Нещо като рожден ден

На 27-ми март отпразнувах първата си година в Панагюрище. Да, знам. Много бързо минава времето. Неусетно... Равносметки? А трябва ли?... Сещам се само за хубави неща. :)
Не, че е нямало кофти моменти или крокодилски сълзи, но са по-скоро за сол и цвят. Тия неща се преживяват, да? Няма само лоши или само добри хора, нито пък места.
На моменти ми беше трудно да свикна с някои неща, да ги разбера или приема. Представям си, че и на тях (панагюрците) не им е било особено лесно с мен. :Р
Обадих се на хората, които са били по-различни и по-специални за мен през годината, а надявам се и през следващите. Всички дойдоха. :) Веселих се много, добро парти стана. Афтър партито също разцепи мрака...
Усмихвам се.
Когато преди една година набутах последните кашони с дрехи и книги в реното и тръгнах насам, просто си нямах и идея какво ме очаква. Предполагам Панагюрище също не е било наясно какво бедствие идва... И все пак...
Хубаво е.
Щастлива съм.

0:4 -> МЕИ : Ваня

Четри на нула за гостите с добра голова разлика - средно аритметично много добър пет. Така приключи първата ми магистърска сесия. Светва надпис "Аплодисменти". Не, повод за гордост и радост няма. Радва се само майка ми, която има някаква идеалистична соц представа за висшето образование. Как да й обясня, че преподавателите се чудят как да ни претупат и че съвсем не им се занимава. Освен това, за да вземат повече пари са разпределили програмата в четири семестъра, а не в три. Мизерия...
Миналия петък поседях половин кръстословица време под мартенското слънце на пейките пред ректората - първи блок, докато чаках транспорта към Панагюрище. До мен имаше групичка студенти. На око 2-3 курс. Признавам си, (не)волно подслушвах какво си говорят.
Щрак. И ей така се върнах в уникалната 625-та стая, където не просто живеех, а порастнах...
Малко снимки и много спомени. Рисунките на двете вещици са на Windmaker, а котката е на FireFox. Слънчогледите си бяха там. Влюбих се в тях от пръв поглед. Допълнително - плакат на "Боен Клуб", звездна карта, стихотворение на Диана, текстове на Хиподил, песничката на Билбо "Започва път от моя праг", карта на Средната земя, рисунки, светещи в тъмното планети и звезди и още... много... много... МНОГО...

Домакинката инж. Любка ме обяви за екстравагантна и под ултиматум лепих цяла седмица тапети. Тежко беше много в буквалния и преносния смисъл.
Сега са само легенди.
Който е бил трезвен и си спомня - да разказва...

Тунинг & Имидж

"Аре поздрав за тебе, Мише, мама ти дееба проста"

Криво ми е много, но 4 часа и 3 чаши червено вино по-късно нещата не изглеждат ЧАК толкова идеално зле. Просто утре по някое време трябва да отида до застрахователите, за да видя какво може да се направи за колата.
Спокойно. Жертви няма. Наранена е само смолянската ми нежна душа.
Накратко... Изцяло нов тунинг-имидж на Машината на времето!...
Една красива и дълбока черта от ключ с идеална траектория "преден калник-врата-заден калник" на ниво небрежно пусната до тяло ръка. Някак си и от самолет си личи, че не е било случайно. Сега е момента, в който прочитате ЪпсурТ по-здрава в курсив под заглавието на поста.
Преди доста време в София имах подобен проблем. Така наречените неизвестни извършители събираха нападалите есенни листа от цялата улица и ги струпваха върху колата ми. Това не беше достатъчно, за да ми е гадно и в бонус получих отлепено уплътнение на предното стъкло, преебани чистачки, издран до ламарина преден капак и покрив, откъртен и смачкан преден номер, който намерих по-късно захвърлен на паркинга пред блока... Гадна работа при положение, че не познавам никой и всеки ден паркирам на различни места. Не знам какво толкова им пречех на другите хора или не им харесвах. Изглежда трябваше да се чувствам зле, че им дишах въздуха. Едно такова гадно е да измият със същата грижовност и за същите пари Машината на времето в кварталната снобска автомивка. Колата ми струва средно колкото 1 джанта от черния им лъскав джип, а на всичкото отгоре съм седнала на масата до тях и пия кафе, докато чакам за измиването. Отвън и отвътре. А? Какво викаш, бабиното?
Да, така е. Прав си. Селянията е състояние на духа. Не e местожителство... Мащабите нямат значение. Селяните са си сеуани. С коуеуо... Където и да се намират географски.

Meet the Spartans (2008)

Ако искате да запазите добри чувства към "300", забравете за този филм. Подобен е на кретении като Scary movie & Epic movie като е някъде по средата в класацията като олигофренско изпълнение. Предварително си бях създала нагласа какво ми предстои и въпреки това... Много, много тъп!

Run Fatboy Run (2007)

I can lose weight... but you'll always be an a***hole!

Харесах филма, въпреки сладникавия вкус. Някак си ми подейства надъхващо. :)
Почти си вярвам, че утре сутрин мога да отида да тичам преди работа. :Р

Оставяме историята/сюжета настрана и поглеждаме към героите.
Либи не е нищо особено, както и Уит - обикновени и съвсем стандартни за такъв тип филми.
Денис и Джейк обаче обират останалите (т.е. всички) точки. Хлапето е голям хит. Напомня ми на едно друго от "Наистина любов", което се учеше да свири на барабани заради някаква кака. Държи се естествено и се усмихва с 10 зъба по-малко.
Баща му е рижав, тотално негоден не само за военна служба, но по принцип. Смотан.
Обаче и това да си смотан е въпрос на мотивация.

Michael Clayton (2007)

Do I look like I'm negotiating?

Още бисери от неделната киновечер.
В началото на филма си казваш, че е от тези, които се гледат по няколко пъти. Уви, не! Не е чак толкова добър. Държи вниманието, не те оставя да се обърнеш дори за миг настрани, за да пиеш сок примерно, защото просто ще изпуснеш нещо "важно".
Мадамата си заслужава, а Джордж Клуни за мен ще си остане доктор Рос и това е. Само с един такъв небрежно-елегантен поглед и нищо повече.

Hoodwinked! (2005)

What the Schnitzel?

Общо взето така реагирах, когато Ицо за първи път ми каза за филма. Анимация някаква за Червената шапчица. Скептично сбърчен нос и смръщени вежди. Гледаме го на криво, но нали ни е приятел... Пускаме DVD-то, а и все пак той се изказва антинегативно за филми веднъж на 16 високосни години.
Сигурно си спомняте това. Преди доста време се въртеше из мейлите. Та филмчето е нещо подобно. Приятно е, не пеят много, ведри лафове, но има още какво да се желае...
БаБаБаТа!

До там и обратно...

Петък вечер ме завари в Пазарджик - Амарето, водки на промоция и голяма компания. На долния етаж имаше хаус парти и вече мога да различавам успешно прогресив от агресив. Първото е когато музиката ти цикли в мозъка, а второто когато започне да ти бърка и в червата.
Около 1 след полунощ не можахме да съберем много симпатизанти за Face-а и в скромен състав се зиг-занесахме натам. Шест лева за Тони Стораро. Повтарям. ШЕСТ. Още ме боли...
Кофтито на Ларго е, че няма значение дали ще си на 1-вия етаж при каубойците или на 2-рия, където е денс-менс. Напукахме плочките на дискотеката с Limp Bizkit само на едно стълбище разстояние от бесни те плей-бек-ове...
Събота вечер пих чуден осмарски пелин на Батак, а в неделя следобед за първи път стъпих върху замръзнал язовир. После потънах. Събитието беше отпразнувано с бира и постни сърми от Билла.
В неделя един ускорен-бърз влак ме остави на гара Искър, а червената лястовица 88 ме закара право у Ирина. Гости ме с вкусно гювече и без бой се навих да ходя на Витоша на другия ден.
На тази снимка само обувките и гащите под панталоните са мои. Фешън ансамбълът е изцяло от модна къща Николова, а тая крива тояга я мъкнах около 6 часа. В началото объркахме пътя, после загубихме 2-ма баир-будали от групата... Следват 4 часа сняг, студ и мизерия. Вълшебната сила на боб-чорбата... Подробности насам.
Все пак учих. На изпита ударих греда - от 2 научени теста ми се падна 3-ти. Ако съдя по резултатността ми в ЕвроФутбол, оценката ми ще бъде 100% адреналин... За първи път пускам фиш и залагам. Вътре съм 20 стотинки. Играх за супер джакпот с идеята, че късмета на начинаещия е на моя страна... :) Познати 3 от 14 срещи и 4 от 13. Много ги усещам тия прогнози и мачове - като Алена хороскопи. :Р

Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Четивно. Два дни мах. Кратки поучителни разкази с (не)очакван край.

Имам някаква смътна идея как и защо съм си купила книгата. Върти ми се нещо като спонтанна покупка от сергия за книги на пазара "Иван Вазов". А може би не? По-вероятно е да съм завлякла някой и сега да ме издирват с библиотечна полиция. Знам какво е да не ти върнат книга. Още ми е мъчно за първото издание на LOTR - твърди корици. Ех!... Та мисълта ми е - ако някой си я търси, да вдигне ръка. Дясната.

Vino Veritas?

За разлика от миналия петък, днес сутринта не ми дойде никакво просветление как да изкараме почивните дни. Може и да е за хубаво, все пак трябва да уча за изпитите другата седмица. Как се самонавивам, а?:)

Та така. Миналата събота бяхме в Старосел. Времето беше чудесно - точно както ми се искаше. Ударихме по един печат в книжките със Стоте обекта в Тракийски култов комплекс и се разходихме малко по хълма. Наистина красиво място. Древните са си знаели работата - къде и какво да направят. За обяд посетихме един по-съвремен комплекс, където опитахме"вино с дъх на жени и война". Менюто не е особено богато, но всичко е невероятно добре приготвено. Толкова вкусно отдавна не бях яла. Наблегнах на кафето, за да мога да откарам компанията обратно в Панагюрище, където продължихме отновно на вино в домашна обстановка. Имам спомени как свиря на китара, пеем песни, танцуваме... Другото е история - минало и незапомнено или удобно премълчано. :Р

Искам ли?...

Много е хубаво някой да ти каже, че си отслабнал. (10kz, M.!)
Десет дни съм на диета и вече има доста окуражителни резултати - 3 килограма надолу и по-близко до целта. Хубавото е, че се забелязва най-вече по стратегически места (талия& дупе). От всички храни, които съм спряла да ям, ми липсва най-много киселото мляко. Мрън! За алкохол, плодове, сладки неща и junks foods изобщо не може да става дума. Вече не помня как са на вкус, но ми е приятно да ги... мириша.:) Аромат на току-що сготвена муска с много подправки може да те накара да левитираш из кухнята. Мда, картофи също не ям. На фитнес отказвам да ходя, замествам го с тенис на маса. Старая се да се движда колкото мога повече и да пия много течности. Та така. Много е приятно да можеш да си закопчаваш пак старите дънки без да поемаш дълбоко въздух като за ангелогласно пеене.

Записах се на народни танци. Записах всъщност е много образно казано. Просто давам 2 лева на "участие" всеки вторник и четвъртък в салона на училище "Проф. Марин Дринов".
В 18:00 часа започва групата за назаднали. Освен мен има още две-три каки, които са големи дървета и това до някъде ми действа успокоително и мотивация все още има. :) Към 19:00 часа идват профитата и става още по-весело. Вие дайчовото хоро знаете ли го, а? А?... Аз го знам, но не мога още да го оправя. Раз-два...Йуф! Забавно е много. Разтоварвам се и е приятно-изморително. Панагюрците все още ме приемат като зеления човек с антенките, но се надявам, че е въпрос на време да ми свикнат. Някак си не са много... ъхм!... социални. Комуникативни - положително НЕ. Много трудно чупят гипса.
Освен това разбрах, че "клуба" си прави профилактични сбирки в ресторанта на Каменград с тяхна музика. В сряда. Май ще се позадържа там...
Треньора за първи път го видях трезвен на миналото "участие".
Малко хитове:
Треньора: Защо почваш с левия крак?
Аз: Как няма да почвам с левия като и двата са ми леви.
Треньора: С десния трябва тука...
Аз: Като ми станат и двата десни няма да има проблеми.

Една колежка ми показа хубав сайт за CPE подготовка. Има кратки всекидневни изпити. Не отнема много време и поддържа спортния дух. Още обмислям как да си разделя най-оптимално програмата за учене. Трудно е, а искам навсякъде да огрея. Тази седмица успях да предам 1 от проектите в МЕИ...

П.П. Мони, колко килограма си? :)

Next (2007)

Още едно DVD за неделна киновечер. :)
Нищо особено, но подходящо за разпускане.

Никълъс Кейдж (с дълга коса!?) има способността да вижда собственото си бъдеще до 2 минути напред. С тази си дарба трябва да:
- си изкарва хляба (като псевдо фокусник в Лас Вегас)
- спаси неговото момиче (много хубава леко мургава кака)
- спаси USA от ядрен взрив (Джулиян Мур е ала агент Мълдър)

Екшън, неприятности, ФБР, престелки, преследване с коли... Тия хора май не знаят, че Ники Кейдж може да изчезва за 60 секунди. :)

Perfect Stranger (2007)

Вече съм сигурна, че всички червени рокли са design-вани да стоят убийствено ненормално яко на Холи Бери! Не мога да измисля филм, в който да участва и да не се е завъртяла поне веднъж в някое червено рокле.... В "Perfect Stranger" тя носи само две такива, но пък как... Парфюм по бедрата - един път! :) Go, girl!

Филмът е идеален за неделна DVD киновечер вкъщи - без да ангажира особено със смисъл и значение.
Малко за историята: Нашето момиче е преживяла тежко детсво, но сега го раздава в стил "еманципирана репортерка във вестник Ню-Йорк-Нещо-Си". Батко Брус не спасява света, а е шеф на рекламна агенция и изведнъж виртуалните му връзки еволюират в съвсем реални проблеми... Освен тях двамата участва още един много характерен образ с наркоманска визия в ролята на психо-хакер-журналист.

Абсолютен хит от репликите:
Ro: [on hearing Mr Hill is cheating on his wife] I don't get it. Mrs Hill is pretty. I mean, she's really pretty.
Gina: Show me a beautiful woman, I'll show you a man who's tired of fucking her.

И разбира се специален по-здрав с песен от саундтрака:
These arms of mine - Otis Redding

Владо Даверов

Действието е разкъсано с непрекъснато движение напред-назад във времето. Едно от малкото хубави неща в книгата. Героите не са добри или лоши, а мъже или жени. Последните са описани с ученическа прехласнатост за разлика от силния пол, където не са пестено ХИЧ - неудачници, мутри, бивши ченгета, пияници, женкари...
Честно казано имам по-добри спомени за Вулгарните романи на Христо Калчев, които четох преди... Хм!... ~ 10 години. :)



Едно от малко изключения филмът да ми харесва повече от книгата. Дали е заради някаква носталгична сантименталност - не знам, а и няма значение.

Става на боза айряна - Limited Edition

Понякога няма думи. Има бира. И водка.
И екипаж, с които корабът винаги акустира... :)

Познавате ли тези хора? :)

А виждали ли сте ги скоро трезвени?...

Орфеус слиза в Ада

Четенето на книги при мен е доста хаотичен процес. Най-вече каквото попадне и в силна зависимост от средата вкъщи, приятели и/или случайно породили се интереси. Отначало беше просто неизбежната трагичност на фактите. В зората на моята грамотност се преместихме да живеем в къща далеч от блоковете и хлапетата, с които измисляхме по 20 дивотии на ден. Социалният ми живот се приравни на училищния. Адски криво беше. За фон на цялата история идва и експерименталната сендовска система, която осакати много мои връстници. Като си намеря тетрадка от и до 7-ми клас изпадам в тих ужас и започвам да се чудя как са ме приели изобщо в езикова гимназия. Та така. В широк радиус от къщата нямаше деца и сродни души на моите години, а на училище бяхме до 3 следобед. Нали се сещате, че никои родители няма да пуснат 6 годишната им дъщеря да се разхожда сама до другия край на града да си играе и да се връща по тъмно? Забавленията вкъщи започнаха с досаждане на "възрастните" и в последствие прерастнаха в самозабавление с книги. Спомням си как се дразнех на майка ми, че чете, а не иска да си играе с мен. По-късно аз се дразнех, че ме занимава да правя някакви неща, а аз искам да чета. :) По някое време започнах да ходя на кръжок по астрономия и изписах два читателски картона в библиотеката на Планетариума. От там дойде и sci-fi & fantasy ориентацията. Краставите магарета се надушват и намират едно друго твърде бързо... После разни хора и разни интеграли. :) От един момент нататък четенето започна да става избирателно. Според колко време имах и според зависи. До известна степен установих приблизителен еквивалент на вкусовете и отварях книги, които ми бяха препоръчани от приятели или от хора с достатъчно ситна "цедка" за разделяне на жито от плява.
Тази стратегия се зароди през студентския ми живот. /Тук се сещам, че пак съм студентка в така любимия ТУ. :) / Та още я следвам по един или друг начин. Минавам през форуми и читателски блогове, разглеждам ревюта и така след пресяване избирам какво да бъде за този месец.

Горното дърварско лирическо отклонение е, за да обясня, че четенето при мен първо беше знание и грамотност, после стана заместител на общуването, ежедневна неизбежност от нямане друго за правене, след това се превърна в жажда, любопитство и необходимост, а по-късно в наслада и удоволствие.
Като сега. Истински оргазъм от хубав секс с опитен и страстен партьор.
Дали? И как?
От една страна искам да я оставя, да не чета повече. Искам повече време да й се наслаждавам. Да бъда повече време в този свят, да участвам наравно с Хито и Смилец в приключението.
От друга страна едва се отделям от нея. Криво ми е, че е дошла спирката ми след 40 минутно пътуване и трябва да спра да чета. Или вечер след 3 АМ, когато много много ми се доспива...

"Орфеус слиза в Ада" на Георги Малинов за момента се намира /според мен/ сравнително тудно. След известни напътствия стигнах до единствената книжарница, в която я предлагат, за да взема единствената им налична бройка. Без много пазарлъци платих 8 лева и си тръгнах щастлива. Няма цени по корицата или другаде, т.е. ще я продават за колкото намерят за добре и за вбъдеще. Предпочитам да си затворя очите пред алчността на разпространителите и да повярвам, че парите ми отиват в едно по-добро място за хубава кауза. :)

Death Proof (2007)

Съботно-неделна киновечер при инж. Николова. Билети за първия ред и един уникално невероятен филм. Съжалявам много, че не съм го гледала на кино!
Само една дума е достатъчна, за да каже/опише всичко и нищо. Тарантино.
Кърт Ръсел, 8 красиви жени и американски коли, които ти качват октановото число на мах. :) Брутални сцени. Размазваща музика.
Адски ми харесва еротиката в мадамите...
Една картина струва повече от хиляди думи.
Просто гледайте.

Beowulf (2007)

…lips, ripe as the berries in June
Red the rose, red the rose
Skin, pale as the light of the moon
Gently as she goes
Eyes, blue as the sea and the sky
Water flows, water flows
Heart, burning like fire in the night
Gently as she goes…

Размазах се. Много, много ми хареса...
По програма филмът е вече само в 3 кина. В Арените го дават или когато съм на лекции или твърде късно. Остана Ялта в подлеза до СУ. За първи път съм там и съответно нямам база за сравнение, но все пак ме изненада съжителството на beauty зоната с .... Хм, до последно не бях убедена, че влизам в кино. Добре, че има плакати по стените тук-там. Сред витрина от хранителни добавки, L-карнитини и на една крачка от пътечка за тичане и други фитнес-митнес уреди е Касата-За-Билети. Много любезна и мила продавачка. Вземам два билета по 3 лева. Студентско намаление. Яко, а?
Реших да се разходя до Попа за хамбургери докато чакам Ирина да дойде. Време има много, а тя беше единствения човек, който успях да агитирам да гледа с мен този филм. До последния момент очаквах да сме само двете в салона. Докато я убеждавах, че не се крият никакви мишки под задните редове седалки в соц-стил киното, влезе един дядо. Доста възрастен и на първо впечатление от бегъл поглед като някой от улицата, влезнал да се стопли за един час. Второ впечатление - достолепие, достойнство, гордост, подреденост, принципи от старата гвардия, твърдост... Може би бивш военен? :) Дрехите му бяха много стари и протрити, но чисти и...ъ-ъ-ъ.. официални?!
Сравнително малък екран, звук с пращене и пукане, нескопосано прехвърляне на ролките. Подробности. Филмът ми хареса. Излезнах си нахилена и в отлична зимна кондиция. Полицаите дето са ги подредили през 50 метра заради посещението на руския президент ни гледаха подозрително. На каква дрога ли сме? Беоулф.
Предполагам, че някои биха го определили като митологично порно фентъзи с елементи на разсъждение. Да си гледат работата. :)
Минавайки през подлеза на спирката, видяхме един дядо седнал на столче и свири на хармоника. Спирам, бъркам в чантата и изваждам монети. Лев и нещо. Пускам ги в металното канче пред него усмихвам му се, махвам му с ръкавичката ми "1 пръст" и пожелавам лека вечер. Той ми се усмихва също. Пожелава ми да съм усмихната, чаровна и щастлива. Тръгваме си с Ирина, а той като че ли засвирва по-бодро и весело в януарския студ.
Днес имах 4 часа лекции по математически анализ. Появи се някакъв образ, който прилича повече на студент отколкото на даскал. Напълни ми главата с Фурие и интеграли, но беше приятно много... Обяснява добре, може да ти привлече вниманието да го слушаш и същевременно да те разсмее и разсее от задачите за момент. Обича това, което прави. Харесва си работата. Виждаш страст и как му светят очите от кеф докато решава задачи. Шантаво. Иска ми се да срещам по-често такива хора.

- Do you want me to go in with you?
- Good.

Back in TU

Алармата на телефона дрънчи - време е да ставаш! Да, ама не. Излежавам се още 15 минути, натискам се в топлите завивки и събирам смелост да посрещна студа. Мотам се много, но все пак успявам да излезна в 7:40 и да стигна само с едно леко подхлъзване без падане до спирката. Шок! Около 176 човека чакат и бързат едновременно. Гледат с надежда по посока Горубляне от където трябва да дойде бялата лястовица. 88 или 204. Мирише на зима и на цигари. Понеделник е. Не чакам дълго.
Още с качването се усещам какво съм забравила. Музика. Ще си изям ушите. Отбелязвам го като съществена грешка, която не очаквам да повторя скоро. Автобусът ме върти около 30 минути из Дружба и Младост преди да ме остави пред Техническия. Съвсем навреме за първата ми лекция в 12-ти блок. Минавам през кафето и си поръчвам дълго кафе лаваца. Не беше нито едното, нито другото, но като са разбуждане става. Вземам го и се качвам в асансьора за 6-тия с 1 момиче и 2 момчета. Оглеждам ги с любопитство. Мацката пееше "Жега в центъра на София" на излизане от кафето. Залагам да е най-много 2-ри курс. :)
Завъртам из етажа да търся стаята, в която ще бъде лекцията и попадам на Стефо и близначките. Не мога да повярвам. Те май също. По едни или други причини и те са се дипломирали миналата година. Сега магистратура и тримата. Чудно!:)
Лекцията не ми беше особено интересна. Вече съм минала един курс по проектиране в специализацията. По-скоро се надявам, че преговорът може да се окаже полезен. Добрата новина е, че дисциплината се води пак от декана, който е един път. Дано има повече хора като него в МЕИ-то.
В обедната почивка наваксах малко клюки за колегите - кой, какво и къде. Общо взето изводът е, че не може да спреш еволцията. Валидно е правилото за естествения подбор и оцеляването на по-силните. Нещата са само в една посока - напред.
Следва луда лекция по проектиране на вградени мп системи. Изненадана съм колко много неща ми бяха ясни и/или познати... После хапнах с Ирина и една колежка в бирарията на първи блок. Питах я какво прави малкото й дете? Сигурно вече не е много малко, нали? Да... Вече били ДВЕ!... Хлъцвам и оставам за дълго без коментар.
Следобеда посветих на разходка из центъра - основно и предимно по книжарници. Не намерих каквото търсех, но все пак, за да не съм капо след 3 часа обикаляне пеша си купих една книга.
Бях се разбрала с Полето да пием по бира в Дон Домат. Оказа се, че за 4 часа мога да изпия доста бира. След 7-мото Столично и N-тото ходене до трите нули спрях да броя. Лафихме си много и по женски. Забавлявах се добре и разцепих седмицата още в понеделник. Губят ми се кратки моменти от прибирането и от процедурата по лягане... Валат.
Полето ми помогна да видя една друга страна на Живота и Вселената. За някои неща предполагах, за други знаех, а за трети изобщо не подозирах.
Генау.

I Am Legend (2007)

Ирина и Цецо ме заведоха в Арена-Младост в неделя вечерта, за да се порадваме на "Аз съм легенда".
Предполагам, че са го снимали успоредно с последното "Заразно зло"... Същите грозни и грипозни зомбита. Просто са притичвали между снимачните площадки. :) Заяждам се на дребно. :Р Истината е, че подскачах, спичах, свивах се и потъвах до колкото е възможно в червената седалка от страх. Дори май уплаших непознатото момиче, което беше от другата ми страна... Какво да се прави, много го преживявам.
Уил Смит е пич. Кефи, кърти мивки и яде паркет. Чар, мускули и леко прошарваща се коса... Нали все пак го раздава в милитари-БАН стил. Някои мъже стават (по-)хубави като поостареят. Брус Уилис. И той също може да спасява света. Мда....

За идващите дни мисля да подготвя Боб Марли за плейъра. Не се издържа иначе в грАдския транспорт.