понеделник, 31 август 2015 г.

Черният обелиск - Ерих Мария Ремарк


Наскоро прочетох и отнесох малко wtf-критика за оценката 4, която лепнах в goodreads...
Книгата е от мъже за мъже. Ще е проява на тотална снобщина, ако жена пусне оценка 5, защото е РЕМАРК, нали...
Да, докосна ме. Да, промени ме. Да, даде ми нещо, а също и ми взе.
Хубава книга. И все пак. 4.
Пускам два цитата. Има и още, но ще запазя за себе си. Или да ги откриете сами. Сега може да си изпием виното и да помълчим над тях.

“Минава доста време, през което сърцето ни продължава да потрепва, па макар и само механично, както жабешки крака от галваничен ток. Едва когато двама съвсем се разделят, човек започва истински да се интересува за всичко, което се отнася до другия. Това е един от парадоксите на любовта.”

“Всеки има собствена килия за инквизиции — в главата си.”

П.П. Пиша този пост през телефона. Може би не е обречена кауза блогването без лаптоп/компютър. На някои им се получава, а дали от мен за мен ще е така, скоро ще се разбере...


Няма коментари: