Til Death do us Part

Напоследък често си мисля за смъртта... И живота... Щях ли да направя това или онова, ако знаех, че този ден ми е последен? Имам отпечатан някъде срок на годност, но дали е още 3 дни или 3 години, кой да знае... Притискането от всички стани ме води до не съвсем безобидното допаминово пристрастяване и притъпяване до степен на вегетиране... Има ли изход този затворен цикъл?

Fasting 16/8

Гледам си записки с целеви килограми и мерки от преди години, когато съм си мислила, че съм дебела и се усмихвам... Надявам се, че няма да дойде време, когато ще казвам същото за сегашните габарити. :) Въпреки месеците усилия, прогрес никакъв. Почти се бях отчаяла и примирила с метаболизъм 40+, а в момента се чувствам сякаш съм открила топлата вода. Оказва се, че хранителните добавки и витамини, които приемам, макар и в нищожни количества, объркват фастинг режима. Започнах да ги пия след първото хранене за деня и няма и седмица - килограм надолу, а преди това стрелката на кантара не помръдваше! Като цяло се чувствам доста добре с интервалното гладуване. Остава да измисля и спорт...

За писането и хората

С почти месец закъснение, отпразнувахме рождения ден на Надя с mistery murder party. Беше приятно и за първи път си спомням целия празник - за разнообразие от последните 3, където лентата се къса след 5тото голямо уиски...
Та в някакъв момент на вечерта дочувам Надя да обяснява,че вече не пише (в блога) за живота си, а го живее. Най-накрая. Основно, защото децата са големи, а и има някаква баба Зафи, която е в играта на домакинството и поема съществена част от ангажиментите, така че спокойно да излизат едновременно с Генчо.
За себе си не зная ще го доживея ли този момент, предвид че всяко напускане на къщата е синхронизирано от споделен гугъл календар. Всяко от трите деца е със своя собствена отделна програма + вместени две родителски. Много е тежка семейната логистика и ако ми спрат интернета, ще се движим за кратко в инерцията,а после ще спрем, докато не дойде отново връзката с облака.
Същата вечер или по-скоро полунощ, Антон ми показа няколко семейни книги - баба му е писала стихове (доста добри), а дядо му е събрал един голям том с песни, истории и т.н. за родния им край (истинско богатство). Замислих се, че в онези аналогови времена, това е бил техният вариант за "бушон", в който да се излива насъбраната вътрешна енергия... Един човек, един бял лист и много животи - този вътре и този отвън, този, който мечтаем и този, който се случва... Понякога всички са един и същи, но няма кой да разкаже за него, защото го живеем.:)

Beautiful trauma

Стикчето е от август 2019 г. Отлежавало до момента в различни шкафове, а наскоро и върнато ми... Взех го специално за пътуването ни с Ирина до Германия - няколкодневна разходка, концертче. Чудно си изкарахме. Време е за още пътешествия и обновяване на козметичния комплект за ръчния багаж.;) Това заминава към коша заедно с още доста неща като част от лекото пролетно почистване.

No control

Най-голямата е картотекирана в отбор по плуване. Ходи на състезания. От време на време се преборва за медал и място на почетната стълбичка. На тренировки ходи всеки ден, без неделя. През ваканциите тренира двуМразово, както му казва тя. Общо взето, скъсват им банските от плуване. Последните няколко състезания ходи само с баща й, на мен се пада честта да отглеждам другите две деца вкъщи... И докато тече надпреварата през съответния уикенд, се набирам на рефреш класирането онлайн, което върви почти в реално време. истината е, че и там да съм, на място, освен да цъкам обновяване, друго не мога да направя. Мислено съм стиснала палците, крещя в подкрепа през всичките 30-40 секунди, докато плува и това е. Всичко е в нейните ръце, нямам никакъв контрол. Мисълта ме смазва и ме побърква - а я изпитвам често. Всъщност, всеки път, когато излезне от вкъщи... Притеснявам се постоянно, апокалипсисът връхлита. Поне в главата ми. Искам да я предпазя от всички болки и трудности в света, нищо лошо да не й се случи... Обаче не мога. Понякога и не трябва - за да изживее и "преплува" из своя дял с лайна от живота, така че да се кали и стане здрава, силна... Обичам ги тези диванета и сърцето ми е безкрайно разделено на три. Някой ден няма да издържи и ще се пръсне от мъка или любов. Което понякога се оказва, че е едно и също.

Богиня

Наскоро една приятелка публикува картинката във ФБ, тагвайки ни... Поводът - бяхме се събрали на разпивка след родителска среща на децата. (Трябва да направят алкохолът задължителен преди и след такива събития за по-голяма поносимост). Обсъждахме всякакви теми наред и неизбежно дойде на дневен ред въпросът с килограмите. Тя каза, че се обича и си харесва тялото, въпреки че е от пухкавите. Обясни, че ѝ е отнело години, за да достигне това състояние на приемане и съжителстване със себе си в мир.
Може да се каже, че и аз съм близо до моя breaking point. Преломно място, където ще се случи ключова промяна, но още не зная каква. Все още е трудно да се определи накъде ще потегля.
Три деца по-късно, както и три ремонтирани имота по-късно (в които изтичат почти всички свободни пари под формата на паркет, плочки, дограма и т.н.) някак реших, че е време да инвестирам и в тялото си. Тъгувам по гърдите, които не са това, което бяха заради гравитацията, годините, кърменето, напълняването/отслабването покрай ражданията. Започнах да чета по-засилено, за да се ориентирам в процедурите и докторите, които могат да направят циците ми големи (нормални), а не дълги... И вместо да си избера колко и какъв имплант да поставя, се оказах с няколко слънцезащитни крема, както и още доста мазила за лице.:) Понаплаших се с неуспешните истории - рак, проблеми... Много повече ми повлияха от добрите практики и щастливките, които не са имали проблеми 20 години след операцията.
Преди няколко месеца си мислех, че ще слагам силикон предсрочно, тъй като си намерих бучка в гърдата. Завих се с чергите и отидох на традиционния профилактичен преглед при мамолог, който ме успокои, че имам по-голяма киста. Няма драма, всичко е точно. Препоръча да правя повече секс за удовлствие и да дойда пак на преглед след 6 месеца. И след като не умрях от рак, животът продължи постарому.
Та напазарувах козметка за хиляди евро левове и започнах усилено мазане - не живея с илюзиите, че ще се подмладя. Обичам си бръчките на лицето. Очакванията не са ми особено високи - целта е да не изглеждам като пребито куче, което е трудно постижимо при настоящата липса на сън и очертаваща се неналичност в следващите 2 години. На 40 години най-накрая в мозъка ми проникна "wear sunscreen" и колко е важно това - започнах да мажа и бебето фанатично при всяко излизане с крем, нищо че не е силно слънцето изобщо или не се вижда от облаци...
Хормоните са ми все още в телевизията и за момента всякакви опити за отслабване завършват неуспешно. А трябва да съм що-годе прилични килограми преди да легна под скалпела, ако изобщо се реша. Лято 2023 ще бъде тъжно на плажа. Ще преглъщам "мъката" с много коктейли и бански за богини. :)

Resolutions

Преди около година си взех нов лаптоп. Все още е такъв - нов. Използвам го изключително рядко. Идеята беше да го използвам за уроци, както и да стане новият ми "домашен" компютър, а старият да премине към децата - те така или иначе го бяха окупирали покрай ковидното дистанционно обучение.
На ум пишех текстове, но не сядах да ги запиша нито на лист, нито на компютър, било той нов или стар. Времето минаваше и ето ме днес - някак си съм предпазлива в новогодишните резолюции, а и другите такива, "обещани" през годината. Най-много боли, когато разочароваш себе си и съвсем не ми се иска да измислям оправдания, за да приемам по-леко действителността и себе си.
Ще е хубаво за разнообразие да се приемам, такава каквато съм и да живея. Да живея.
Oh, wait... това също е резолюция. :)