Преди две седмици Таня ме покани на питка. Второто бебе в семейството им. Вече си имат по едно от всеки модел.:)
Хубаво, ама в 14 без 10, неделя ранен следобед, аз още съм гипс. Спала съм всичко на всичко 5 часа и изобщо не помня пътя София-Панагюрище.
Петя тъкмо ме е събудила от 30 минутната дрямка, която реших, че ще ме реанимира след завоите по Вакарел. И много добре прави, защото иначе щях да пропусна event-а, а и имах ужасно кофти сън - при някаква врачка бях и тъкмо да почне да ми познава и... Телефонът звъни. Да се чакаме след малко в центъра, за да ходим заедно. Добре, ама..
Някак си успявам да си взема душ и криво ляво да се напудря. Явявам се заедно с още две мацки на вратата в цялата си прелест + подаръци и цветя само с 15 минути закъснение.
Другите кокощки са вече там и можем да започнем с вещерските ритуали по орисването на детето. Здраве, щастие... Такива ми ти работи. Надявам се да прихваща повече, когато феите са пияни, защото мартини за изтрезняване се оказа не съвсем добра идея.
Бебето заминава да спи, а ние се кикотим още няколко часа. Анимационни герои, анимационни истории...
Традицията повелява вещиците да си тръгнат преди залез слънце, докато е още светло. Идва ми добре дощло. Петя ме отсервира с колата до вкъщи, където падам и умирам. Почвам да се притеснявам, че съм too old for this shit...
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 1 ден
1 коментар:
Леле! Да си орисница явно не е лесно :) Но пък звучи незабравимо ;)
Goran.blog.bg
Публикуване на коментар