Богиня

Наскоро една приятелка публикува картинката във ФБ, тагвайки ни... Поводът - бяхме се събрали на разпивка след родителска среща на децата. (Трябва да направят алкохолът задължителен преди и след такива събития за по-голяма поносимост). Обсъждахме всякакви теми наред и неизбежно дойде на дневен ред въпросът с килограмите. Тя каза, че се обича и си харесва тялото, въпреки че е от пухкавите. Обясни, че ѝ е отнело години, за да достигне това състояние на приемане и съжителстване със себе си в мир.
Може да се каже, че и аз съм близо до моя breaking point. Преломно място, където ще се случи ключова промяна, но още не зная каква. Все още е трудно да се определи накъде ще потегля.
Три деца по-късно, както и три ремонтирани имота по-късно (в които изтичат почти всички свободни пари под формата на паркет, плочки, дограма и т.н.) някак реших, че е време да инвестирам и в тялото си. Тъгувам по гърдите, които не са това, което бяха заради гравитацията, годините, кърменето, напълняването/отслабването покрай ражданията. Започнах да чета по-засилено, за да се ориентирам в процедурите и докторите, които могат да направят циците ми големи (нормални), а не дълги... И вместо да си избера колко и какъв имплант да поставя, се оказах с няколко слънцезащитни крема, както и още доста мазила за лице.:) Понаплаших се с неуспешните истории - рак, проблеми... Много повече ми повлияха от добрите практики и щастливките, които не са имали проблеми 20 години след операцията.
Преди няколко месеца си мислех, че ще слагам силикон предсрочно, тъй като си намерих бучка в гърдата. Завих се с чергите и отидох на традиционния профилактичен преглед при мамолог, който ме успокои, че имам по-голяма киста. Няма драма, всичко е точно. Препоръча да правя повече секс за удовлствие и да дойда пак на преглед след 6 месеца. И след като не умрях от рак, животът продължи постарому.
Та напазарувах козметка за хиляди евро левове и започнах усилено мазане - не живея с илюзиите, че ще се подмладя. Обичам си бръчките на лицето. Очакванията не са ми особено високи - целта е да не изглеждам като пребито куче, което е трудно постижимо при настоящата липса на сън и очертаваща се неналичност в следващите 2 години. На 40 години най-накрая в мозъка ми проникна "wear sunscreen" и колко е важно това - започнах да мажа и бебето фанатично при всяко излизане с крем, нищо че не е силно слънцето изобщо или не се вижда от облаци...
Хормоните са ми все още в телевизията и за момента всякакви опити за отслабване завършват неуспешно. А трябва да съм що-годе прилични килограми преди да легна под скалпела, ако изобщо се реша. Лято 2023 ще бъде тъжно на плажа. Ще преглъщам "мъката" с много коктейли и бански за богини. :)