Чувствам се страхотно! Аеробиката днес беше супер и въпреки че се изморих доста, съм много доволна. Не мога да кажа същото за плуването. Делфинът ми е все така страдащ и болен. Гледам клипчетата в интернет и се възхищавам на всички, които могат да плуват така красиво...
Сега отивам да хвърля малко дрехи в куфара, за да може утре веднага след работа колата да се изстреля към Стара Загора. Крушката на единият фар беше изгоряла, но вече е сменена. Вчера за малко да ме спрат ченгетата, точно на 100 метра от вкъщи. Бях решила да се правя на луда или кифла. Или и двете. За което не трябва да прилагам някакви допълнителни специални усилия.:)
Последното ми такова изпълнение (карулката на входа за Смолян от Пампорво) беше като за Оскарите. Добър вечер, добър вечер, сержант не знам кой си, документите за проверка... [следва ровене, бъркане по чантите...] Гледат номера на колата и си говорят нещо по радиостанциите. Идва пак при мен и драматично ми обявява следното: Госпожо! Единият фар не Ви свети! Ама изобщо!... Така ли?!... [това "изобщо" ме хвърля в смях и паника...] Аз сега се прибирам ъъъъ, такова, не съм забелязала, то още е светло... Ще го сменя веднага!.. Добре, добре, ама си пуснете халогените, че и другите коли да Ви виждат!... Ми... Халогените... Т'ва ся кое беше?!... [много добре знам кое е, ама махам некоординирано с ръце около волана в шаманско заклинание, че ще ми се размине глобата] Халогените, бе! Халогените![неловка пауза, през която сержантът успява да изчисли, че IQ-то ми не е повече от на катеричка в близката гора] За мъгла, бе госпожо!... Ох, хайде тръгвайте!!!... Мдам! Усмихвам се, трепкам с мигли три пъти (за щастие), вдигам стъклото, пускам фаровете-за-мъгла и потеглям уставно с мигач и мръсна газ.
Не знам. Ако съм мъж, ще отнеса фиш като стой, та гледай. Така и трябва. До сега винаги ми се е разминавало в подобни ситуации (не съм пуснала фарове или пък съм малко над ограничението на скоростта). Пари никога не съм давала, не съм предлагала, а и не са ми искали. Дано не ми се и случва, защото вярвам в СИСТЕМАТА. Ще пишем, ще се глобяваме, но корумпираните униформени... Бе, трябва да има ред!
И до после! I'll be back!:) Живот и здраве, сигурно в неделя!
Смок пази къща в едно село по време на любов
-
Преди много години Стоян Николов-Торлака, лека му пръст, ми изпрати
ръкописа на своя „Северозападен романъ“. […]
Източник
Преди 9 минути
4 коментара:
Не знам кое - дали танци, плуване или мъж - но ти се отразява(т) добре. ;)
Бях го отписал този блог. :)
и трите, дядо попе!... и трите!:)
"Добре, добре, ама си пуснете халогените, че и другите коли да Ви виждат!... Ми... Халогените... Т'ва ся кое беше?!... [много добре знам кое е, ама махам некоординирано с ръце около волана в шаманско заклинание, че ще ми се размине глобата] Халогените, бе! Халогените![неловка пауза, през която сержантът успява да изчисли, че IQ-то ми не е повече от на катеричка в близката гора] За мъгла, бе госпожо!... Ох, хайде тръгвайте!!!..."
"Не знам. Ако съм мъж, ще отнеса фиш като стой, та гледай. Така и трябва."
Живот си живеете девойките ;)
@Анонимен
има си своите предимства и недостатъци... животът, де... въпрос на гледна точка:) ако не ти харесва, смени я ;Р
Публикуване на коментар