here I was

Обикновено се очаква Нова година или първо число на месеца... Или да е понеделник... Или да вали... Наричаме си нещо, някакво събитие за тригер на промяната. Все е от утре, никога днес.
Мога да проброя на пръстите на едната ми ръка хората, заради които съм искала да бъда по-добра. Обикновено се е оказвало, че просто е трябвало да бъда себе си, а старанието ми е било напълно излишно. Последиците от цялото това по-по-най напъване често бяха оцветени в кафяво и доста фрустриращи. Обаче любовта и безусловната обич са чудесен денонощен енергиен мотиватор...
Задавам си хиляди въпроси, лутам се между съня, миналото и бъдещето. Все по-трудно ми става да се задържам момента, в настоящето. От някъде трябва да се започне и стартирам 31 дневно предизвикателство. От мен за мен.

Хрониките на звеното. Български психар II - Андрей Велков

Книгите, които съм прочела през последните 4 месеца мога да преброя на пръстите на едната си ръка. Ако ми остава някакво свободно време, то предпочитам да го посветя в новото ми най-ново любимо луксозно нещо. Сънят. Три непрекъснати часа спане са рядкост и затова много се дразня, когато крада от тези часове, за да чета това голямо разочарование.
С нетърпение очаквах продължението и с интерес следих фейсбук профила на психарите, обаче се оказа, че рекламата е по-силна от книгата. Маркетингът е на ниво, но не може да се каже същото за съдържанието на четивото.
Имаше интересна инициатива "Стани психар" и други али бали, които изобщо не почувствах в книгата. Очакването за тях беше по-вълнуващо. Изпълнението е на нивото на романа, който се опитах да пиша някога в трети клас. Пълна скука. Плоско. Без изненади...
Жалко, защото първата книга ми хареса много. А на тази най-хубавото (и може би единствено хубаво) е корицата. Просто няма история. Всичко ми звучеше като... Фон. Бял шум. Все едно някой ми рисува само ъндърграунд бекграунд и толкова. А къде е другото? Картината е непълна. Искал нещо да каже авторът, ама друг път. Нищо де, следващата книга може да е по-добра. Силно се надявам.

за скелетите в гардероба

Баща ми не дава нищо негово да се изхвърля, без значение в колко окаяно състояние е предметът. Може да е за боклука, но той си го пази. Ако пък все пак полети към кофите, веднага се предприема спасителна акция и се връща обратно...

Е, моите плюшкинови боклучета не са имали този късмет. Мен ме е нямало преди месец, когато майка ми яхнала гребена на вълната на фън шуй депресията и решила да евакуира съдържанието на гардероба ми в детската стая. Идеята - да има място за нещата на Ева, когато дойдем. Одобрявам, харесвам, само не разбрах защо трябваше да спаси всичко от ОНЗИ шкаф... Е, добре - почти всичко... Останали са няколко книжки с приказки, енциклопедии, кутия за моливи... Но какво от това?!

Питах я на какъв принцип е решавала нещо дали е ценно или не. Нещо специално за мен може да е просто боклуче за нея. Съжаляваше, извини ми се. А баща ми вчера ми обясни, че всичко отдавна е заминало в парното - поддържали огъня.;)

Сега, ако са пред мен, бих изхвърлила всичко. Ядоса ме само това, че ми бе отнета възможността да се сбогувам с тях. Не с вещите, а със спомените.

Както и да е. Това, че нещо вече го няма, не означава, че не се е случило, че не е било специално, истинско и важно... Изгорено, изтрито... Каква е разликата? Всичко оставя следа. Белег в душата или по тялото. Понякога и двете. А за разните артефакти от миналото - всеки от тях си има история и винаги си струва да бъде разказана.

из рубриката "Смолян днес"

Вали. Сутрин, обед и вечер. Дори и сега.. Слушам дъжда, прозорецът ми е отворен...

Хладно е, но само вътре не се седи и в една от следобедните паузи грабнах раницата и Ева и хайде навън, за да...

Видя тези двамата. Понесли по равно своето бреме и сладост. Заедно. Нагласиха си торбата без думи. Всеки хвана по един край, но не за дръжките, а за плата, за да се разпредели... И после тръгнаха по пътя... В един крак...

Видя едно самотно куче, което е достатъчно хитро, за да спи на пейката.

Видя една самотна майка с детето си. Достатъчно изтрещяла, за да излезне като мен в студа. Други ентусиастки почти нямаше. За два часа срещнах само тази и още една.

Вържа двете ми мартеници. Време им беше.

love is blindness

Коремът ми се свива от болка. Ама не от онази, която мога да излекувам с таблетка от аптеката. Болка. Която минава през цялото ми същество и оставя пустош след себе си.
Някакви сълзи текват и се изненадвам от себе си. Адското дежаву. Винаги ли ще е така?

Първа пролет и други първи неща;)

Днес получих парите от първата ми продажба в Продавалник. Щастлива съм. Бях сигурна, че ще стане и не се подведох по съвети да сваля цените, за да продам нещата, защото мина доста време от старта, а никой от никъде. Точно така - искам да ги продам, а не да ги подаря тези артефакти на консуматорството... И етикетите с цените са сложени, няма промоция, унсс, изпити и прасе.;)

Апартаментът добива все по просторен и приятен вид. Около мен остават само неща, които наистина обичам, харесвам и ценя. Има доста работа още и не спирам да се боря със задръстването. ;)

10 things less

Опитвам се всеки ден да разчиствам определена зона от жилището и да изхвърлям поне по десет неща. Получава ми се, често евакуирам доста повече към боклука. Често изненадвам себе си какви работи притежавам... Ако нещо не издържи на тристранния тест - красиво ли е, харесва ли ми/полезно ли е, заслужава ли си да го имам в дома ми, то заминава по предназначение - кофата, подарък или продавалник.
Но факт е, че броят на "нещата" вкъщи не намалява. Приблизително количеството поток на входа и изхода на системата е равно. Отдавам го на безсънието ми, което от своя страна води до разни шантави поръчки онлайн в 4 часа сутринта. Успокоявам се, че поне купувам неща за бебето или са свързани с приспособяването към очаквания по-различен начин на живот.
Едва ли някога ще стана истински минималист, но май и не се опитвам да бъда такъв. Усещам спокойствие, комфорт, свобода, чистота - всичко това в златната среда на посредствеността. Някъде между двете крайности...

Революция с аритмия - Йордан Свеженов

Не се подвеждайте по обема - чете се много бързо. Хуморът е приятен и ненатрапчив (реално се смях с глас само на няколко места, но поддържа добро настроение, усмивка и темпо). Къде започва абсурдът и къде се намесва съдбата, никой не знае. Бабата на Г. наскоро ми каза, че Господ най-много се е смял, когато човекът си направил планове...
Изобщо ненатоварва, приятна за разпускане и мързеливи дни. За дебют в БГ литературата е направо чудесна.
Имам да отправя само две критики, но те са към издателството, а не към автора.
Първо, потресена съм, че издателство с претенции има e-mail адрес в ABV. Сериозно, пичове, вземете се в ръце! Затварям последната страница и гледам, че се мърди някаква си поща... Не е допустимо да имаш лош дигитален имидж! Интернет продава днес. Общо взето, само прах за пране не си поръчвам онлайн, но и това предполагам ще се случи в най-скоро време. Неграмотни сайтове или такива, които се отварят мега зле на телефона или таблета, просто заминават на секундата. А сайтове с такива адреси за контакт, хм...
Второ, но не и по важност, не може да има в книгата текстове на чужд език без превод. Английски, немски, руски - кавото и да е. ОК, аз съм средностатистически читател с прилична чуждоезикова грамотност и да кажем, че и без бележките под линия ще се сетя какво иска да каже авторът/героят, но не точно така ще стоят нещата с по-възрастната публика.
Ако искате да гледате един "трейлър" за книгата, да научите малко повече за сюжета или кой е Йордан - погледнете тук.
А книгата е част от библиотека Гравитация.

with or without you TV

Телевизорът (Sony Bravia 40" LCD), който имаме от далечната 2008, също беше изкарал добре тазгодишните коледно-новогодишни празници. Толкова добре, че чак му спрял тока. :)
Цъкаш пауър, работи 20 секунди и се гаси сам. Кой ще ти работи по празници?! И така от втори януари техниката е в сервиз. Първо в Панагюрище, а после в Пловдив. И на двете места имат много силен отдел за борба с клиента, не си дават особено зор, а и като че ли имат други доходи - например акции на борсата, защото нито се обаждат, нито ни търсят, за да ни вземат пари за извънгаранционен ремонт. Но не това е въпросът.
Телевизорът не ми липсва изобщо, а от няколко дни се замислям дали не може да го оставим в сервиза срещу символична сума - ей така, за резервни части.
В последните два месеца, които изкарах в болничен вкъщи, не съм го включвала изобщо. Дразни ме много, облъчва ме с информация и боклуци. Чувството е, че основното ми право на избор е отнето, докато телевизорът е включен и върви някаква програма/реклама/нещо си. Тишината ми харесва и й се наслаждавам. На музиката също - определени плейлисти и настроения.
Виж, моето момче го преживя тежко - заради мачовете, но само първата седмица. После свикна. :) Почти съм го спечелила за каузата да се откажем от тази техника. Щом не припира към сервиза, а и не е почнал да разглежда нови модели с разни смарт три де функции, значи всичко е точно.
В резюме - говорим си повече, правим повече неща вкъщи, които обикновено отлагаме за после или друг ден, доста по-социално е от преди (срещаме се с приятели навън), повече спорт и други дейности, които не са приспани от гледането за пореден път на не знам си коя комедия... Плюсовете са много. За минуси не мога да се сетя. Всъщност само един. Имаме много оригинални концерти на DVD, които обичаме да пускаме и гледаме често. Но пък липсата на постоянен рекламен блок с volume-то на max (не знам как ги правят тия реклами, че да са все усилени!), а и на новини, ни се отразява изключително добре.
Не съм спряла да чета новини в интернет - няколко сайта, които бих определила като читава журналистика. Разликата е, че избирам КОГА и КАКВО да прочета. Не да ми ги поднасят в ред и последователност според виждането на главния редактор на ала бала TV. За да чуя нещо интересно и важно, трябва да изтърпя фъфленето и мрънкането на даден водещ, а и куп други новини, които не ме засягат. Е, 'айде нЕма нужда. Подобно е положението и с филмите - първо трябва да си променя специално плановете/програмата, за да съм си вкъщи в 8 часа, за да гледам еди кой си филм. А после да изтърпя 30 минути реклами за 60 минути филм. Не, благодаря! Предпочитам да отида на кино. Последно се израдвах много на Вълкът. Супер беше филмът и ми достави истинско тричасово удоволствие.
Не чета много повече от преди, но това е защото спя доста. Страдам от някакво шантаво редуване на безсъние & спане - абсолютно нерегулярно и различно всеки ден. Предполагам, че организмът ми се самоподготвя за след раждането. :)
Ако все пак реша да гледам нещо, то е на компютъра. Аз избирам кога и какво. Малко е като в Студентски град - дърпаш нещо от мрежата, обръщаш монитора на компа от бюрото, за да виждаш добре от дивана и... Enjoy! А нека навън вали сняг, колкото си иска! :Р ОК, признавам, че го има елемента на киселото грозде. Като не мога да отида да карам сноуборд или просто да се повъргалям в снега, се радвам на тихи игри & удоволствия. Като няма риба и ракът е риба...
Не знам задавали ли сте си въпроси от рода на дали сте пристрастени към телевизията и имате ли нужда от нея. Един приятел ми каза, че ако нямат TV, няма да има за какво да си говорят с жена му. Ще си мълчат като пукали. Телевизорът запълва тишината. Помага ти да "разтоварваш", вместо да споделяш и разтоварваш с единствения човек на който му пука за твоето щастие, освен майка ти. Колко време си говорите и за какво през кратките мигове заедно - от прибирането вкъщи до съня? Честно?!...
Дори и да не изхвърлите телевизора от вкъщи за постоянно, струва си да обмислите колко време да работи, кога и защо. Странно, хората си правят годишни равносметки, списъци и желания, когато важните неща за промяна са малки - от ежедневието и много лесно постижими. Аз също съм от тези обикновени и посредствени хора със списъците, но да кажем, че понякога имам просветления. :)

trash, donate, sell

Пренарежаднето на къщата върви чудесно и ме кара да се чувствам много добре.
Изглежда, че ще успея да намеря място за всички книги, които харесвам, без да се налага да поръчвам етажерка. Мисля си - трябва ли ми още един шкаф, който да заема място и да му бърша праха през ден? Нямам ли вече достатъчно? И така, преразгледах съдържанието на няколко шкафа и напълних 1 чанта за боклука + 1 за подаряване. Последната се озова при Джен, която много й се зарадва. Аз също. В крайна сметка това са си хубави и красиви предмети, които ще заживеят своя втори по-щастлив живот. Евентуално.:) Поне ще бъдат оценени и/или преобразени. Джен има хубаво хоби - занимава се с декупажи и други такива. Отдава й се, направо й е работа. Та една кошница, една кутия, една бутилка и комплект свещи във формата на звезди заминаха при нея. Чудно, всички са щастливи!
Все още нямам голям успех в продажбите чрез Продавалник. Сигурно много грамотно пиша обявите и не ме разбират. Шегувам се!:) Умишлено съм посочила ниски цени, за да разкарам вещите възможно най-бързо от вкъщи, но повечето предложения към мен са за бартер, а не за покупка. А едни боклучета за други боклучета не ми се сменят. Надявам се, че ще потръгне, просто трябва повече време.

Приспивна песен - Чък Паланюк

Имайки предвид слабостта ми към Боен клуб, нямаше как да я пропусна. Просто не избрах подходящия момент, за да я прочета. Няколко дни сънувах кошмари, подсилени с хормони от бременността - чудничко!

Предлагам да погледнете ревюта за книгата на няколко други места и сами да прецените за вас ли е и ако да, кога да я започнете.

Малките тролове и голямото наводнение - Туве Янсон

Имах две касетки с приказки, които слушах като дете. Сигурно още ги имам, но прашасват безславно в някой шкаф в Смолян.
Накрая на едната касетка, която беше история за Моливко и Сръчко, баща ми се беше записал с Червената шапцица. В известен смисъл това е първата ми авторска аудио книга, защото той беше добавил някакви негови елементи в историята, а накрая на приказката ми пожелаваше "Лека нощ, Ванче!"... Е, колко готино е това?:)
В гимназиалните години се е случвало да си пусна касетата един или два пъти, колкото да се скъсам от рев и сополи. Баща ми отъстваше за дълги периоди от вкъщи - беше в чужбина, за да изкарва пари за семейството. Слушайки гласът му някак си се успокоявах, временно туширах липсата му, а и някак оставах с приказното чувство, че всичко свършва добре накрая.
Горе долу в този ред на мисли, а и не само, започнах да правя малка колекция от книги за моята бъдеща наследничка. Купувам, чета, избирам... Все още не знам и не съм сигурна какво ще остане накрая, но знам колко е важно.
Имам спомен, че се научих да чета още преди първи клас с Пипи Дългото Чорапче. Твърди корици, големи букви, супер история. Какво повече му трябва на едно дете?:)
Започвам да чета детските книги на Туве Янсон. Като за начало впечатленията са - кратко & обнадеждаващо. Да видим какво има след това.

пътуване към...

Продължавам с разчистването на жилището. Small steps. Все още нищо твърде крайно като пътуването, описано в този блог.
Някои от статиите ми помогнаха доста в трудните и тежки моменти. Например с изхвърлянето на "сантиментални" неща.
От пет години имам три огромни кофи за разделно събиране на боклук, които държа на терасата до кухнята. Проблемът е, че нямах, а и не исках да имам още една, която не е за хартия, пластмаса или друго. Липсваше ми кофата за емоционален джънк, с който съм задръстила не просто само една кутия за обувки, спотайваща се в ъгъла на гардероба... Листове, листченца, тефтерчета...

Все по-често затварям страницата на браузъра точно преди потвърждаването някоя поръчка онлайн. Е, и доста неща пристигнаха със Спиди. Понякога си мисля, че съм в топ десет на абонатите на бързо набиране в телефона на куриера, който отговаря за Панагюрище. :) Просто тук на село единственият начин да се сдобиеш с благата на цивилизацията, необходими за отглеждането на едно бебе, е чрез интернет. Какво удобно оправдание, нали?...

Все пак се опитвам да се придържам към правилото one item in & one item out. Допълнителен бонус е, ако е от същия вид. Например - тениска за тениска, обувки за обувки и така...
Обръщам особено внимание на качеството, функционалността... Money vs Value... Все по-често избирам да купя само едно нещо, но да е като света, а после да изхвърля жалките му подобия. Пример - разкарах ъгловия диван от хола + прилежащите му във всякакви форми и размери осем възглавници. А да, и една табуретка, също част от комплекта му. Към днешна дата - трагично състояние и доволно неудобен за седене/лежане/спане. Никакви функции - ракла, разтягане... За квартирата, където разположението в хола беше друго, тази мебел вършеше чудесна работа. Но сега - повече пречеше, отколкото имаше полза от него. Избрах евтино и практично решение от една варненска мебелна къща, която има представителство тук. Избрах си практична комбинация от дамаски, която я няма в интернет. Докараха новия диван за 20 работни дни. Чудесен е. Холът доби по-просторен и леко спартански вид. Умирам от кеф. А старият диван за сега лагерува в гаража. Сигурно трябва да предложа пари на някой, за да го вземе, та затова мисля, че ще изчака своя втори живот на вилата, евентуално късното лято на 2014, когато трябва да бъде завършена.

Онзи ден си направих регистрация в Продавалник, за да разкарам и нещата, които все пак имат някаква стойност, но не са ОК за подарък/дарение. А аз подарих доста разни и разнообразни неща - сокоизтисквачка, козметика, електронна цигара, дрехи, дамски чанти... Надявам се за добро, а не отново да събират прах, но на място с други географски координати. Следващата седмица мисля да стартирам с обявите - за сега все още подбирам. Силно се надявам, че с по-ниски цени ще имам успех.

Започвам да го усещам все по-осезаемо. Ефекът. От пътуването. Към минимализма. Чувствам се по-добре. По-свободна. По-щастлива. По-истинска.

Не си представям крайности, а просто да вдигна някоя друга котва, която задържа моят кораб в това пристанище. Life's a journey, not a destination...

Черно мляко: За писането, майчинството и харема вътре в нас - Елиф Шафак

Прочетох книгата по време на коледната ми ваканция в Смолян. Леля ми ми я бутна в ръцете и доста ентусиазирано ми обясни колко много е харесала друга нейна книга, която се казва "Любов". А тази била подходяща за мен, защото нали... Не била чак толкова хубава колкото другата й, ама нали - да прочета. Приех я не за друго, а защото книжите ми запаси застрашително намаляваха и 25-ти декември, когато се отваряха подаръците под елхата беше още далеч. Бях си приготвила за подарък от мен-за-мен в красива опаковка една книга. Няма как да не се сетя за мистър Бийн, който сам си опаковаше подаръците, а на другия ден се изненадваше, когато отваряше всеки един от тях. :) :Р
Та книгата е идеално зле. Силно препоръчвам да си спестите време и пари. Може да добиете доста добра представа за какво се разказва от анотацията й. Общо взето така стоят нещата. Само този коментар за книгата - "ориганална, изпълнена с хумор и прозрения книга – задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти" няма нищо общо с действителността. Издателите са го изпляскали, за да ви продадат книгата. А когато/ако я прочетете, ще се убедите, че сте си загубили времето с една ужасно посредствена и тъпа книга.

Близо до бебето. Родителство по лесния начин: в хармония с природата - Василена Доткова

Една от онези крайни еко-меко-био-мио-зелени книги, които ти помагат да установиш собствената си позиция в златната среда.
В книгата има идеи, които споделям на сто процента и други, които ми се виждат доста изтрещели. А съм сигурна, че има майки, които ги практикуват. Един приятел ги нарича "онези с кецовете". :)
Всъщност, няма лошо. Дойде ми добре да сменя за момент гледната точка, с което дойде осъзнаването, че няма правилно и грешно решение, а само едно - моето. Покрай цялата тази "подготовка" за идването на бебето в един момент съществените неща като че ли минават на заден план. Започваш да материализираш обичта към нероденото си бебе в чаршафи, колички, шишета... Сякаш правилниият избор на най-меките, най-качествените, най-незнам си какви неща, е от вселенско значение. Тц. Важно е детето да се чувства добре - обградено с много нежност, внимание и любов. Сухо дупе, гушкане и мляко от цицата. Дали чаршафите са на лилави пеперуди са някакви визуални екстри и не могат да компенсират нито едно от трите изброени. Колкото и да са яки.
Препоръчвам книгата, както и сайтът, от който я купих. Добре е да й хвърлите едно око - поне за обща култура. А ако ви прихване нещо зелено, може би няма да е чак толкова лошо и страшно. Стига да не заорете дъното, забивайки в крайности. :)

40 седмици или за бременността от А до Я - доктор Панайотка Панайотова & доктор Мария Петрова

Съвсем спокойно може да си спестите тази книга. Почти всичко, което съм прочела в нея, се намира и из интернет.
Ето един приличен сайт, където може да преглеждате какво е на дневен ред по седмици.
Книгата струва цели 26 лева, срещу които стоят:
- грозни илюстрации (свалени от интернет карнитки без никаква обработка и рисайзнати на пейнт);
- тук там текстове в червено, за да подчертаят някое заглавие;
- отвратителна корица.
Предполагам, че раздаването на книгата е част от all inclusive пакета за бременни на докторките - нали трябва да пробутат някъде тиража. Просто няма кой да си я купи в книжарниците, ако книгата бъде разгледана на живо.
Другият вариант е моят - пазаруване на сляпо в интернет. Мечтая си за деня, в който на всеки сайт за пазаруване ще има видео чат с консултатнт, който ще ти помага да не си купиш поредната глупост.

Завръщането на Младия принц - Алехандро Гилермо Роемерс

Книгата получих като коледен подарък от Лука и Миглена, които знаят за моята слабост към Малкият принц. Оцених много жеста - знаят как и с какво да ме зарадват. Книга! Но...
Прочетох я още същия ден и останах леко разочарована. Някакъв си там изкарва не само пари на чужд гръб, но и историята му е тотален боклук. Засмукана от пръстите. На краката. Примерно. А илюстрациите са толкова калпави в стремежа си за наподобяване на оригинала-ама-не-съвсем, че просто ми се повръща!
Изобщо не съм в настроения за плоско написани поучения за Живота и Вселената. Ако пропуснете да прочетете и/или купите тази книга, ще извършите едно добро дело.

Пътят - Кормак Маккарти

Книгата ми я препоръча Цецо. Обсъждахме кой на каква вълна е напоследък, докато се любувах на чисто новия Kindle, който той беше подарил на Ирина за Коледа.
Каза ми, че много го е впечатлила и много го е докоснала с връзката баща-син и чувствата между тях. Хвърли ми малко от сюжета и му казах да спре. Любопитството ми беше възбудено и нямах нужда от повече "реклама" на книгата, а само от интернет, за да си я поръчам.
Определено е потресаваща и разтърсваща! Бих я дала на приятели за прочит, но не на всички. Доста е важно и моментът, в който я четеш. При мен май беше правилният.

П.П. Идва ми да отида в книжарницата и да скъсам на всички книги страници 7/8 и 9/10, където е така нареченият предговор. Просто не го четете! Първо - ужасен е! Второ - е, може ли в началните надписи на филма да ти кажат какъв ще е краят му?! Още съм бясна и не мога да го простя на преводача Станимир Йотов! Пожелавам му никога повече да не пише подобни глупости, а просто да превежда. ОК?

С убиец на борда - Андрея Илиев

Книгата съдържа 13 разказа на един от любимите ми български автори. Страхотна е, не съм и очаквала друго. :) Има само един сериозен недостатък - много бързо прочетох! Дали нямам търпение за следващата му книга?
По-подробни ревюта за разказите може да прочетете в други блогове, но ви съветвам да не го правите. Просто им се насладете. Ей така, в този мъглив съботен следобед.
Благодаря ти, Андрея!

И други истории - Георги Господинов

Трето издание на книгата.
Почти съм сигурна, че ако поразровя заднитете редове на препълнената ми библиотека, ще намеря първо и/или второ издание. Просто ме озари адското дежаву, че тези разкази вече съм ги чела, но доста отдавна.
Приятни и хубави. Много подходящи, между две други по-тежки книги - за преход и разтуха.