Кротките - Ангел Игов

Ето какво написа Васко във фейсбук профила си преди седмица:

"Кротките" на Angel Igov - едно от най-хубавите неща, които са ми попадали. А защо Кротките, се чудих, но да - това е най-точното заглавие, трябваше ми време да го осъзная и ме потресе. Прочетох я по същото време, по което и "Подчинение" на любимия ми Уелбек, имат нещо общо, касаещо подчиненито, но Ангел пише по-добре, идеята е по-оригинална и историята - по-добра.

И просто нямаше как да не взема книгата веднага, а сега и да се съглася, че няма по-добро заглавие...
Излязла от печат на 09.09.2015 г. с хубава хартия, и май съвсем неслучайно- миришеща ми на учебник.
Прочетох я преди малко. През последните 20 страници си чоплих устните неуморно, защото кипящото вътре в мен започна да излиза и да се проявява физически...
Забелязала съм, че набор '70+ до '82 имат особен интерес и слабост точно към този период от историята ни, а и не само. Горещо се вълнуват, участват активно в обществения и политически живот. Искат да помнят, борят се с всички сили и разпространяват една нова пропаганда - на свободата във всеки един неин смисъл и значение.

А ето едно подробно и съвсем прясно ревю в любимата Книголандия.

Честит ми нов лаптоп!

Надявам се, че ще оцелее дълго време и ще ми служи вярно. Първите впечатления са добри, но все още се боря с Windows 8.1 като прасе с тиква... Последната една година изкарах без компютър/лаптоп и сега умувам кое къде беше и как. Абсолютен индианец.
Как стигнах до тук?
Време беше да призная липсата и че не мога да компенсирам по друг начин. Определих си минимален бюджет и започнах да преглеждам онлайн какво се предлага в момента - малко, леко и бързо... Бързо зачертах последният 12 инчов макбук. Наистина не искам да притежавам скъпи вещи, които малкият ми тасманийски дявол може да изпотроши за секунди. Да й се карам? Защо? Как се обяснява на 1.7 годишно колко са три хиляди лева, когато все още я уча да брои до пет? Да пази, когато е в период на откриване на съвсем простички неща - гравитацията, примерно. Че като хвърляш нещо, то пада... И се чупи... Определено исках нещо, което да притежавам, а не да ме притежава. Да му треперя, вместо да използвам...
И ето ме вчера в Технополис-Пазарджик. Консултанът беше истинска находка. Отговаряше съвсем коректно на въпросите ми и беше честен - обясняваше ми предимствата и недостатъците на различните модели и марки, помагайки ми да взема информирано решение без да се опитва да влияе по някакъв начин на избора ми или да ме убеждава непременно да си тръгна с нещо от магазина. На всичкото отгоре беше ужасно търпелив. Може би е изпушил 4-5 цигари след като съм си тръгнала, но... За времето там с нищо не показа, че съм досадна. А бях. Чак аз си се дразнех. :)
Тръгнах си с тази машинка. Установих, че съм ръждясала. Назаднала съм много и "техниката в ръцете на невежите е просто купчина желязо" вече има нов смисъл...

Моето порно - Бояна Ламбер

Всеки би рейтнал собственото си порно поне с 4.5... ;) Обаче...

Мацката има хубав блог, пише чудесно, просто не разбрах защо й е трябвало да го разпечатва. Според мен е безсмислено да се принтира дигитално-виртуалното блог творчество и оценката с две звезди, която дадох в Goodreads, е по милост, иначе бих дала една.

Оценката ми за блога й е поне 4.5... ;)

Харесва ми стилът й, иронията, самоиронията... Изобщо нямам забележки, както й приятелите й, които също са подкрепили книгата. Дали защото ги споменава в нея и са обезсмъртени вече и на хартия?!;)

Добре е да има алтернатива пред четящите хора - да изберат формата хартия и/или електронно копие, но...

- подразни ме качеството на хартиеното - имаше грешки, които ги няма в блога; не харесвам такова мърляво отношение и недоглеждане от страна на издател, коректор и т.н

- няма електронна книга; да има блог, но не мога да купя "хартиената" книга електронно; живея в цифром и словом 60 /шестдесет/ квадратни метра, които включват и тераси, коридори, стълбища... ама наистина вече нямам място къде да ги редя тея книги, а искам да си ги купувам, не да ги свалям от торенти...

Ето линк към ревюто на "Моето порно" в Книголандия:

http://knigolandia.info/book-review/moeto-porno/

А това е блогът на Бояна Ламбер:

http://boyanalambert.blogspot.bg/2015/06/blog-post.html?m=1

Всичко се решава преди детската градина - Масару Ибука

Почти нищо, да не кажа нищо, ново не научих от тази книга.

БГ бабите биха били потресени, но те са така по принцип с всичко, отнасящо се до отглеждането на деца.

Евентуално някоя по-консервативна мама би могла да "чупи гипса" и да повдигне малко похлупака, с който задушава първородното дете... До гуша ми е от тея родители, направо ми се повръща. Подтичват след отрочето и му намилат - ще паднеш, ще се удариш, ще си потрошиш главата/зъбите/ръцете/нещо-друго, малка си, не можеш... Изобщо децата свикват да живеят в страховете на родителите си още преди да проговорят или проходят. И така 20 години по-късно, когато им кажеш на същите тия деца да вярват в себе си е... Някак вече наистина късно.

Четейки книги за родителство и за възпитание, всъщност разбирам и научавам повече за себе си - каква съм, защо съм такава и връщам лентата назад с горчиви спомени от моето детство.

Понякога ми е трудно да си държа езика зад зъбите, както и да овладявам ръката, която е по-бърза от мисълта... Но се усъвършенствам. Децата са добри учители.

П.П. Книгата е издадена за първи път през 1977 година... Току виж, 50 години по-късно, българските деца, бидейки отглеждани повече време от българските майки и бащи, отколкото от българските баби и дядовци, донесат положителната промяна в света, за която Ибука говори в края на книгата... 

Черният обелиск - Ерих Мария Ремарк

Наскоро прочетох и отнесох малко wtf-критика за оценката 4, която лепнах в goodreads...

Книгата е от мъже за мъже. Ще е проява на тотална снобщина, ако жена пусне оценка 5, защото е РЕМАРК, нали...

Да, докосна ме. Да, промени ме. Да, даде ми нещо, а също и ми взе.

Хубава книга. И все пак. 4.

Пускам два цитата. Има и още, но ще запазя за себе си. Или да ги откриете сами. Сега може да си изпием виното и да помълчим над тях.

“Минава доста време, през което сърцето ни продължава да потрепва, па макар и само механично, както жабешки крака от галваничен ток. Едва когато двама съвсем се разделят, човек започва истински да се интересува за всичко, което се отнася до другия. Това е един от парадоксите на любовта.”

“Всеки има собствена килия за инквизиции — в главата си.”

П.П. Пиша този пост през телефона. Може би не е обречена кауза блогването без лаптоп/компютър. На някои им се получава, а дали от мен за мен ще е така, скоро ще се разбере...

Lost & Found

Опитвам се да открия един плакат на Боен клуб. Висеше на стената ми в Студентски град. Специален е за мен по много начини. Искам отново да го виждам всеки ден.
Започнах да ровя и супер много се подразних, че:
1) не го намерих
2) пазя толкова много боклуци
3) губя толкова много време в търсене на нещо, поради т.2, а в крайна сметка - т.1
И съответно превключих на fight club настроение и започнах да изхвърлям.
Наистина ли ми трябва този билет за кино от 2008 година?... А от онзи концерт?... Карта на Будапеща?... Билет за музея във Ватикана?... Представям си земетресение. Или пък че апартаментът се е запалил... И в тази критична ситуация, ще се сетя ли за ТОЧНО това малко боклуче и ще се втурна ли да го спасявам конкретно него?...
Минавам през такива периоди. Периодично. На освобождаване от артефактите от моето минало. А него ще си го има и ще е било. Без значение дали го пазя в кутия в гардероба си.

Dear Chasey Lain

Хормоните ми подскачат здраво. Блъскат се между главата и петите, а на моменти сигурно достигат първа космическа скорост. Избиват от тялото ми и кръжат наоколо като разгонени спътници...
Митове и легенди. И предимно предразсъдъци. Така най-общо може да се определи бременната жена и сексът в съвременните представи на хората. Малко известно е, че либидото се покачва за разлика от мъжете, при които е константна величина през цялото време.
Напоследък се изненадвам от себе си. Сънищата ми са лудница. :)
P.S. По-здрав...

Mr. Robot (2015– )

Стра-хо-тен!... Като заклет Боен клуб фен, направо си умирам от кеф. Почти се разтопих на инструментала на Where is my mind, с който свърши последният 9-ти епизод на сериала, излязъл до момента. Сега дебна в торентите за следващия. Май ще е утре. И май ще си взема лаптоп в най-скоро време, за да не пропускам такива удоволствия повече...
През изминалата седмица констатирах, че телефонът и таблетът са ме направили перфектния консуматор на съдържание, но много ми липсва създаването на такова... Чета много, пазарувам онлайн много, но до там... Тези устройства не ме предразполагат към друго.
Разговорите с гласовете в главата ми си остават там и май е време да ги пусна отново на свобода.

Розово

Преди 15 години обикалях из поляните на Роженския събор и се оглеждах за розово... Търсех сред тълпата една розова шапка, която така и не видях. Всъщност, тя и притежателят й не бяха достигнали изобщо до тези географски височини, дължини и ширини. Ама аз нямаше от къде да знам, защото на тоя комуникационен етап още нямаше тагване, чекване и не знам си що си...

Май животът ми е такъв, какъвто е, заради неосъществените срещи, а не заради тези, които са се случили. Или? Трябва да попитам съдбата какво мисли по този въпрос...

Днес заминавам отново за Рожен, а докторът тази седмица ми каза да се настройвам в розово. Да, розово... Очаквам второто ми дете също да бъде момиче. След месец ще може да каже с по-голяма точност. А до тогава...

Детето в мен

Расте всеки ден... По всяка вероятност, ще се запознаем около Коледа... Нямам търпение да го видя пак утре на ехографа... А до тогава - гушкам го в мислите си и корема... Спи спокойно, ново бебе! ;)

Поредица "Дивергенти" - Вероника Рот

Гледах филма по телевизията миналата седмица и се зарибих. Много. Хареса ми, а ако бяха наблегнали повече на фантастиката, отколкото на любовта, щеше да ми хареса още повече.
Изтеглих книгите от интернет и през последните 4 дни не правих нищо друго освен да редувам спане с четене. От време на време по малко храна.:) Почти идеална смолянска великденска ваканция.
Бих ги купила на хартия не само за украса на библиотеката ми...
[трябва да тръгвам, едит на поста - по-късно]

Лавина - Блага Димитрова

Може би направих грешка, че гледах филма преди да завърша книгата. Имах доста бледи спомени за него, а една безсънна нощ просто го пуснах на таблета и... Някои от образите добиха очертания. Уникално добър подбор на актьорите!...
И все пак - книгата преди филма! Няма как да не те помете като лавина. Много е добра Блага и съжалявам ужасно, че не съм я открила по-рано. Възхищавам се на речника й (кой, по дяволите, използва в днешно време думи като сиротно?!), дълбочината на образите и навлизането в човешките мисли и чувства - дори онези кътчета, които могат да бъдат най-тъжни и мрачни и пазим само за себе си и никой друг... И няма скрито-покрито, позорно и страшно - просто човешко.
Няма нужда да си алпинист, за да се бориш със страховете си. Да се мъчиш да ги преодоляваш въпреки болката във всичките й видове. Да искаш да покориш връх и стъпвайки отгоре му да се почувстваш в мир със себе си и част от едно цяло.
Не, няма нужда. Нашите планини и лавини намираме в напълно градски условия. Едновременно част от Групата и сами със себе си.

Калуня-каля - Георги Божинов

Една от причините да избягвам дълго време книгата, въпреки възторжените отзиви е, че се рекламира като "шедьовър за Априлското въстание". Да, шедьовър е. Ама няма нищо общо и подобно с въстанието.
Не си падам по историята, исторически книги... Сигурно, защото обичам да правя своите собствени грешки, а не да чета за чуждите, които да ми служат за пример. Така живеят щастливо глупаците. Нали?:)
Не помня дати, ханове, царства... Знакови неща от българската история. От някоя патриотична партия направо биха ми опаковали багажа и към Терминал 1 или 2... Но зазубрянето на факти не е признак или мярка за родолюбие, поне според мен.
Книгата ми донесе Цецо преди няколко месеца, а аз пък му върнах жеста с бутилка 15 годишно уиски, което не беше опитвал. Всекиму според нуждите и желанията... :)
Та така. Прочетох отдавна, но сега има време и възможност да пиша за нея.
Хареса ми много, езикът на автора е невероятен! Освен всичко друго, върна ме и в детството - на село, при дядо и баба...
А героите са толкова истински и живи. Нито добри, нито лоши. Просто човеци - със слабости и страсти.
Рядко му се получава на някой да рисува картини с думи, които миришат на мащерка, кантарион, гора, прясно окосена трева... И ако се заслушаш, чуваш звънците на стадата...
Любовта, страстта, копнежът и всички онези тръпки, които замайват главата и подкосяват краката ни, не са само запазена марка на младостта. Могат да ни навестят във всяка една възраст. И могат да са толкова истински и бурни, че да стигат за два живота, не за един. А когато някой успее и да го опише толкова красиво и вярно като Божинов, направо ги обрича на безсмъртие.
Върнах на Цецо книгата, за да може да я прочете и той. Купих за личната си хартиена библиотека 5-тото издание, което с радост бих заела на приятел или подарила. Истинско бижу!

Боже, трябва да спра да пуша!

Дръпвам си от цигарата, задържам дима в дробовете си и после бавно го издишам. Хубаво ми е. После се събуждам и чак съм потресена колко реалистично може да бъде за сетивата и емоциите ми!...
Сънувам, че пуша, а последната ми цигара е загасена преди около две години. Хайде, нека да е предпоследна. Няма бивши пушачи, бивши любовници... Просто не се забравя.
Искам да вярвам, че съм приключила с цигарите. Обаче не е така. Битката е всекидневна - със себе си и с другите. Озлобявам се още повече към всички, обвързани в навика, защото ги усещам като заплаха - съвсем не е трудно да се отдам на тази ми слабост, ако около мен се подмятат кутии, пепелници и запалки. Последните две дори не са задължителни. Палила съм си доста пъти и от котлона, а угарките са се приютявали в кофичка от кисело мляко. Станиолът на капака е перфектен за търскане и въртене на цигарата... А кутията съм изровила от дълбок резерв, пазен за извънредни ситуации и "всеки случай".
Искам да вярвам, че последната ми цигара е била на 17-ти май 2013 година. Изпушена с наслада и хубаво уиски. Да, пуших и няколко месеца тази дата, но тази конкретна цигара си я спомням. Пуших дори и когато разбрах, че съм бременна - не прекратих от веднъж.
После нещо (ми) стана. Изхвърлих всичко. Няма скрити запаси, които да ме изкушат в моменти на силна тъга или удоволствие. Спрях.
Ще бъде истинско безумие да се върна към никотина след двегодишна пауза. Това е най-дългият период, който съм изкарвала БЕЗ НИТО ЕДНА цигара, без да си дръпна НИТО ВЕДНЪЖ дори от чужда. Изкуша ли се дори за миг, няма да има връщане назад. Изходна позиция.
Доводите да пуша или да не пуша виждам като чисто егоистични и в двата варианта. Просто щетите са различни. Спорен въпрос върху тялото или психиката ми ще са по-големите...
Не знам какво си казват повечето жени, когато видят двете черти на резултата от теста за бременност. Предполагам, че стандартните от рода на "Дано да е момче/момиче?", "Кой е бащата?!" и други такива. При мен беше просто шок, от който изкристализира единствено и само мисълта "Боже, трябва да спра да пуша!"...
Не ми е ясно как ще продължа напред с този мой враг пред и зад портите. Стискам си палци.
Свирен ли е мачът или мога да излезна на ринга с идеята, че не всичко е загубено? :)

milf

Конкретни цели, диети, тренировки. Резултати - трагични. Поглеждам си бележката с мерките от октомври миналата година. Не съм помръднала. Нито грам, нито сантиметър. Проблемните зони изглеждат видимо стегнати, тонус, ала бала... Обаче все още влизам само в един чифт от старите ми дънки. Срамота!
От началото на годината не съм пропускала тренировка. Два пъти в седмицата разцепвам. През другото време не се спирам и пак... РИве ми се. А уж 34 ми е "страшната" възраст. Кой знае тогава какво ще е. ;) Невъзможно ли е да се влезне във форма след раждане? Направо ми се свива сърцето като ги видя тия глигани в анцуНг да бутат детски колички из центъра. Отпуснати телеса, набързо вързани и немити коси... Е, не точно това е житейският пример за подражание, който бих дала на детето си. Натискам, пък дано ми се получи по-скоро, отколкото си мисля.

Сънувам те

Толкова са реални в усещанията сънищата ми, че като се събудя се чудя дали наистина не е било. В някаква паралелна вселена. Примерно.

Сънувах, че бяхме в къщата на село. Сякаш дядо ми искаше да ми каже нещо. Почина на 12-ти март. Обадих се на братовчедка ми, споделих...

Даде ми едни пари, които каза, че са от дядо и трябва да разделя - на мен, на Мима и Дора. Пуснах тото.

Първата зима

Петя няколко пъти ми беше казвала, че най-страшно е първата зима. Да мине. А мине ли... Бях се подготвила и настроила, но не очаквах, че ще е ЧАК толкова зле. Изперквам. Не съм на себе си физически и психически. Излизаме поне за по час всеки ден, но това не променя съществено положението.
Събирам се и намирам енергия, за да ходя на аеробика два пъти седмично. Не пропускам, ходих дори болна и според мен спортът помогна, за да се преборя по-бързо с хрема и гърло. Ако се бях залежала, можеше и повече време да откарам. Хубавата новина е, че се оправих, а лошата, че Ева започна да точи сополи. Поне се кефи на пръскалото за нос Стеримар. ;)
Дупката е голяма. Емоционална. И не само. На моменти започвам да се съмнявам, че все още мога да комуникирам нормално с хората. Пиша доста често във форумите, където сдружих с няколко шемета като мен. Всеки си е с филма и разнообразието във възгледите и децата е толкова голямо, че ми помага да се задържам в час. На моменти ми е непонятно как знам повече неща за бебетата на хора, които никога не съм виждала през живота си, отколкото за децата на най-близките ми хора. А близки ли сме си? Общуваме от време на време по някое време. Всеки забързан, своето щастие, бяга напред...
Логвам наум. Мисли, чувства, случки, състояния. А не знам искам ли да ги помня, да се връщам към тях след години.

spam

Умишлено оставих спам мейлите. Живеем си заедно от години. Трудно е да кажа добре или зле. Виждали сме всякакви времена. Получавам си ги регулярно, а като се случи да ме забравят от някъде, абонирам се за друго и така...
Така има още няколко секунди, след като си влезна в тъпата поща, в които се радвам, че имам ново писмо. Още няколко мига живее надеждата, че може да не е оферта за почивка на Свети Влас, някакви парцалки или пък ми е важно да си уголемя онова, дето го нямам. Скролвам, прецъквам между страниците и търся онова писмо, дето го няма, не идва и няма да дойде.
Някъде по това време осъзнавам, че всъщност аз съм спамът. Аз съм боклучето за изтриване в нечия чужда поща. Непотърсено, непоискано... Съобщение.

No laptop

Официално е - интернет само през телефона и таблета. Зае*ах лаптопа, който отдавна не беше вече лаптоп, в Смолян. Батерията не му работи и е използваем само стационарно - включен към контакт... Дадох го в един сервиз и срещу 20 лева за 2 дни го преинсталираха с уиндоус на български и пакет програми. Чу-до! Спестих време и нерви... Три пъти по двайсИ лева ще дам, ако трябва, но не бих се заела с тази досада. Да, досада. А преди години беше въпрос на мъжка чест и съвсем не на игра сам да си преинсталираш компа... Голяма гордост и драго да натискаш некст и да си въобразяваш, че знаеш какво те питат... То тогава да можеш да го прочетеш и да си го преведеш беше в тоя смисъл на "разбиране"...

Но както и да е. Оставих машинката при майка ми, която все още се бори с научно-техническия прогрес. Обикновено си говорим по 10тина минути по телефона, докато си пусне скайп и осъществим връзка. Трудно й е с таблет, но с лаптопа се надявам да се справя по-добре.

Сега предстоят постове, изпълнени с грешки и не само... Редактирането и писането е отвратно. Просто тези устройства са предимно за консумация на съдържание, отколкото за създаване на съдържание. Обаче съм решила да пиша. Много. Всеки ден. По няколко пъти. Имам нужда от това като въздух. За да се преборя с гласовете и бесовете в себе си. За да смесвам по някакъв начин мислите с чувствата си, макар да са често като олио и оцет. Не се разтварят едно в друго, но заедно са добра комбинация в съответната пропорция...

Още не съм се спряла окончателно на нов модел лаптоп, а и не съм сигурна на 100 процента, че ми трябва такъв. По час на ден или два - не е кой знае какво потребление, за да инвестирам 2к или повече... Ще видим... За сега ми е фаворит еър бук 11 инча - размерите и кг ме блазнят, както и че ще си говори добре с тел и таблет. Ще почакам още малко с надеждата за ретина дисплей на 11ки, ако не - може да помисля и за 13.

Копирах всичко на един WD хард диск и ако вземе, че се смре, ще ми е за мнайсти път. Копирах това-онова из интернет, но... Фалове стават всякакви.

Животът ми, дигитално-романтичен - в пиксели, в байтове, в нова папка, в нова папка(2), в лог, в мейл, в док или тхт... А какви неща избираме за важни - да се пазят... Ако бъдещият Божидар Димитров тръгне да рови в личната ви история с архиви? Какво ще намери?;) Някоя амфора? Някоя маска? Залагам на "един щастлив човек с несдържана усмивка"...

Ръководство на д-р Спок: Най-важното за бременността - Марджъри Грийнфийл

Все едно да издам фентъзи книга и за да си вдигна продажбите, да напиша отгоре "Светът на Толкин"... Ами не става... Не е гот... Фактът, че авторът е чел Толкин в гимназията, не означава, че трябва да го изпляска на корицата на книгата си, за да увлече потребителите. Което е лесно в случая - хормонално нестабилни бременни, на които им светва лампа в мозъка, щом чуят СПОК.
Предвид цената, размера и спок-фактора, е много бързо става закупуването на този боклук. Полезната информация не е кой знае колко и сравнително бързо и лесно може да се намери безплатно в интернет. Неприятното е, че с гугъл може да си докараш малко повече филми, отколкото имаш нужда точно на този етап от живота ти - девет месеца бременност. По-добре нищо да не се чете, а просто да се наслаждаваш на моментите.