събота, 12 януари 2013 г.

Органът на мълчанието - Ружа Лазарова

Всичко, което описва книгата най-добре и накратко, е на задна корица. Може да го прочетете и на сайта на Хеликон, от където я купих.
Четенето й беше като вървене по стръмен път с много камъни, в които се препъвах. Освен това, книгата е някак подредена и хаотична едновременно. Има някакво нерафинирано изящество в думите и го отдавам на факта, че авторката живее в чужбина от дълги години.
И все пак, определено не бих препоръчала.

петък, 11 януари 2013 г.

слушалките!....

Уникални! Надминаха очакванията ми! I'm in loVe! At first sight! Направих поръчката в понеделник. Изпратих им снимка какво си представям и искам. Уточнихме цената и подробностите в няколко писма, а днес получих доставката.
Просто страхотни и нямам думи!
Звукът е изкъртващ! Любимите ми песни влизат направо като подкожна инжекция...
Адски удобни са и прилепват добре към главата и ушите. Изолират отлично околния шум, за да остане само музиката и мислите ми.
Кабелчето не с традиционната гумена изолация, което създава допълнителен комфорт и удобство при използването.
Имам само съвсеееееем малки забележки към изпълнението на рисунките. Отстрани (по ръбовете) изглежда са имали проблеми при направата на покритието. Ама от самолет не си личи и всичко останало компенсира. Ще си затворя очите за това, но ще пусна на фирмата едно благодарствено писмо за обратна връзка като включа малко мрънкане...
Имат две години гаранция, а аз стискам палци, живот и здраве, да изкараме доста повече време с тях. Pure pleasure! Чак се дразня на себе си как съм способна да се радвам на материални неща. Привързвам се към тях и ги обиквам от пръв поглед. Ммноооого ще ме боли, ако ги загубя или нещо им се случи. А това рано или късно ще стане. Защото са преходни. Като всичко останало.

П.П. За малко да пропусна публикацията за днес. Снощи спах само 2 часа и бях истинско зомби на работа. Апокалипсисът сигурно ще дойде през следващата седмица, когато открия какви съм ги натворила в просъницата...
Прибрах се и след малко четене + скучен филм на компа успях да дремна малко и все така неспокойно, докато се събудя в 23:56... Имам предчувствие, че ме очаква още една безсънна нощ.

четвъртък, 10 януари 2013 г.

you are not your job

Рестартирах "компютъра" на танците. Чувствам лека цялостна умора и малко мускулна треска в прасците. Сега трябва да се дигна от вкъщи и да отида на работа. Адски съм назаднала, а в последните два дни се наложи да замествам и една колежка. Само като си помисля как е заринато бюрото ми... Мотивацията ми е точно нула. По-висока заплата, медал, грамота, добра дума, по-висока длъжност - не се сещам изобщо за причина да поискам да правя това, което правя. Просто не ми се работи. По принцип. В момента ме движи само инерцията и фактът, че ако засера нещо, на поне 25 човека ще им излезе през носа. А за тях ми пука. Някои от тях изплащат заеми, ипотеки. Други издържат студенти в университета и семействата си. Трети имат изтрещяло хоби, в което инвестират всичките си пари и свободно време и като цяло е причината да се събуждат сутрин. Има и четвърти - дето си обичат работата... А на мен не ми пука за нея. Въпреки това, раздавам се на макс със строгост и педантичност, сякаш е точно обратното. Все още нямам обяснение защо.
Не мисля, че нещо трябва да се промени в работата, за да ми харесва. Аз трябва да се променя. Не спрямо нея, а спрямо себе си. Защото ако сега съм някъде другаде, в друга фирма, ще съм въоръжена до зъби със същата липса на ентусиазъм.
Новото начало e твърде надценявано. Катериш от нулата? Кое е нулата? Защо е нула? Докога? Докъде?...
Започнах първата си работа като студентка, защото бях решила, че трябва да изкарвам пари. Беше ми адски тегаво да гледам как баща ми се съсипва физически и психически, за да може да ме издържа в университета. Не, че нещо се промени. Той продължи да пътува в Австрия и Германия, докато завърших. Но аз вече бях една крачка напред към някаква моя си финансова независимост. Напуснах, защото реших, че трябва да работя "нещо по специалността". Един ден просто казах чао на интернет магазините, които правихме за различни фирми и оставих двамата "програмисти" да търсят сами своето щастливо място под Слънцето. Дано са го намерили.
Следва не съвсем успешно съчетаване на лекции и работа в сервиз за бяла и черна техника през следващата година и половина. Заплащането беше малко, работата и тормозът много. Научих доста неща и ми се искаше да остана, защото колегите бяха страхотни, а и мизерията ни беше сплотила. Мачкахме поръчки и части като машини. Напуснах, защото трябваше да се евакуирам от общежитието, а квартирите - скъпи. Поисках увеличение на заплатата, защото щях да премина на пълно работно време. Уви! Шефът ми предложи покана за вечеря и "заем" от личните си пари. Аз му предложих да си ебе майката.
Влезнах в една адвокатска кантора временно. Трябваше ми нещо, което да плаща наема, докато се мотам още из университета с дипломната работа и се оглеждам за по-добри възможности. Мотах се почти две години в МЕИ-то, до последния възможен момент, а по едно време спрях и да търся други обяви за работа. Временното се оказа доста дълго време, но пък открих някои свои силни черти и способности. Шефовете ме ценяха и го показваха - с думи, бонуси към заплатата, дялове от фирми. Гласуваха ми огромно доверие, а аз не ги разочаровах. Отгледах си достойни заместнички, дипломирах се и един ден си събрах багажа, за да замина за Панагюрище.
Почти веднага си намерих работа в съседен град. Изкарах 2 седмици. После им се обадих, че съм получила по-добро предложение и напускам. Нямаше никакво предложение. Учтивият начин да кажа на шефа, че не става за нищо. Мисля си, че в прав текст не би ме разбрал, а и не си струваше драмата. Преди да започна при него ми разказаха, че има голямо текучество във фирмата, че шефът е мизерник и женкар. Но на кривата ракета, нали...
Реших да не давам ухо на селските мохабети на фурната, a да дам шанс нещо добро да се случи... Еми, случи се. За едната бройка да имам паметник с изкуствени цветя по пътя за Вакарел, когато се завъртяхме с колата на един завой и излетяхме от пътя. Не шофирах аз, а един твърде повярвал си мъж. Проблемът беше, че аз вече не му вярвах. Той ми обясняваше плановете си за задгранични командировки с цел закупуване на оборудване, резервни части и т.н. Само двамата. Айде нЕма нужда. Аривидерчи и кой от къде е.
Следват няколко месеца без работа, през които твърдо отказвах да работя с гаджето ми тогава, а от 4 години и половина вече - съпруг. Ако бях започнала там, сигурно сега щях да говоря свободно английски и немски, да имам шеметна кариера и заплата, но вече нямаше да съм с него и в България. Просто работа и отношения на едно място - не! Секс с колеги е тотално клише и никога не съм го разбирала. Не си представям сутрешната оперативка след сутрешната ерекция... Не върви и това си е! Някои хора може и да са по-широко скроени, да не отдават голямо значение на обмяната на флуиди и хормони между и върху бюрата, но нещата рано или късно се засират, защото никога не е просто и никога не е просто секс.
И ето ме сега, когато след точно четири месеца ще направя 6 години във фирмата, в която съм в момента. Не знам какво бих искала да работя. Не там, а по принцип. Ако утре е последният ми ден в живота, ще отида ли в 8 часа сутринта? А сега, за да си изрина бюрото с натрупаните задачи, които вече всички са със срок "за вчера"? Не знам и това ме притеснява. Ето защо.
Отделете 12 минути и 37 секунди от времето си и изгледайте цялото видео на Тошка от TEDxMladostWomen 2012. Вчера ме хвърли в размисли, както повечето неща около нея - блоговете й, книгата й и цялата й анимационна приказност!:)

за вчера

Официално прерязах лентата на активния тренировъчен сезон за 2013. Заредих се с нова карта за аеробика и отметнах първото "посещение", а след това направих един час в басейна. После се почувствах толкова добре, че съм заспала, четейки на лаптопа, а вечерното малко уиски е изостанало самотно да ме чака.
Преди малко се събуждам, свежа и бодра като краставичка (aka прицесата от приказката за Спящата красавица). Станало 1 часа AM и вече е четвъртък. Страхотен фалстарт на писането всеки ден!:)
От известно време имам проблеми със съня, а той е нещо супер специално за мен и се радва на особена почит. Доста съм агресивна към всички, които го смущават. Изглежда повечето хора са се сблъскали със злото или мълвата се е разнесла от уста на уста и не получавам обаждания от групата семейство&приятели в почивни дни преди 2 часа следобед.
Може би е време да потърся помощ от специалист, преди да се събудя като Марла Сингър или пък да започна мой собствен Боен клуб. :)

вторник, 8 януари 2013 г.

within

Well, excuse me, guess I've mistaken you for somebody else,
Somebody who gave a damn,
Somebody more like myself.


Странстването из блоговете може да бъде доста подтискащо преживяване. От препратка на препратка... Потъваш все по-надълбоко в тъгата. На другите и твоята собствена. Оказва, се, че хората пишат и искат да споделят основно най-тегавите си моменти в живота, а твърде рядко им е до писане, когато се чувстват добре и истински щастливи.
Изключвам тези блогове, които следя ежедневно - за книги & филми, които до някъде успяват да запълнят социалната празнота и черна дупка, в която се намира Панагюрище и аз самата.
Един от многото ми "аналогови" дневници е стара соц тетрадка А4 - твърди корици с покъртителен дизайн... Пишех в нея абсолютно всеки ден, дори когато не се беше случило нищо, което според мен да минава за "съществено". Просто така бях решила в този определен момент. Сигурно е време да я изровя, за да се посмея малко на себе си и да се порадвам каква гъба съм била на млади години.:)
Спомням си, че краят на въпросната тетрадка съвпадаше с края на 7-ми клас и началото на една ера - dating boys!:) И започва истинската драма, като за чик лит бест селър...
От днес съм си наумила да възродя този навик с писането всеки ден. Всъщност, идеята ми се върти из главата от известно време, а релето прещрака, докато изтривах компроматите от един фотоапарат по време на пиянски рожден ден, точно преди да изгубя фокус. А ако трябва да сме точни - не фокус, а звук и картина. Бутилка червено вино си е бутилка червено вино. Та тогава Джен ме спря с думите - Е, стига де! Няма да останат никакви спомени!:)
Странно или не, но при мен спомените се отключват по няколко начина. Най-силно, със замах, като във филм ме връщат миризмите. Например парфюм... или цигарен дим... или ароматът на чаршафите и въздухът в стаята, след секс... или полъхът на вятъра в топла пролетно-лятна вечер, когато листата на липите са се надвесили над мен и вървя сама по улицата към къщи...
Другият ключ от палатката е в четенето на написаното от мен. Виждам детайли, дори и да не съм ги формулирала тогава в думи. Просто картината става ясна, когато я гледаш от перспективата на времето. Сякаш съм там и тук едновременно. И пораствам. Разбирам се. Намирам себе си.
Има и трето. Музиката. Преди повече от седмица затрих всичките 1100 песни, качени на телефона ми. Събирала съм ги две десетилетия и не се уморих да ги слушам последните 4 години. Не бях трила или добавяла нищо. Хиляда и сто песни - хиляда и сто дни. Но почувствах, че е време да се разделя с тях. Започвам от нула. Добавям ги пак, когато те самите "поискат" да се върнат към мен (напр. по радиото или в саундтрак на филм), а и аз съм готова да ги приема обратно. Защото някоя "случайна" песен от winamp-a на купон може просто да забравиш веднага, след като я чуеш, a друга... Да те стисне за гърлото! Около теб хората се въртят, танцувайки по двойки, обичат се, целуват се... А ти си с двеста във влакчето на времето. Накъде другаде, някоя другаде, която се е скъсвала от рев...
Както и да е. Press any key to continue.

понеделник, 7 януари 2013 г.

flowers 4 my name day

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".

събота, 5 януари 2013 г.

Post Соц Dot Com - Павел Кандиларов

Преди малко я свърших и в момента нямам никакво желание да чета отново български автори. А принцпно вярвам, че и нашите могат да пишат хубаво...
Книгата е скучна и ужасно монотонна. Повече от месец се мъчих с нея. На няколко пъти дори си мислих да я зарежа.
Човекът просто е имал нужда да си излее някъде мислите и преживяванията, трупани през годините, а е нямало кой да го спре да не ги публикува.
Корицата определено привлича вниманието, но само и тя. Следват 416 страници отегчение и досада, от които и аз не знам как оцелях.
Спомням си, когато трябваше да чета нещо от "задълнителия" списък през лятната ваканция. Подхванеш някоя тухла, която те демотивира още с размера си... Едни безкрайни несъществени описания на нещо си, за което после трябваше да напиша поне още толкова несъществени разсъжения по въпроса какво е искал да каже автора.
Четеш безкрайно дълго скучни подробности, които преглъщаш... Ей така, докато дойде същественото. А такова до последната страница на тази книга - няма.

сряда, 2 януари 2013 г.

just like a pill

Когато нещо ме измъчва, дори и да не мога да му дам конкретно име или образ, правя няколко неща.
Първото е маникюр. Ако съм особено вкисната дори не стигам до лакиране. Ноктите ми са отрязани в дъно, а при кожичките е истинска касапница. Един бърз поглед върху ръцете ми може да ви даде съвсем ясна картина как съм се чувствала напоследък.
Другото са устните. Хапя ги, чопля ги... Докато ми се появят рани и стане нетърпимо. Никакви гланцове с вкус на малини и UV защита не могат да ги спасят.
А ако нещата са наистина зле, се захващам с чистене. Подреждам с часове и без да ми омръзва.
Днес след като изчерпах всички точки от ритуала на медитация, а вътрешното ми спокойствие не беше открито, реших да пробвам нещо различно.
Копирах няколко любими песни на Pink в новия ми mp3 плейър и излезнах да потичам в парка. Слънчице, почти никакви хора, няколко крави и две кучета. Идилия. Когато се прибрах, още ме държеше power-ът и продължих с тренировката. Розовите гирички са за кифли, а аз съм се натъпкала добре с тесто през последните няколко дни. Истински канибализъм! :)
Откриването на новия сезон по плуване, танци и аеробика е чак на седми януари. Има някакъв минимален шанс да не съм тотално извън форма до тогава. Направих си специален тренировъчен списък с постижими цели и срокове. Резултатите - скоро!
А междувременно си избрах какво ново искам да пробвам през 2013. Колкото и да е странно, не мога да карам ски. Може би има варненци, който не могат да плуват? Знам ли. :) Никога не съм проявявала интерес, а студът не ме влече изобщо... Напоследък обаче виждам една особена, кристална... Красота! Всичко е спокойно и ясно... И така повечето от следващите уикенди планирам да изкарам по пистите. Подготвила съм се психически за предстоящите падания и травми.:)

вторник, 1 януари 2013 г.

reset the counter

Довършвам "сутрешното" ми кафе. Всички следи от новогодишния ми махмурлук са заличени. Някакви инстинкти за самосъхранение незнайно как са се отключили снощи... Последният, който е казал "Я дай от на Фико ракията", още го търсят къде е и сигурно за това съм спряла да пия след М-найстото уиски.
Не започвам новата година с обещания-пожелания, които е твърде вероятно да не изпълня. Fresh start ми се струва напълно достатъчно. После - каквото сабя покаже, а тя е в моите ръце.:)

неделя, 30 декември 2012 г.

how long it takes to get over a relationship

Някъде из смолянските потайности... Говорим си, пием уиски и водка... Констатираме естествения ход на времето. За онези, на които ЕГН-то им започва с деветка, сме просто "чучАци". Каквото и да означава това. А за мен сме... пак деца. Просто с други проблеми, различни от спестяването на пари по шест месеца за нов модем или видео карта и убиване на дракона в Might&Magic 7. :) Така де, една песен се свалаше по 3-4 дни, а ако няма resuming... Мъка!

Докато се прибираме по заледените улици отбелязваме грозната коледна украса или нейната липса. Love actually романтиката е много под точката на замръзване и обсъждаме кой вариант е най-близо до истината за това колко време трябва, за да преживееш една връзка. HIMYM quotes:
- 1/2 продължителността на връзката [Лили]
- по една седмица за всеки месец заедно [Маршъл]
- 10000 питиета [Робин]
- броят стъпки, докато излезеш през вратата [Барни]
- нова връзка [Тед]
Отбелязвам, че за времето не мога да помогна, но с удоволствие ще се включа с пиенето. Лекува ли... Не знам. But it's worth trying.

събота, 29 декември 2012 г.

Думите - Богдан Русев

Много добро включване в смолянската ми коледна вакация. Вписа се чудесно в моя личен спа цикъл на сън, излежаване и зелеви сърми. :)

Книгата съдържа 4 новели, от които личният ми фаворит е Племена.

Има нещо шантаво в сънищата ми и сигурно се впечатлявам от тях повече, отколкото е необходимо. Ако не може да заспите или имате странен сън... Сигурно ви сънувам!:) Светната лампа или ножица на нощното шкафче никога не са излишни. :Р
А най-добре е, ако има кой да ви завива и да бди над съня ви.

Нов патрул - Сергей Лукяненко

Киндълът си е Kindle, но аналоговата ми библиотека не може без новия Нов патрул на Лукяненко.
Почти излишно е да казвам, че за по-малко от два дни й видях сметката. Последната вечер дори откарах до 4 сутринта. Зарибяващо много, но...
Антон Городецки вече не е същият. Някак остарял и тъжен като коняк. Дневните пък ми бяха почти безлични и се разхождаха далеч дори и от тъч линията...
Затварям книгата и вече си мисля за продължението, защото цялата книга ми се струва като една по-дълга увертюра към нещо грандиозно.

П.П. Мисля си за Пророчествата и Съдбата. Не ме радва особено идеята, че някой друг може да решава вместо мен какво да (не) ми се случва... А вчера в пловдивския мол ми предложиха промоция - сканиране на аурата + някакъв талисман. Пичове, амулети си имам достатъчно. А не съм нито от Дневния, нито от Нощния дозор. Вещиците си имат собствен клан и отношения със... Сумрака. :)
П.П.П. В топ три на най-готините "професии" след Оракул ми е Събирач на истории.

неделя, 16 декември 2012 г.

потъване нагоре

Нямам търпение да е понеделник! Не, защото ми се ходи на работа, а защото ще съм на плуване.
Оказа се, че потъването не е чак толкова лесно, колкото си представях. Катя ми натиска главата под водата, а аз все така изплувам... Отдавам го на факта глава-море-акъл-шамандура.:) Все пак успях да седна на дъното в по-плития край на басейна (~1.50m), но в дълбокото не ми достигнаха някакви си сантиметри.
След първите стъпки (?) в гмуркането съм със смесени чувства. Чак след 5-тия, 6-тия опит успях да извадя "учебните" камъчета от дъното...
Катя скача в басейна и излиза чак в другия му край, без да се покаже. Гледам я как плува под водата. Толкова е красиво! Иска ми се много и аз да мога така. Само дето след скока, изпадам в еуфория, че допирам с ръце плочките по дъното и... не се сещам веднага да движа ръцете и краката. После изплувам и всичко е безвъзвратно изгубено. Отправям се към стълбите и отивам да скачам пак... И пак...
Гледам много клипчета в интернет на разни треньори и професионални плувци. Представям си, че ако някой ме снима, ще има материал поне за 10 предавания на Най-смешните домашни видео клипове. Не ми пука.
Катя непрекъснато ме окуражава - казва ми, че съм Таня Богомилова, старая се много и се раздавам - за мен, за нея. Не искам да я разочаровам. Колкото и да съм скапана след степ аеробиката, гледам да се събера и поне час да не се спирам в басейна.
Летните олимпийски игри в Бразилия са само след 4 години. Имам време да се подготвя, нали?:)

сряда, 12 декември 2012 г.

Мразя тази столица! - Сергей Минаев

С Лили имаме среща в книжарницата на Хеликон, която е на ъгъла на бул. Патриарх Евтимий с Витоша. Какво по-хубаво място, когато навън започва декември и вали прекрасен дъжд? Още ме държи махмурлукът от петък вечер и решавам да пропусна концерта на Мариса, който започва скоро, да хапна и да се прибера пеша до зона Б19. Може и в не точно такава последователност. На тръгване си купувам тази книга и няколко идиотски значки - RHCP, Bad Hair Day, Neighborhood witch и една със South Park.:)
Преди няколко дни за първи път си позволих да напиша леко хейтърски постинг за книга преди да съм я прочела. Просто много се издразних на екзалтираните коментари колко невероятно яка е книгата, които сякаш бяха писани от едно IP. Всеки си има (или няма) стил на писане, дори и в нета. Удивителни, разстояния между препинателните знаци, както и почекът, колкото и абсурдно да звучи, ми крещяха, че са на един и същи човек. И вкиснах. Шматки! Кой точно искате да излъжете?
Истината е, че хартията изглежда евтино и мирише доста неприятно, въпреки цената от 12,99. Няма нищо общо с онзи сладък аромат на нова книга. Изглежда сякаш някой е бързал да напечата преди Панаира на книгата... Не знам за вас, но такива неща ми крадат от удоволствието. Ще дам цитат от култовата сцена със зайчето, пълно с лавандула (стр. 89), за да илюстрирам какво имам предивд.
"Пръсна се, съдра се, разпра се по шибания шеФ."
Има още доста, а горното е един голям пирон в ковчега на редактора/издателя. Разни оФци, който ми обясняват, че не са забелязали, защото ги е увлякло съдържанието могат да вървят... Нали... И сега изобщо не се притеснявам стигнали ли са, не са ли, там, където съм ги пратила. Но както и да е, много време им отделих... :)
Сега за книгата. Корицата е добра, грабва окото. Може би заради нея посегнах към книгата, а "Бестселър #1 в Русия" допълнително засили интереса ми. Според Уикипедия, първоначалният тираж на родна земя е 70 000. Чудно ми е, колко ли е в България, където средностатистическият тираж е 1000 копия.
Ако зимата със своите студове и мрачни дни ви е скапала настроението, силно ви препоръчвам да прочетете книгата през някой друг сезон. Въпреки комичните и култови моменти, в нея има толкова много руска тъга, че може да отвее на километри след Лапландия коледния дух.
Реквием на мечтите. Моите. Вашите. Това е книгата. Примесно с алкохол, наркотици... Напомня ми за Snach или на някои филми на Тарантино. Разни гангстери, наемници, проститутки, друг утаечен контингент... Някои от образите са ярки и запомнящи се, били те и второстепенни. Хареса ми, че книгата си има саундтрак - напр. цитати от песни или техни заглавия, докато героите ги слушат. :) Като допълнителен нюанс идва споменаването Фейсбук, Туитър и някакъв руски сайт, тип социална мрежа. Няма да ви обяснявам каква част от ежедневието ви е в интернет, защото много добре знаете. Факт е, че от сравнително скоро българските автори се сещат за него в писанията си.
В заключение, книгата се чете бързо, но е доста натоварваща. Мислите си, че не може да ви стане тегаво тегавото, когато ви е сдухано? Грешка. Голяма.

П.П. Ако горното се е получило на моменти заядливо или несвързано, не се впечатлявайте толкова. Часът е 4:35 сутринта, а аз отивам да лягам. :)

сряда, 5 декември 2012 г.

неделя, 2 декември 2012 г.

Shoot to Thrill

Тази седмица най-накрая отидох при офтамолог. Лекарката, която провеждаше очните профилактични прегледи във фирмата, беше категорична - трябва да взема мерки веднага. Това беше преди два месеца. :) И така за рождения ми ден си подарих нови стъкла на очилата + едни слънчеви, но с диоптър. Сатурнова дупке, здравей!
Първосигналната реакция беше да разцепя кредитната ми карта из магазините на мола. Средната ми скорост надвишаваше двеста лева в час и ако още малко се бяха замотали в оптиката със замяната на стъклата, финансовото ми състояние щеше да премине в трагично-траурен червен цвят.
Второсигналната дойде в днешната неделна утрин (~12:30PM), когато се събудих от сладката миризма на пържени филии и желание да направя нещо ново и което винаги съм искала. Много бързо намерих привърженик на идеята...

Слагам знак за равенство между секса и стрелянето с пистолет. Едно към едно - преди, по време и след. My new addiction.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Ноември - Явор Веселинов

Книгата отлежа две седмици на нощното ми шкафче преди да започна да я чета в самото начало на ноември. Стори ми се, че ще бъде забавно. Нещо като Самотния октомври...
Корицата е повече от добра, а предварителните очаквания - повече от високи. Едно издателство, специализирано в нехудожествената литература, за първи път прави крачка в страни и по изключение издава книгата. Обяснението - била толкова добра и пленила всички от екипа без изключение, че просто нямало как. Пичове, чудя се, възможно ли е да сте толкова скучни... Честно.
Първото изречение на задната корица под "гангстерската" снимка на автора описва книгата като еротичен криминален трилър с елементи на мистика и магия. Край на цитата. Има и други али бали, които не ми се преписват, защото те наистина могат да ви накарат да си купите книгата, но не и да я дочетете.
Сигурно също нямаше да стигна до последната 295 страница, ако не беше срещата с автора този четвъртък в Библиотеката. Говорихме малко, докато ми разписваше книгата и откровено му споделих, че съм стигнала до втора част и че четенето нещо не ми върви. Не по принцип, а конкретно на неговата книга.
По време на представянето, директорът на Библиотеката загатна нещо за отворен финал, а по-късно самият автор говореше, как въображението ни не трябва да има граници... Така е, ама това клише, както и разни изцепки, като например - Аз съм от Драгалевци, ме оставяха на място в wtf-недоумение. Шок - любимите писатели на автора, които той изреди на момента и без никакво чудене на въпрос от публиката, чиято средна възраст беше 60+ - Йордан Йовков, Чудомир и Стивън Кинг. Мдам, wtf.
Хареса ми, че си е повярвал, въпреки че не знам и не виждам защо. Превежда книгите си на английски, за да може да ги пусне в Amazon. Обръща специално внимание на оформлението и кориците. Ако аз бях автор на книга, сигурно щях да правя същото.
Застанал пред мен, един такъв усмихнат и прикрито наперен във волейболното си телосложение (няма много мъже, на които им стигам до рамото, а съм на токчета!) авторът ме поглежда и ми стиска ръката. Хубаво ръкостискане. С точно премерена сила и продължителност. Мъжко. Уверено. Недвусмислено.
Прибрах си книгата в чантата и хукнах към салона с надежда - че ще хвана последните 30 минути от тренировката по танци и че ще прочета книгата, не за да плюя по нея спокойно и на воля, а защото ще ми е хубаво и приятно.
Класирах се за танците - беше размазващо яко, но не мога да кажа същото за книгата. Оказа се, каквото усещах от самото начало. Скучна. Клишета от всяка страница - оловно сиви небета... Дори порно елементите не можаха да спрат заспиването ми през поредната n-та ноемврийска вечер на четене.
Няма да ви казвам кой е убиеца, за да не ви лиша от малкото удоволствие, което можете да изпитате, докато четете тази книга.
Толкова от мен. Ето ви нещо за финал. Ignore на клипа, музиката е просто... на дъжд! Ноемврийски.

събота, 24 ноември 2012 г.

Облакът Атлас

Сигурно вече отдавна сте гледали филма или сте прочели поне десетина ревюта за него, но толкова отдавна не съм ходила на кино, че просто няма как да не го отразя.
Определено си е събитие - и филмът, и ходенето на кино до Пловдив. И все пак... Нещо съм със смесени чувства.
Още на обяд половината кино зала беше запазена, но успях да се класирам за едни от малкото хубави места. Радвам се и си викам - яката работа, ще да е добър този филм, щом толкова време след излизането му продължава да генерира голям интерес. Е, да, ама не.
Някак разсеяно го изгледах. Чекнах се на всички страни, докато колената ме заболяха съвсем, а двамата пича до мен в последния един час проверяваха статуса на телефоните си и на краката ми на всеки 5 минути.
Ефекти, комети, преплитащи се истории и други али бали... Нещо недовършено има в цялата работа. Все едно си направил някаква супер яка кулинарна изгъзица, която радва окото, ама... Сервираш, гостите доволно потриват ръце, с трепет подхващат вилицата и жадно преглъщат слюнка преди да вкусят първата хапка и... установяват, че няма сол!
Не е като да не ми хареса, имаше доста попадения, но... Но!... Вече съм забравила какво е чувството да излезнеш от салона рефрешнат... Очите ти да се присвиват от ярката светлина пред входа на киното, а главата ти да е още там - на седалка номер 11, ред 4 - размазана и тотално out of space.

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Лято 2013 - miles away

Вече почти месец тренирам редовно. Четири от седем дни в седмицата. Резултатите са противоречиви и краят на света ми се струва по-близо, отколкото достигането на Целта. Това съвсем не ме демотивира, дори и в кофти дни за душата и тялото. Като днешния, например. Оправдания да спра мога да си измисля много, но не искам. Вместо това обмислям нови по-ефективни схеми на тренировки/диети.
Не възнамерявам да спирам да плувам. Най-накрая се чувствам в свои води в басейна. Не ме е страх от водата!!! Майната му на човечеството, това е голяма крачка за мен!:) Намерих един доста добър сайт и ако имате малко време и интерес, прегледайте го. Радва ме, че към всеки стил на плуване има и клипчета. На мен ми помогнаха доста и започнах да си обяснявам какво всъщност ми крещи от брега Катя (треньорката), когато подмятам ръце и крака... Е, няма да ме викнат на кастинг за удавник в следващ сезон на BayWatch с култовото тичане (справка - Джоуи & Чандлър). Ако плувам в Тихия океан, има по-голяма вероятност да почнат да ме заграждат китоловците, отколкото да ме полази Ерика Еленияк... Драмата с килограмите ми е пълна, защото единият ми цял бански ми е малък, а новият цял - голям. Първото ми го причини Кристина, която е решила, че трябва да имам "оптимистично" облекло и съответно да напъвам да го направя по размер. За сега му напъвам само шевовете... Така е, когато някой пазарува вместо теб за теб. Другият си го избрах сама по интернет. Сравнително евтин, но се оказа, че ми е леко голям. Така или иначе химията в басейна ще ги съсипе за нула време, колкото и невероятно-ултра-яка да е материята им. So who cares.:)
Танците също остават в програмата. Въпреки че след края на "тренировката" от мен стабилно се лее пот, не забелязвам кой знае какъв ефект върху тялото ми. Координацията ми е все така идеално зле, а чувството за ритъм не е с мен в това прераждане. Факт е, че разтоварвам и си почивам психически. Моята антистрес терапия. По-здрав с любимото ми хоро в последно време.
Следващата седмица възнамерявам да открия сезона във фирмения фитнес. Давам си четири дни, за да се настоя към идеята. Ще падам сто кила резил пред колегите, от сега ми е ясно. Мислено обаче стискам палци, че една черна нинджа с м-найсИ медала и колани от таекуондото ще ми помогне с тренировките и програмата.
Имам леки колебания дали да продължа с аеробиката, когато ми свърши картата. Остават ми още две "посещения", за да взема решение. Чувствата са смесени... Мацката ни натиска добре и има толкова мотивиращ задник, че в продължение на 4 тренировки не бях забелязала, че циците й не се движат. Ама изобщо. Сигурно още щях да съм в неведение, ако не ми бяха обърнали специално вниманието върху този факт... Но всеки си има приоритети, а аз съм с най-добрата гледка към... това, към което се стремя. :)
Питат ме от време на време не ми ли идва в много. Казвам им спокойно не, дори и тялото ми да изгаря в мускулна треска. Харесва ми и се чувствам добре. Нещо като BDSM, но с един човек. Болката е някак си сладка. Плащам си данък лукс-свободно-време на цената от един завистлив поглед и казвам чао на същите тези хора, с които неизбежно се засичам около тренировките ми. А мислено си представям една сцена от филма A Knight's tale.:) Някой ден ще взема да изсипя нещо подобно на онези, дето се опитват да ми дават наклон на Х.. Много ли ми е, малко ли ми е... Нека аз да си реша, а?:) Вас и без това ви боли фара.:)
И хайде някой да се сети да ми подари хубава чанта/сак за фитнес. Мдам. Пети е далече. Мирише ми пак на подаръци от мен за мен.

неделя, 18 ноември 2012 г.

/j #fantastika

Нямам представа как съм достигнала това дзен-състояние на духа и тялото при положение, че последните няколко дни ми се събира общо 10 часа сън, 12 часа път и не знам колко алкохол...
Още не мога да подредя хаоса в мен, за да мога да разкажа с думи за срещата на #fantastika във Велико Търново този уикенд и затова слагам една снимка с усмивки от старите ленти.
Ето как започна всичко преди М-найси години... :)

П.П. Имам нова зарибявка от пътуването с айляк-мобила на Яни. Изтърпете 30 секундното интро в началото and then enjoy... И още едно за десерт.

veke ne pishuvam poezija
pishuvam i s t o r i j a ...