За писането и хората

С почти месец закъснение, отпразнувахме рождения ден на Надя с mistery murder party. Беше приятно и за първи път си спомням целия празник - за разнообразие от последните 3, където лентата се къса след 5тото голямо уиски...
Та в някакъв момент на вечерта дочувам Надя да обяснява,че вече не пише (в блога) за живота си, а го живее. Най-накрая. Основно, защото децата са големи, а и има някаква баба Зафи, която е в играта на домакинството и поема съществена част от ангажиментите, така че спокойно да излизат едновременно с Генчо.
За себе си не зная ще го доживея ли този момент, предвид че всяко напускане на къщата е синхронизирано от споделен гугъл календар. Всяко от трите деца е със своя собствена отделна програма + вместени две родителски. Много е тежка семейната логистика и ако ми спрат интернета, ще се движим за кратко в инерцията,а после ще спрем, докато не дойде отново връзката с облака.
Същата вечер или по-скоро полунощ, Антон ми показа няколко семейни книги - баба му е писала стихове (доста добри), а дядо му е събрал един голям том с песни, истории и т.н. за родния им край (истинско богатство). Замислих се, че в онези аналогови времена, това е бил техният вариант за "бушон", в който да се излива насъбраната вътрешна енергия... Един човек, един бял лист и много животи - този вътре и този отвън, този, който мечтаем и този, който се случва... Понякога всички са един и същи, но няма кой да разкаже за него, защото го живеем.:)