Обажда ми се една кака от Хеликон. Една от десетте книги в поръчката ми била изчерпана. Да пращат ли другите или ще изчакам 5 дни. Ще чакам, казвам. Нямам бърза работа. Оказва се, че печатат второто издание на книгата. Радвам се. Хората четат и то български автори.
Пратката пристигана, но книгата отлежа доволно няколко седмици, в следствие на противоречивите ревюта из блоговете на приятели.
Ето ме и мен, леко разочарована. Може би причината е в прекалено шумния PR, който зареди високи очаквания. А и друго, авторът е 82-ри набор. Един вид нашето поколение, моето поколение - как пише, какво мисли, как го чувства, как се пречупва светът му и излиза на хартия...
Да, ама не! Исках тия разкази да ме хванат за гърлото и като заседне тая ми ти буца... Да няма преглъщане! А ако ще да е комично, да започна да редя плочки на корема от смях. Нищо такова. Поусмихнах се тук там под мустак като на виц от тия, дето вече ги знаем, ама по друг начин. Набръчках сериозно-тъжно веждите на челото на няколко по-тегави странички и това е. Хоп, троп, замина и се не видя.
Майсторско писане, ала бала и други портокали. Наистина, четивно, но сякаш нещо липсва. Сещам се за една култова реплика от филма "Стъпки в пясъка" - Видя ли бе? К*р трябва, а не разговори по телефона. Та идеята ми е, че нещо ми липсва в книгата, ама любов ли е, разговори ли са, или друго, още не мога да определя.
Ако "Симетрия" на Захари Карабашлиев ви е допаднала, тази книга с разкази сигурно също ще ви хареса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар