Подведох се по заглавието. А и сякаш книгата ме следеше с очи, докато обикалях из книжарницата. Просто не можеше да й обърна гръб, да подмина. Протегна ръце към мен и извика - вземи ме!
Сгънах я за отрицателно време. Погълна ме напълно и вече пет дни по-късно не мога да изляза от "филма". Улавям се, че често мисля върху някои от идеите й без да мога да ги формулирам и страшно ми се иска да ги разчекна/кристализирам на по бира някоя прохладна лятна вечер. Търсят се желаещи.
Не искам да си говорим за големите въпроси и глобалните теми, а за "малкия" избор. Онова решение, което променя съдби и животи. Моя, твоя, на всички останали.
Без да задълбавам защо, ще кажа, че ми напомня на така любимата ми поредица за небесните господари, а също и за "Аз, Роботът"...
Дамски наръчници за оцеляване
-
Софи Ъруин Не са много класическите регентски романи на български, които не
залагат на хаотични и нелогични пиперливи сцени и/или преживявания тип
истории ...
Преди 2 дни