Чудото Монтесори или учение без мъчение и възпитание без оценки, награди и наказания - Елена Тимошенко

Най-накрая някой да се сети да преведе и издаде нещо на български по темата. До момента информацията върви основно през ФБ групи, любителски преводи и семинари, провеждани от хора със съмнителна за мен квалификация. Общо взето, всеки прочел 4-5 блога и някоя друга книга на английски се счита за компетентен да разпръсква "знанието"... А всичко, което е различно от текущата система на обучение в детските градини, се счита за яката работа, защото нали образованието ни е скапано и е в реформа и така вече 25 години...
Радвам се, че методът набира популярност тук, но със сигурност не трябва да се приема като единствен възможен правилен вариант за отглеждане на деца, както ми се струва, че се случва.
Идеите са естествени, логични и съвсем близки до здравия разум и поведение. Виждаш колко е просто и се чудиш защо по дяволите сами си го правим трудно?!... Оставяме децата си на грижата на баби и дядовци или пък ги пускаме по течението без да се вълнуваме кой знае колко какво и как се случва в детската градина, а по-късно си задаваме риторични въпроси или пък с примирение констатираме фактите и ги приемаме. Защото така е по-лесно и на родителите не ни се занимава. Никога не е късно за промяна. А искаме ли я? Хич не е лесно да излезнеш от зоната си на комфорт и да вървиш срещу течението.

Книгата е систематизирана добре. Обяснява основното, има доста примери и идеи. На моменти затъва излишно в калта на теории и факти, с което май се цели да се докаже достоверност и да се валидира очевидното.
Препоръчвам на всеки бъдещ и настоящ родител, особено на бъдещите. Организацията на средата и подготовката й започва много преди раждането на детето. А пък доста често ние самите си отговаряме на въпроса какви родители не искаме да бъдем, вместо обратното - какъв е положителният модел.

Намирам много общо между Монтесори и Минимализма. Вървят чудесно ръка за ръка, съчетават се без да се изключват - напротив, допълват се и хармонират.

За Монтесори разбрах от Таня, на която подарих и книгата след като я прочетох. От няколко години тя води едно от децата си в Монтесори център в Пловдив веднъж или няколко пъти седмично, а според нея има голям прогрес в развитието му, откакто го посещават.