Лято 2013 - miles away

Вече почти месец тренирам редовно. Четири от седем дни в седмицата. Резултатите са противоречиви и краят на света ми се струва по-близо, отколкото достигането на Целта. Това съвсем не ме демотивира, дори и в кофти дни за душата и тялото. Като днешния, например. Оправдания да спра мога да си измисля много, но не искам. Вместо това обмислям нови по-ефективни схеми на тренировки/диети.
Не възнамерявам да спирам да плувам. Най-накрая се чувствам в свои води в басейна. Не ме е страх от водата!!! Майната му на човечеството, това е голяма крачка за мен!:) Намерих един доста добър сайт и ако имате малко време и интерес, прегледайте го. Радва ме, че към всеки стил на плуване има и клипчета. На мен ми помогнаха доста и започнах да си обяснявам какво всъщност ми крещи от брега Катя (треньорката), когато подмятам ръце и крака... Е, няма да ме викнат на кастинг за удавник в следващ сезон на BayWatch с култовото тичане (справка - Джоуи & Чандлър). Ако плувам в Тихия океан, има по-голяма вероятност да почнат да ме заграждат китоловците, отколкото да ме полази Ерика Еленияк... Драмата с килограмите ми е пълна, защото единият ми цял бански ми е малък, а новият цял - голям. Първото ми го причини Кристина, която е решила, че трябва да имам "оптимистично" облекло и съответно да напъвам да го направя по размер. За сега му напъвам само шевовете... Така е, когато някой пазарува вместо теб за теб. Другият си го избрах сама по интернет. Сравнително евтин, но се оказа, че ми е леко голям. Така или иначе химията в басейна ще ги съсипе за нула време, колкото и невероятно-ултра-яка да е материята им. So who cares.:)
Танците също остават в програмата. Въпреки че след края на "тренировката" от мен стабилно се лее пот, не забелязвам кой знае какъв ефект върху тялото ми. Координацията ми е все така идеално зле, а чувството за ритъм не е с мен в това прераждане. Факт е, че разтоварвам и си почивам психически. Моята антистрес терапия. По-здрав с любимото ми хоро в последно време.
Следващата седмица възнамерявам да открия сезона във фирмения фитнес. Давам си четири дни, за да се настоя към идеята. Ще падам сто кила резил пред колегите, от сега ми е ясно. Мислено обаче стискам палци, че една черна нинджа с м-найсИ медала и колани от таекуондото ще ми помогне с тренировките и програмата.
Имам леки колебания дали да продължа с аеробиката, когато ми свърши картата. Остават ми още две "посещения", за да взема решение. Чувствата са смесени... Мацката ни натиска добре и има толкова мотивиращ задник, че в продължение на 4 тренировки не бях забелязала, че циците й не се движат. Ама изобщо. Сигурно още щях да съм в неведение, ако не ми бяха обърнали специално вниманието върху този факт... Но всеки си има приоритети, а аз съм с най-добрата гледка към... това, към което се стремя. :)
Питат ме от време на време не ми ли идва в много. Казвам им спокойно не, дори и тялото ми да изгаря в мускулна треска. Харесва ми и се чувствам добре. Нещо като BDSM, но с един човек. Болката е някак си сладка. Плащам си данък лукс-свободно-време на цената от един завистлив поглед и казвам чао на същите тези хора, с които неизбежно се засичам около тренировките ми. А мислено си представям една сцена от филма A Knight's tale.:) Някой ден ще взема да изсипя нещо подобно на онези, дето се опитват да ми дават наклон на Х.. Много ли ми е, малко ли ми е... Нека аз да си реша, а?:) Вас и без това ви боли фара.:)
И хайде някой да се сети да ми подари хубава чанта/сак за фитнес. Мдам. Пети е далече. Мирише ми пак на подаръци от мен за мен.