gone in 60 seconds

A guy told me one time, "Don't let yourself get attached to anything you are not willing to walk out on in 30 seconds flat if you feel the heat around the corner."

В последно време обикалям магазините и разглеждам сайтове, за да избера нов диван за хола. Размери 320х220, разтегателен, с ракла и дамаска, която да носи на бой. Имам един фаворит, но малко трудно ще се вмести в бюджет 2012. Най-рано след 2 месеца.
Обмислям и следващия ми подарък от-мен-за-мен, който все още не мога да реша дали да бъде ултрабук или таблет. Определено в сметките влиза и един облачен хард, натъпкан с всичките ми снимки, филми и музика.
И така чудейки се за какво да си похарча парите, които още не съм спестила, обхождам с поглед апартамента. Не виждам нищо, което да взема със себе си, ако усетя жегата. Всичко ценно се събира в малката ми черна раница - портфейл, iphone, kindle, четка и паста за зъби, дездорант и of course - хавлиена кърпа.

След мръкване - Харуки Мураками

Не ми стана любима и определено не прочетох бързо. Дори не ми дожаля много, когато я поомачках, разнасяйки я по палатките на яз. Кърджали. А аз много вкисвам, когато само ъгълчето на корицата се накриви. Кощунство!
Мисля си за нощна София през август. Като снимка, в която седя на терасата на висок блок и я гледам - почти обезлюдена, с неонови светлини и жълти таксита, устремени на някъде по притихналите улици...

Позитивно - Тошка Иванова

Супер уникална книга на един анимационен герой. Вашият билет за reality check. Прочетох я между Световният ден, посветен на борба с хепатита и рожденият ден на Тошка. Пълна случайност във времето, но не и в пространството. It was meant to be.

Тошка - за мен тя е четири различни личности. Една виртуална (от блога), една релна (от една f2f среща), една на хартия (от книгата) и една анимационна (когато приятел ти разказва за нея). Общото между всички тях е човек, който може да изразява и да бъде себе си по много различни начини.

Книгата - много лична. Сигурно знаете какво е да стиснеш зъби и да продължиш напред, когато всичко се сговни глобално. Сигурно знаете какво е да се спусне на лицето ви лека усмивка, а погледът ви да се замъгли в неопределена точка в пространството, защото мислено прожектирате спомени от най-мрачните ви и тегави дни.

Сбогом, Агата Кристи - Андрея Илиев

Поредната книга на един от любимите ми български автори. Няма как да бъда разочарована.
Книгата беше част от моята "къмпинг екипировка" на яз. Доспат преди месец. Не мога да си представя по-добро съчетание от лятно спокойствие под чадъра на брега и криминален роман с точната доза тънко чувство за хумор.
Вижте какво свързва изчезването на Агата Кристи с атентата в църквата "Св. Неделя"?.

Twilight

На стари години изгледах и прочетох всичко. Сега, когато се разхождам по улицата или просто седя в някое кафене, мислено категоризирам хората на върколаци и вампири. :) Не мога да си обясня twilight истерията и колко залюхан фен трябва да си, за да дадеш 54 кинта за тениска с ония ревльо Едуард, който през 80% от филма изглежда сякаш има запек и напъва ли, напъва... Ако пък ви влече, има размери L, M и S в магазин Public @ The Mall на Цариградско. Original merchandise.
Проверих в Хеликон колко страници са общо четирите книги - 2476. Почти на толкова оценям и броя различни думи, които използва Стефани Майер, за да разкаже историята. За любовна тинейжърска драма, даже са й много.

Хареса ми идеята с белязването.

It's like, gravity. It's not the earth holding you here anymore, she does...

Ladybug II

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Ех, колко време го търсих това!...
С други думи, моят подарък от-мен-за-мен послучай осми март. Не, че го отразявам този празник. Очаквам поздравителните ви адреси на първи юни. А подаръци обичам през цялата година:)
Ако не ви се чете ревюто, прегледайте само картинките. Ето накратко и моите впечатления от първа ръка.
+ Просто уникален дизайн. Уникален. Казах ли уникален? Дори е приятен на допир! :)
+ Вади учудващо страхотен и плътен звук. Басът са го докарали ама мнооооого добре. Общо пет степени според индикацията, но има има и междинни.
+ Зарежда телефона и плейва от него.
+ Има удобно дистанционно за навигация. Супер лесно се цъка с него из менюто.
+ Има USB, което предполага връзка на телефона с компютъра. Не съм го тествала все още, защото не мога да инсталирам iTunes на служебен компютър. Кабелът не е включен в аксесоарите. Защо е загадка за мен.
- Няма къде да си ръгна слушалките, когато колегите започнат да ме гледат на криво. Стандартните колонки за PC, освен ON/OFF бутон, имат конектор за стерео жак на панела. Калинката просто не предвижда такова приложение. Усилваш си Графа с "Никой" и кажи сбогом на тишината!:) А ме гледат криво, защото танцувам като болен делфин и пея като...Хм!
~ Video output & батерии. Още не им виждам приложението. За такива като мен, които работят на бюро, а не на клон, батериите са ти за бяс. А видеото...
Подаръкът ми дойде от eBay за няколко дни. Парите броих кеш на един приятел, който уреди доставката - точно 110 лева, включват и кафе за почерпка. Признавам, не беше първият ми избор. Отачало си паднах по един ВЕФ, но цената и вариантите за доставка бързо ме отказаха. Алтернативите в България са обикновено някакви S-класи или много смотани китайчуци с часовник.
Та така. Препоръчвам горещо на всички geeky girls.

Чернова - Сергей Лукяненко

Ако повярваме на Борхес, то всички сюжети, а следователно и всички събития в света, лесно могат да се сведат до четири: поход за съкровище, обсада или отбрана на крепост с връщане вкъщи и самоубийство на Бога. Впрочем често забравят за самоубийството на Бога, а и останалите три златни сюжета ехидно се свеждат до истории за "любов", "индианци" и "Нова година". Едва ли Борхес би спорил, защото нали любовта е поход за съкровище, войнствените "индианци" и сражението за крепостта са неразривно свързани, а какво може да се сравни с празнуването на Нова година? Само завръщането у дома. Що се отнася до самоубийството на Бога, то съвремените идоли не са склонни да извършват подобни жестове.

Тъкмо съм затворила книгата и вече нямам търпение за продължението. Просто любим, велик автор! Хвърлете едно око на разказите, за да се зарибите и после карайте наред. Ах, колко завиждам на всички, които никога не са го чели...
Нарочно избрах такъв "смотан" цитат от книгата за начало на поста. Няма как да я опишеш тази широка и тъжна руска душа. От страниците капе коняк, а сърцето - боли.

Казват, че никой не умира истински, докато има кой да си спомня за него.

Луната е наставница сурова - Робърт Хайнлайн

Наскоро я прочетох на Kindle-а, въпреки че я притежавам от адски много време в хартиен вариант. Имам блед спомен как преди десетина години образите от смолянската компания я обсъждат и ми смигат дяволито с очи, че може да се причисли към измисления жанр "порно с елементи на разсъждение". Оказа се, че не е точно така или поне не, както в "Небесните господари" на Джон Броснан от личния ми топ 5 на любими книги.
Няма да се опитвам да преразказвам съдържанието в три изречения. Първо, за да не разваля удоволствието от четенето на такива като мен, които наваксват на стари години с "класиките". Второ... Второ, книгата е голяма. Не просто дебела, а голяма. На идеи, на теми, на герои, на всичко. От тези, които ще почувстваш и няма да забравиш дълго. Давам накратко само някои размисли и страсти след прочитането.
Линейни бракове, много съпрузи, много деца - не го виждам да се случва в близко и далечно бъдеще. Дори и при някакви особени обстоятелства, като например съотношението на мъжете към жените на планетата да стане 10 към 1. В тази връзка се сещам за виц, който ми разказа една колежка. Две сестри пътували с кола, прибирали се на село. По пътя видели кон, който пасял на една полянка. Членът на коня бил извънредно голям и в ерекция. Едната се възхитила - Ей, како, виж! Колко му е огромен! Дай да го разделим! А другата сестра тоснато отговорила - Както ми е криво и нервно, въобще не ми е за делене! Та така... Социална и сексуална моногамия са две различни неща и не ми се задълбава кое е изневяра и кое не. На мен просто не ми е за делене. Осигуряване на материална стабилност, "здравословна" семейна среда, добри перспективи за децата и други али бали ми напомня на един статус, който се въртеше скоро из фейсбук. Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве. Извинения и оправдания за даден избор винаги ще се намерят. Но винаги ще останат такива. Извинения и оправдания. За това, че не можеш да бъдеш честен със себе си.
На избори гласувам за личности, не за партии, не за идеи, не за по-малкото зло. За да промениш и направиш нещо трябва твърда ръка, добро сърце и чувство за мярка. Разни там фъфлещи чехльовци изобщо не са ми по вкуса, пък били те и зад прекрасна кауза. Политически революции ще има профилактично на всеки 30-50 години, защото не може някакви тутманици да те карат да живееш в лайна и да ти обясняват, че ти е много яко така, че може и по-зле, за което трябва да си вечно благодарен и безумно щастлив.
Ще имат ли компютрите чувство за хумор и ще сънуват ли електроовце, не мога да кажа. Спомням си, че щайгата ми във втори блок в студентски град беше дом на няколко семейства хлебарки, които по един или друг начин придаваха живот на машината. Гадинките намираха за особено привлекателни тонколоните. Сигурно вечер са се кефели да заспиват с вибрациите от Enya и Enigma.

Няма безплатен обяд, пичове. Опичайте си акъла.

липсваш ми всеки ден

Преди точно една година на днешната дата почина дядо ми Христо. Скъсвам се от рев и слушам тази песен. Мелодията ми въздейства по особен начин. Създава ми усещане едновременно за хубав спомен, празнота, тъга... Просто няма връщане назад.

if today was your last day

Един колега на Г. почина миналата събота. Младо момче, има-няма трийсетина години. Нещастен случай. Автомобилна катастрофа. Баща му още бере душа. Били са само двамата на пътя. Как точно е станало, не зная. Може би му е прилошало и е загубил управлението на колата... Има ли значение?!
Вече няма да го срещам всяка сутрин на паркинга пред фирмата в 8:15. Никога повече няма да си кимнем за добро утро. Няма да се усмихнем един на друг и да се спогледаме като съучастници в престъпление. Това е.
Смених си алармата на телефона. Преди време беше "Мрън!", а после "Усмихни се". Сега е "Ако днес беше последният ми ден". Някой ден наистина ще е последен.

Marla's philosophy of life was that she might die at any moment. The tragedy, she said, was that she didn't.

Как баба срещна дядо

Докато ми разказва, от време на време се спира и ми заповядва –Слушай ме само, Ваня! Това сега не го пиши! Притеснена от неудобство и с полуприкрита гордост се намества на стола си. Има известна строгост в тона й и укор в погледа, малко се колебая дали да й се подчиня. После тя продължава да ми изброява любовите си преди да срещне дядо ми, а пръстите ми тракат по клавиатурата на лаптопа.
Навремето била чаровна хубавица. Прелест! Доказателствата са под формата на архивни черно-бели снимки и безброй въздишки. Факт: Баба ми Иванка вълнувала дните и нощите на момчетата в цялата Русенска област. Оказва се, че не само там. За да ме има мен и моят Смолян, всъщност има история. За това как баба срещна дядо.
Дядо ми Димитър отдавна не е между живите, но аз знам, че той е с мен всеки ден. За съжаление, вече не мога да предам неговата версия за случилото се в Русе, в един парк, през май 1955 година.
Интересно е как са се запознавали и like-вали хората без Facebook и профилна снимка в Skype от морето под чадърите на Слъчев бряг. Къде с бански, къде без... На времето е било друго. Хубаво едно такова.
Сега подаряваш за Коледа 2 билета на гаджето си за концерта на RHCP на 1-ви септември и живееш в неопределеност следващите девет месеца. Дали ти ще си човекът, на когото ще даде втория билет? Истинска история. Замислям се за нея и тези двамата, които за заедно вече пета година, а през следващата може би ще минат през техен собствен Californication и откривам, че си падам повече по соц-романтиката. :)

Следва продължение...

Симетрия - Захари Карабашлиев

Хубави разкази. Без начало. Без край. Никакви проблеми не са разрешени. Няма поуки.
Просто разкази за нещата, които имат значение, а всъщност се случват уж между другото. Времето преди или след някакво голямо събитие или крайъгълен камък в нашия живот. А не е ли то важното? Което ни оформя и определя?
Ще прехвърлите страницата на книгата за около час-два. На места ще се усмихнете, на други може би ще се разсмеете с глас, а може и малко да се натъжите.
Рисунката на корицата също е много хубава, но можеше да се заиграят малко повече с шрифтовете на заглавието/автора.

Проект смърт - Пепа Витанова (съставител)

Е, случва се да си купя някоя особено тъпа книга. В случая, сборник с разкази. Това няма как да го знам, особено докато отлежава на рафта повече от 3 месеца. Дойде й времето, а по-добре да не беше.
Трагично! Мен няма кой да ме спре и да ми каже – Ваня, не си купувай тази книга! Ама вас не ви ли е срам да я издавате?!...
Ще е честно, ако призная, че има няколко добри разказа, но останалите 25? Какво да кажа за тях?...
Препоръчвам Иво Беров, Васил Панайотов и Любослава Русева.
Другите разкази са някакви напъни за писане. А от напъване, чак са осрали пейзажа. Много.

Спомени от социалистическо време - Николай Диков

Всички истории от „онова” време по начало са ми интересни. Заинтригува ме заглавието на книгата, авторът ми беше неизвестен. Оказва се, че е 67 годишен и понастоящем живее в Ню Йорк.
Посвещава книгата на всички Анита и Гошовци (нещо като събирателно за поколението, родено след 89-та година).
Разкази за детството + други истории, разказани от родителите на автора, казарма, студентски живот и после работа...

Книгата е от издателство Симел Прес, няма редактор или коректор. Корицата е отвратителна.
Пълна е с пунктуационни и правописни грешки, но от един момент нататък почти спира да прави впечатление, защото е написана доста увлекателно и с леко/меко чувство за хумор.

П.П.
Иска ми се да бях записала историите на моите баби и дядовци. За съжаление, не съм измислила още начин как да стане, защото те са вече на едно друго, по-добро място. Но ако на вас ви е възможно, направете го. Непременно.

29, isn't it ironic...

Trust me.

РД

Днес баба ми Иванка има рожден ден. Става на 74. Уау, нали?
По това време сега трябваше да съм в Смолян и да помагам в нареждането на масата. Защо не съм, още нямам логично и разумно обяснение. А трябва ли да имам? Мога да имам прилично оправдание. Като това, че семейните смолянски събирания напоследък ме вкисват.
Защо е друга тема, в която не искам да задълбавам в момента.
От скоро си мисля, че рождените дни като цяло са доста надценявани. И като празник и като смисъл, който се влага в тях.
Пичове, аз съм специална всеки ден и нощ. Уникална. Принцеса. Искам торти и подаръци целогодишно, а не някаква дата да ви задължава да ми ги купувате. Зарадвайте ме, накарайте ме да се усмихна този вторник или онази неделя. Направете всеки мой ден рожден ден. Колко просто е това?
На пети декември не ми се обаждайте по телефона. Не ми пращайте есемес. Не ми честитете във фейсбук. Не ми вземайте цветя, нито подаръци.
Ако съм ви мила, ако съм в мислите ви, ако съм в живота ви - покажете ми го, когато го почувствате. Днес, утре, след 1 седмица, след 4 години. В два следобед, в 4 сутринта... Датата не ми е от значение. Рождените дни са просто един counter. Ей така, за да броим, не за да измерваме нещо на дължина или по време. Защото аз съм на 16 от доста години насам и не може да ме убедите в противното, дори и да сложите 29 свещи на тортата. Сигурна съм, че и баба ми е на 16. Ако я познавате, ще ми повярвате. :)

Прегърни човечеството

Преди повече от месец говорихме с приятели за един конкурс за есе на тема "Опознай себе си, прегърни човечеството". Първоначално се вдъхнових, бях решена да напиша нещо по темата. Какво ти, убедена бях, че моето есе ще е най-малко в топ 3 или поне ще отнеса почетна награда. Толкова яко. :)
Размишлявах, дълго отлагах, чудех се от къде да го подхвана, за да не е тотално клише. После крайният срок за предаване изтече и така...
Днес е награждаването и се чудя кое есе е спечелило. Защото, честно, на мен не ми е до никакво човечество и още по-малко искам да го прегръщам.
Двадесет и деветият ми рожден ден наближава, а аз съм толкова далеч от опознаването ми, колкото съм била и на първия ми рожден ден. Сякаш опознаването е някакъв еднократен акт. Квадратче в чек-листа. Опознай себе си. Готово. Какво още имам да правя още днес? Да напазарувам, да забърша праха... Толкова лесно и толкова просто. Някаква задачка, която да свърша междудругото в събота следобед. Да го отметна и да не го мисля повече. Нали?
Та коя ли е тази, която вече е свършила тази работа с опознаването и го е заковала това есе? Казвам тази, защото повече от 95% от участниците в конкурса са жени. Или много им върви с опознаването или просто им се пише повече. За човечеството.
По време на разговора ни, организаторът на конкурса подхвърли, че с времето приоритетите на хората се променят драстично. Или поне неговите са се променили. Не разбрах точно какви са му били и какви са му сега. Приоритетите. Дали просто ги е пренаредил или са се появили нови.
Не ми е съвсем ясно защо човек трябва да си създава толкова грижи, за да си измисли философия, която да оправдава действията му. Пред себе си и пред другите. И да го нарича приоритети. Никакви приоритети не са това, а някаква табличка с първо, второ и трето, с която да рационализира постъпките си.
Човек има само една цел. Приоритет? Да се чувства добре. Щастлив. Опознаването е да разбираш и правиш каквото те кара да се чувстваш така. Всеки ден. Преди 10 години и сега за мен това са едни и същи неща и човечеството няма кой знае колко общо с това, че да го прегръщам. Или има?

Мила Мерилин - Людмила Сланева & Ваня Щерева

Към книгата има диск. Първо него прегледах. Една приятна изненада! Хареса ми - новаторско представяне и допълнение, затваряш едното око за аматьорското изпълнение, което всъщност добавя още по-голям чар. Когато играем себе си в нашия собствен живот, кой може да ни обвини, че сме аматьори-актьори?

А за книгата... Още го мисля... В живота на всяка жена има по един Виктор. Уж сме си го делили, а той е нито твой, нито мой. И на себе си не е, защото не може да бъде щастлив такъв какъвто е. Вярваш или не, две жени на един Виктор не могат да бъдат приятелки, дори и привидно да изглежда така. Не могат, ако поне едната истински го е обичала.

"Забелязала съм, че хората изглеждат различно в зависимост от това дали живеят в любов или не. Хората без любов ходят свити, с приведени напред рамене. Раменете сякаш се опитват да прикрият една празнина между тях, да я скрият от останалите. И срам има, че им се е случило безлюбовие."

Лулу. Детски стихотворения за възрастни - Петя Кокудева

Внимание!
Ще се влюбите от пръв поглед в книгата, стиховете и илюстрациите!
Ако имате дете, купете му я. А ако нямате, купете я за детето в себе си.:)

Браво, Петя!

П.П. Не я намерих в книжарниците в Смолян преди около месец, когато излезе. Срещнах две съученички тогава, които не знаеха за книгата. Изненадаха се приятно.:) Едно четене на стихове в родния Смолян би било прекрасно, нали?

и три пики метър!...

Момчетата седят на шезлонгите на плажа, цепят картите, озъртат се. Четвъртият за белот го няма вече 15 минути. Безследно изчезнал за бира или по мацки. Или и за двете. Решавам да се включа. Настава кратка еуфория, прекратена от въпроси и съмнения - знам ли как се играе? Мрънкам нещо и започваме. 4 паса. Ново раздаване. Ангел все пак се появява от някъде. Не носи нищо за пиене и е без мадама. Сра, а? Наднича ми в картите. Отново 3 паса. Казва ми и аз да пасувам. - Ти луд ли си?!... Всичко коз! Идва ми дълга боя, 3 валета. Ние записваме 35, а Вие се чудят още какво става. Ангел се врътва на пети и отново изчезва на мисия. Няколко раздавания по-късно вече водим решително в резултата, а към края на коктейла ми вече излизаме с контрите.

Плискаме се покрай басейна, смях. Един такъв звънлив. По детски безгрижен, красив. Моят. Сепнах се. Кога беше това за последно? Не помня. Чувствам се като фонтан от щастие, енергия и сила. Без причина. Без посока. Просто ме има. За да се къпеш в него и гребеш с пълни шепи... Съдбата ти намига. Полъх. После всичко продължава. Както си беше.

Козовете са винаги в твоите ръце. Ако ги направиш такива.