Честит ми нов лаптоп!

Надявам се, че ще оцелее дълго време и ще ми служи вярно. Първите впечатления са добри, но все още се боря с Windows 8.1 като прасе с тиква... Последната една година изкарах без компютър/лаптоп и сега умувам кое къде беше и как. Абсолютен индианец.
Как стигнах до тук?
Време беше да призная липсата и че не мога да компенсирам по друг начин. Определих си минимален бюджет и започнах да преглеждам онлайн какво се предлага в момента - малко, леко и бързо... Бързо зачертах последният 12 инчов макбук. Наистина не искам да притежавам скъпи вещи, които малкият ми тасманийски дявол може да изпотроши за секунди. Да й се карам? Защо? Как се обяснява на 1.7 годишно колко са три хиляди лева, когато все още я уча да брои до пет? Да пази, когато е в период на откриване на съвсем простички неща - гравитацията, примерно. Че като хвърляш нещо, то пада... И се чупи... Определено исках нещо, което да притежавам, а не да ме притежава. Да му треперя, вместо да използвам...
И ето ме вчера в Технополис-Пазарджик. Консултанът беше истинска находка. Отговаряше съвсем коректно на въпросите ми и беше честен - обясняваше ми предимствата и недостатъците на различните модели и марки, помагайки ми да взема информирано решение без да се опитва да влияе по някакъв начин на избора ми или да ме убеждава непременно да си тръгна с нещо от магазина. На всичкото отгоре беше ужасно търпелив. Може би е изпушил 4-5 цигари след като съм си тръгнала, но... За времето там с нищо не показа, че съм досадна. А бях. Чак аз си се дразнех. :)
Тръгнах си с тази машинка. Установих, че съм ръждясала. Назаднала съм много и "техниката в ръцете на невежите е просто купчина желязо" вече има нов смисъл...