петък, 28 март 2014 г.

из рубриката "Смолян днес"

Вали. Сутрин, обед и вечер. Дори и сега.. Слушам дъжда, прозорецът ми е отворен...
Хладно е, но само вътре не се седи и в една от следобедните паузи грабнах раницата и Ева и хайде навън, за да...

Видя тези двамата. Понесли по равно своето бреме и сладост. Заедно. Нагласиха си торбата без думи. Всеки хвана по един край, но не за дръжките, а за плата, за да се разпредели... И после тръгнаха по пътя... В един крак...


Видя едно самотно куче, което е достатъчно хитро, за да спи на пейката.


Видя една самотна майка с детето си. Достатъчно изтрещяла, за да излезне като мен в студа. Други ентусиастки почти нямаше. За два часа срещнах само тази и още една.


Вържа двете ми мартеници. Време им беше.



Няма коментари: