Не ми стана любима и определено не прочетох бързо. Дори не ми дожаля много, когато я поомачках, разнасяйки я по палатките на яз. Кърджали. А аз много вкисвам, когато само ъгълчето на корицата се накриви. Кощунство!
Мисля си за нощна София през август. Като снимка, в която седя на терасата на висок блок и я гледам - почти обезлюдена, с неонови светлини и жълти таксита, устремени на някъде по притихналите улици...
„Война“ – какво и защо се случи в последните години
-
Преди няколко години направих голяма глупост – независимо от успеха на
„Страх“, предишната издадена книга […]
Източник
Преди 1 ден
Няма коментари:
Публикуване на коментар