събота, 12 януари 2013 г.

Органът на мълчанието - Ружа Лазарова

Всичко, което описва книгата най-добре и накратко, е на задна корица. Може да го прочетете и на сайта на Хеликон, от където я купих.
Четенето й беше като вървене по стръмен път с много камъни, в които се препъвах. Освен това, книгата е някак подредена и хаотична едновременно. Има някакво нерафинирано изящество в думите и го отдавам на факта, че авторката живее в чужбина от дълги години.
И все пак, определено не бих препоръчала.

5 коментара:

Анонимен каза...

А авторката??
Чела ли си други нейни книги? Как се насочи към книгата - защо?

Ако не препоръчваш книгата защо пишеш за нея?

Горан
Goran.blog.bg

Ylith каза...

Имам друга нейна книга, която се казва Мавзолей. Започнах я, но не се уцели на настроението ми и все още ме чака на рафта.
Не мога да спокойно да плюя по някоя книга или съответно да не я препоръчвам, ако не съм я прочела преди това.
Ако с някой имаме сходни вкусове и предпочитания, ще знае какво да (не) си избира за следваща книга.
Свободното време е лукс - твърде малко, за да се пропилява с кофти книги, кофти пиене и кофти компания. Ако съм помогнала на някого и си е спестил поне едно от трите, ще е супер!:)

Анонимен каза...

"Свободното време е лукс - твърде малко, за да се пропилява с кофти книги, кофти пиене и кофти компания."

Точно затова не дочитам книгите, които не ми харсват и не публикувам инфо за тях ;)

Гледам да не ги популяризирам - казано е "Няма лоша реклама!", затова не пиша за много от книгите, които ми попадат. Не желая да ги популяризирам :)

Горан
Goran.blog.bg

Ylith каза...

не мога да ги оставя в началото или до средата. мога да ги оставя за после, когато съм на друга вълна и настроение...
за теб една книга е тъпа, за някой друг е шедьовър...
сещам се за една серия на Сексът и градът, в която всяка мацка трябваше да доведе на едно парти гаджето си, което не я кефи и съответно да си избере някой симпатяга по неин вкус от тези, които другите са домъкнали...
:)

Анонимен каза...

Ylith,
Книгите са си книги, а мацките - жени котки ;)

За мен четенето винаги е удоволствие, защото винаги чета само книги, които ми харесват :)

Разбира се, има "класически" книги, които ми се иска да прочета, но дори и тях чета само за удоволствие :) Понякога, след време, се връщам повторно към някои класически заглавия, които преди не съм харесал и дори ги прочитам.

Да чета книга по задължение или, за да я прочета ми се случва наистина много, много рядко. Предпочитам книгите, които ме радват и развиват :)

Горан