вторник, 7 март 2023 г.

No control

Най-голямата е картотекирана в отбор по плуване. Ходи на състезания. От време на време се преборва за медал и място на почетната стълбичка. На тренировки ходи всеки ден, без неделя. През ваканциите тренира двуМразово, както му казва тя. Общо взето, скъсват им банските от плуване. Последните няколко състезания ходи само с баща й, на мен се пада честта да отглеждам другите две деца вкъщи... И докато тече надпреварата през съответния уикенд, се набирам на рефреш класирането онлайн, което върви почти в реално време. истината е, че и там да съм, на място, освен да цъкам обновяване, друго не мога да направя. Мислено съм стиснала палците, крещя в подкрепа през всичките 30-40 секунди, докато плува и това е. Всичко е в нейните ръце, нямам никакъв контрол. Мисълта ме смазва и ме побърква - а я изпитвам често. Всъщност, всеки път, когато излезне от вкъщи... Притеснявам се постоянно, апокалипсисът връхлита. Поне в главата ми. Искам да я предпазя от всички болки и трудности в света, нищо лошо да не й се случи... Обаче не мога. Понякога и не трябва - за да изживее и "преплува" из своя дял с лайна от живота, така че да се кали и стане здрава, силна... Обичам ги тези диванета и сърцето ми е безкрайно разделено на три. Някой ден няма да издържи и ще се пръсне от мъка или любов. Което понякога се оказва, че е едно и също.