, което с радост бих заела на приятел или подарила. Истинско бижу!