Киндълът си е Kindle, но аналоговата ми библиотека не може без новия Нов патрул на Лукяненко.
Почти излишно е да казвам, че за по-малко от два дни й видях сметката. Последната вечер дори откарах до 4 сутринта. Зарибяващо много, но...
Антон Городецки вече не е същият. Някак остарял и тъжен като коняк.
Дневните пък ми бяха почти безлични и се разхождаха далеч дори и от тъч линията...
Затварям книгата и вече си мисля за продължението, защото цялата книга ми се струва като една по-дълга увертюра към нещо грандиозно.
П.П. Мисля си за Пророчествата и Съдбата. Не ме радва особено идеята, че някой друг може да решава вместо мен какво да (не) ми се случва... А вчера в пловдивския мол ми предложиха промоция - сканиране на аурата + някакъв талисман. Пичове, амулети си имам достатъчно. А не съм нито от Дневния, нито от Нощния дозор. Вещиците си имат собствен клан и отношения със... Сумрака. :)
П.П.П. В топ три на най-готините "професии" след Оракул ми е Събирач на истории.
Смок пази къща в едно село по време на любов
-
Преди много години Стоян Николов-Торлака, лека му пръст, ми изпрати
ръкописа на своя „Северозападен романъ“. […]
Източник
Преди 9 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар