Облакът Атлас

Сигурно вече отдавна сте гледали филма или сте прочели поне десетина ревюта за него, но толкова отдавна не съм ходила на кино, че просто няма как да не го отразя.
Определено си е събитие - и филмът, и ходенето на кино до Пловдив. И все пак... Нещо съм със смесени чувства.
Още на обяд половината кино зала беше запазена, но успях да се класирам за едни от малкото хубави места. Радвам се и си викам - яката работа, ще да е добър този филм, щом толкова време след излизането му продължава да генерира голям интерес. Е, да, ама не.
Някак разсеяно го изгледах. Чекнах се на всички страни, докато колената ме заболяха съвсем, а двамата пича до мен в последния един час проверяваха статуса на телефоните си и на краката ми на всеки 5 минути.
Ефекти, комети, преплитащи се истории и други али бали... Нещо недовършено има в цялата работа. Все едно си направил някаква супер яка кулинарна изгъзица, която радва окото, ама... Сервираш, гостите доволно потриват ръце, с трепет подхващат вилицата и жадно преглъщат слюнка преди да вкусят първата хапка и... установяват, че няма сол!
Не е като да не ми хареса, имаше доста попадения, но... Но!... Вече съм забравила какво е чувството да излезнеш от салона рефрешнат... Очите ти да се присвиват от ярката светлина пред входа на киното, а главата ти да е още там - на седалка номер 11, ред 4 - размазана и тотално out of space.