неделя, 4 ноември 2012 г.

рожден ден

Звъни ми телефона. Поглеждам дисплея - Ицо Машината. Честити ми рождения ден. Има още месец до тогава, но се радвам да го чуя. А всъщност май няма какво толкова да си кажем. Просто стари приятели, които се чуват от време на време по някое време. Животът ни е разпилял в различни краища на страната и всеки по своя път върви. С неговите си грижи, проблеми и малки радости.
Последните няколко години Ицо ме поздравява за рождения ми ден или няколко дни по-рано или няколко дни по-късно. Никога точно на деня. Сега се е объркал само с около месец. Няма лошо. Поне се е сетил. Един от малкото хора, които познавам и нямат фейсбук, който да подсказва за "важните" дати.
Преди две седмици бях в София, за да празнувам с Ирина рождения й ден. Една култува песен остаря с още една година, а Ирина - не. Гледам я как духа свещичката върху малкото парче торта и си мисля - дано да се сбъдне всичко онова, за което си мечтае. После пускат пак осветлението в заведението, а юбилейно-рождената музика гърми от колоните. Чак тогава ме озари, че и мен ме чака същото! ФАКт!
По този повод, а и не само, изкарвам следващите 24 часа в тотален алкохолен делириум. Появи се още едно парче, което да ми напомня колко бмв-та съм изпила по тия кръчми. Култово. Като Лили. Адски парти лъв. Легнахме си успешно към 5:30 сутринта. На другия ден станах към 3 следобед, а тя тъкмо се връщаше от работа. Ей за това ми е най-кофти. Не, че ще стана на 30, а че не съм свежарка след такава тежка вечер. Трябваше ми седмица, за да се съвзема от купони в два поредни дни.
Днес една друга смолянска гъба има празник. 30 лазарника на сметката на Чавдар. Обаждах му се да го чуя, но уви. Пратих смс, който посмъртно не може да събере всичките ми мисли и чувства на латиница. Send. Сигурно ще се видим някой ден както си трябва, дано само да е преди бала или сватбата на децата му.

Всъщност, не рождените дни са някакви крайъгълни камъни в моя живот, а едни малки неща между тях.

Български психар - Андрей Велков

От години не съм се забавлявала толкова! Култова книга, уникален български автор. Роди се звезда!
Каквото и да кажа, ще бъде малко. Започнах да я преди около седмица и направо нямах търпение да се прибера от работа, за продължа да чета. Една от онези книги, които държиш до малките часове на нощта, изръбил си се от всички възможни страни, но не оставяш, защото е адски зарибяваща.

Смях се с глас през почти цялото време. А това ми се случва напоследък рядко, да не говорим за книга. Екшънът и динамиката са на ниво и действието не забива нито за миг от първата до последната страница.
Иска ми се главния герой да си има прототип в истинския живот, за да мога да се запозная с него. Истински му се кефя не само заради книгите, които чете и музиката, която слуша - на мен също са много любими, а и заради характера, приятното чувство за хумор и... всичко!

Към края на книгата, когато вече наближи финалът, дори нямах притеснения как ще завърши една толкова яка книга. Всъщност ме очакваше не една, а цели три черешки на тортата, подредени по най-добрия възможен начин и абсолютно сладки и здрави.

С нетърпение очаквам следващите му книги, а такива, надявам се, ще има много. Просто не мислете, това ще бъдат най-добре похарчените ви 14 лева до края на 2012 година. А ако искате да натъпчете новия си киндъл с нещо наистина добро, може да я купите в електронен вариант от Хеликон само за 7 лева.

вторник, 30 октомври 2012 г.

02. Екзистенциален роман - Ивайло Борисов

Две години след първата му книга, не бих казала, че съм особено очарована.

Да започнем от кориците. Предната е по-подходяща за готварска книга в стил "сто и една бързи рецепти за супа", а на задната се мъдри снимка като от самоучител за неориентирани талибани. Сигурно има някакъв подсмисъл, но явно целта е да остане дълбоко скрит - с намигане и лека иронична подигравка към нищо неподозиращия читател. Купичката с обедно меню и дървената бъркала в никакъв случай не те подготвя за хилядите лайна, гъзове, майни и п..ки майни, които ще се разлетят из следващите страници.

Реално истории, разкази или събития, свързани с герои в книгата, се събират на цифром и словом 10 /десет/ страници, което е твърде жалко и малко, защото авторът е способен да опише и предаде атмосфера, някаква ситуация или герои буквално с няколко думи, но толкова добре, че все едно си там. Сякаш ги познаваш вече тези хора, бил си на това място, усещаш колко е задимено в стаята, какво е на вкус уискито и как ти се усмихва/гледа тази мадама. Истинска наслада от диалозите и мислите на героите между редовете. Но в книгата тези моменти са толкова кратки, че...
Вместо това, без много цел и посока са резюмирани размисли върху различни теми по въпросите на живота, вселената и всичко останало. Дори и за 42. Просто не оставя необърнат камък. Под прицел са феминистките, дребните душици, слабохарактерните и анално податливите, еколозите, хората с "алтернативна" сексуалност, бг-мамите (Венчетата), активистите, журналистите и кой ли още не. Просто лайно удря вентилатор - хвърчи на всички страни!

Нямам нужда от поредната хетърска книга, която толкова концептуално да ми обяснява защо и колко много да не мога да понасям еди кое си. Аз и без нея не мога да трая половината свят. Обикновено действам по описаната в книгата схема - премествам си го в другия крачол. Но често ми се случва да не успея и потърпевши се оказват най-близко стоящите, дори и да нямат особени заслуги са сполетялото ги природно бедствие.

Признавам си, смях се с глас на моменти. А "Гъзобрък Дийп Пауър Трипъл Екшън Форте (Хуйня, 500 mg)" е просто гениално. Не мога да синтезирам по-добре чрез името на един продукт съвременото консуматорско мислене&общество.

Ако не го следите отдавна, може би е крайно време да започнете да хвърляте по едно око на блога на автора. Втората му книга не бих препоръчала на приятели, особено на хора с нисък праг на гнусливост.

неделя, 28 октомври 2012 г.

Моето разкриване

Много противоречиви чувства и мисли се появиха след прочитането на тази книга, която се издава от младежката ЛГБТ организация "Действие". Някои стереотипи и изграждани с години представи направо рухнаха. Общо взето, препоръчвам. Добре е човек да има още една гледна точка. А и никога не знаеш от къде ще ти дойде. Чудя се как бих реагирала, ако мой близък ми сподели, че е гей-лес-би-транс.

Книгата съдържа кратки разкази от първо лице на хора между 21 и 38 години. Всеки е с различна професия, образование, от малък или голям град. Интересни са много, на моменти шокиращо откровени.

Определено бих отишла на следващия прайд, за да подкрепя всички тези хора с алтернативна сексуална ориентация.

Случи се да дочета книгата на едно закътано в Родопите място. Същата вечер в ресторанта към хотела се оказахме във вихъра на парти с хора с алтернативно вероизповедание. Жените бяха с кафеви манти и шарени забрадки. Играха хора, после кючеци, а малко по-късно се разделиха по двойки и танцуваха блус на Тони Дачева. Каква ирония само! Докато ги гледах си мислех, че сигурно ние сме различните за тях, а не обратното... "Алтернативните" - по вероизповедание и/или сексуална ориентация са също хора като нас. Имат мечти, желания, сънища. Това, че са различни, не ги прави престъпници, по-лоши и по-добри хора. Приемам ги такива каквито са.

Не много отдавна, в Дневник се появи една интересна и провокираща статия, както ще забележите от над 200-те коментара под нея.

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Елементът - Кен Робинсън с Лу Ароника

Преди около две седмици Кристина ме замъкна на PR лекция. Хайде, хайде, ела с мен, какво ще правиш, дрън-дрън, ще е много интересно... И така, без много убеждаване, се оказвам очи в очи с много приятна лекторка и на един ред седящи места с жени (в техните 30 години) и техните нови кожени чанти.
Определено ми стана интересно. Темата ми е чужда и като повечето хора живея с моите предразсъдъци и вяра в стереотипи, че PR-ът представлява дългокрака руса кака.
Лекторката има много приятен блог, който започнах да разглеждам на телефона още там. А после си купих книга от всички онези, донесени от нея и продукт на нейното издателство. Избрах си Елементът. Заради краткото му добро, интригуващо и незангащиращо представяне по време на лекцията. Всъщност, по-точният превод на заглавието би бил - Стихия или нещо подобно, което би било доста подвеждащо за читателите. Мацката ми се зарадва, дори ми направи отстъпка. А аз не подозирах какво си купувам.
По принцип отбягвам такива книги. Досадни са ми, шитът ми е в повече, токолкото мога и искам да изтърпя. С тази обаче се заиграх и ме унесе в размисли и страсти.
Какъв е моят Елемент? Къде е силата ми, стихията? Какво може да ме увлича с часове и просто да не забелязвам как лети времето, защото ми доставя удоволствие да го правя? Кое е това, което ми се отдава най-добре и сякаш ми идва от вътре? Честно казано, нямам представа. С годините съм сменила толкова хобита и занимания, че... Интересите ми са сравнително краткотрайни, със срок на годност. Изтече ли, нещо друго се появява на хоризонта. Не знам, може би трябва да попитам другите за мнение - отстрани се вижда по-ясно и по-добре.
Едно хубаво ревю за книгата има тук. Мда, кориците са твърди и с много добър дизайн.

След като PR лекцията свърши, интелектуалките и техните чанти се изнесоха в посока щанда за книги, за да си вземат по нещо, а после към най-близкото заведение. Скастрих Кристина да сяда обратно, защото също се беше надигнала да върви. На сцената още от самото начало стоеше една много красива и може би много скъпа китара. Казах си, че няма начин да не стане интересно. Излезе една жена и се представи - била родом от копривщенския край, но животът я е отнесъл в Смолян преди 20 години, където сега е главен редактор на вестник. Чете ни поезията си под съпровод на китара. Уникално. Музиката беше като странен микс от саундтрака на Ван Хелсинг, Битълс и Пинк Флойд. Стиховете ми бяха малко простовати, обикновени, но съчетани с мелодия от китарата се преглъщаха. Само едно ми направи особено впечатление и част от куплета ми се заби като пирон,защото май видях себе си. Стихотворението се казва "Лудата" и ето части от него.:)
...
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.
...
Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко - като награда.
За нея животът е свиждане.
...


Китаристът, Красимир Първанов, се представи като самоук творец - не знае ноти, акорди. Повече му се получава с измислянето на мелодии, отколкото да пише сам текстове към тях. Сподели, че имат група - за нови градски песни. :) Запознали се с Величка Петкова (поетесата) преди две години в Златоград по време на фестивал, който всяка година се организира там - Един пазарен ден.

Team building & алкохолни откровения

Супер уникално, яко място. Заслужаваше си всичките 4 часа път с камили, които нямаше да преживея без плей листа с отбрани резачки на макс & слушалки. Времето се падна да е хубаво (топло и слънчево като за 6-8 октомври) и организираните на открито игри бяха доста емоционални - приключенски, спортни, за време, за сръчност, за... всичко! Голям купон! Бяха се постарали хората и наистина се получи.

Кристина ми се присмя брутално, когато дойде да ме вземе от вкъщи -Ти да не си си взела и рокли, токчета? Бях се позиционирала пред блока с любимия ми куфар на колелца, китарата, раница и малка чанта с покупки - Jack, микс от сурови ядки и два кроасана. Вярно, много багаж, но не повече, отколкото мога да нося сама. А и всичко влезна в употреба.
За първи път носих и новите ми планинарски обувки. Добре се представиха, въпреки че имах известни съмнения - цената им е подозрително ниска. Трябва да видя как ще се държат по време на някакъв по-дълъг преход с повече изкачване/спускане.

Доволно добре си изкарах, дори може да се каже, че с колегите загладихме по някой остър ръб и определени несъвместимости в характерите. При някои се получи, докато бяхме на игрите, а при други - след тях, в малките часове на нощта, на чаша уиски и китарен звън. Задълбахме в разни откровения и теми, стари колкото света. Отделно в разговори за книги, музика, филми...
Някъде тогава стигнах до нова, хм, концепция, която кръстих със звучното име "благотворителен секс" и все още подлежи на избистряне.

В бонус към багажа на връщане имах 2 бири на мястото на Jack-a в малката чанта, които спечелих на карти. Останалите ги 3 си ги изпих на място, преди последната вечеря.:) Просто се удавих в алкохол и вече втори ден изпарявам. Подмятам се между съня и недоспиването. Някакви приливи, отливи. Особено след вчерашното магическо шофиране София-Панагюрище и прибиране в 2:30АМ. Студентски град изобщо вече не е това, което помня...

понеделник, 24 септември 2012 г.

Електронни цигари - впечатления от последните 8 месеца

Изглеждам супер странно в очите на познати и приятели, когато за първи път извадя пред тях комплектчето ми за презареждане, състоящо се от инсулинова спринцовка с отрязана игла и малко шишенце тип капки за нос, пълно с течност. Говорим си, хапваме, пийваме и изведнъж всичко се смълчава и ме гледа в ръцете. Шок и ужас в очите. Какво ще правя сега с тая игла? Дали след секунди ще почна да търся удобна вена, в която да я забия и започна да вкарвам тази подозителна течност...Усещам как напрежението във въздуха да се покачва. Вкарвам илата с отработено движение в картомайзера, наплълвам го и прибирам комплекта обратно в чантата. Всички си отдъхват, а аз се впускам в обяснения, че това го правя вече 8 месеца. Последният такъв сконфузен момент беше на сватбата на Мишо и Кели в Смолян. А мислех, че електронните цигари вече са супер популярни, съдейки по етикетите "изчерпана наличност на този продукт, очаквайте ново зареждане" в повечето големи сайтове, от които поръчвам в интернет.
Забраната за пушене ще се усети най-тежко в следващите зимни месеци и доста хора вече са се преориентирали. Нещо повече - след първоначалната инвестиция от 60-100 лева (в зависимост от аксесоарите), месечният разход за течности и консумативи е в рамките на 30 лева. А течности - дал Господ. Пъпеш, карамел, кафе, вишни, йогърт, мента... Общо взето, пушиш/изпаряваш и около теб мирише на сладкарница. Така казва един колега, който ми отвори очите за тази благинка. В началото ми беше смешно, но после ме беше яд защо не съм започнала по-рано.
Един друг колега сравнява вкуса с наргиле. До някъде е близко, заради плодовите аромати. Но ги няма "екстрите" с вмирисването на дрехите, драскащото гърло и кашлица от препушване, главоболието, тежестта в дробовете, задъхването...
При мен вече върви на тотално отказване. Ако си забравя цигарата вкъщи, а съм на заведение и пия, не ми липсва особено. На работа също не пуша. За 8 месеца съм пробвала два пъти да пуша цигари-цигари. Стана ми лошо. Щях да се издрайфам, а вкусът в устата ми беше все едно съм облизала пепелник.
Разпространяват се някакви статии колко са вредни електронните цигари. Дори по-вредни от истинските. Ако имам фабрика за тютюневи изделия и ми намаляват продажбите заради по-високите цени, нови акцизи и забрани за пушене на обществени места, хич няма да ми е добре. Определено няма да ми е приятно да гледам как някакви щури джаджи завземат на скорост пазара ми. Естествената ми реакция ще е да дръпна ръчната на китайския устрем като наводня интернет със статии колко гадни са тея цигари и как в страната на Малборо е най-хубаво.
А китайците стават все по-добри в обогатяването на асортимента и осигуряване на по-икономична поддръжка. Виждам на пазара различни видове батерии и аксесоари - електронни цигари, които приличат на пура или пък са розови, с орнаменти и т.н. Разделили са някои консумативи на по-дребни части, за да поевтинее ползването като купуваш само това, което е изгоряло. Бе, работят здраво момчетата, не натискат само ориз. :) По-вредни или не, чувствам се значително по-добре откакто пуша електронна цигара и една стъпка по-близо до преодоляване на зависимост.
В началото имах доста предразсъдъци. Мислех, че е пълна щуротия. А и едно е да пушиш пред компютъра, друго е да си свързал цигарата към него!? Няма да повярвате колко бързо смених пепелника до монитора с USB кабел. Просто е яко. Имам колеги, които започнаха да пушат електронни цигари без да са пушили други (истински?) преди това. Харесва им, използват течности без никотин, само с аромати - кафе, шоколад, плодове.
Все още изживявам малък вътрешен ужас при срещи с охраната на някоя дискотека или бар. Иглите и течностите са прибрани в кутия, приличаща на калъф за очила - твърда, с цип и почти същия размер. Представям си как заеквам, че всъщност това ще го пуша (или е по-правилно да кажа - изпарявам), нямам сестра и нямам намерение да си бия дози в тоалетната на всеки кръгъл час.
Чувстваш се добре, когато купонът продължава до малките часове и приятелите ти започнат да кътат последните цигари и трескаво се оглеждат кой се е подготвил с 2-3 кутии и могат да го муфтят. Ти просто сменяш батерията и продължаваш, без да се налага да стоиш на крак и студ по терасите.
Вкъщи вече не е лисичарник, а и ми е много по-комфортно около хора, които не пушат, защото не ги тровя и не им преча по никакъв начин.
Познавам хора, които преди правеха по 2 кутии на ден. Сега пушат само електронни цигари и те напълно удовлетворяват нуждите им. Важно е да напипаш силата и вкуса, който ти харесва. С времето постепенно можеш да намаляваш количеството никотин, ако искаш. А ще поискаш сам.
Ако ви предстои покупка на електронна цигара - вземете си две батерии, които могат да се зареждат и от USB (малко са по-скъпи, но значително по-удобни при ползване), 3 малки разфасовки различни на вкус и количество никотин течности, поне 2 различни атомайзера/картомайзера (докато намерите вашия най-подходящ), спринцовка, игла, читаво зарядно за кола, зарядно за 220VAC, калъфче, USB кабел A към B. Другият вариант е жокер "помощ от приятел", който да ви упъти.
Този бизнес сега стартира в България, но впечатленията ми са, че основно се върти около хора, на които им се занимава и разбират. Доставките от интернет са много бързи, обслужването - коректно. Очаквам съвсем скоро да изникнат знайни и незнайни магазинчета на всеки ъгъл, предлагащи такива продукти. Въпрос на време е, но в крайна сметка на пазара ще останат само най-добрите. Поне докато дойде новата китайска джажа.

неделя, 23 септември 2012 г.

Вода! Митре ле, ий...

Неделя, около 11 часа преди обяд. На вратата се чука, звънецът не работи от месеци. Съседът, който живее срещу нас. Да ме предупреди, че няма да имаме вода от 22 часа тази вечер до понеделник вечерта. Да сме си наточели вода. Стана ми мило.
За две години живот на квартира в София, такова нещо никога не ми се е случвало. Може би, защото няма такива брутални режими на водата, които да те връщат назад в битовизми от зората на цивилизацията. Легени, канчета, поливане...
Във всеки по-малък град съседите се познават. Поздравяват на входа на блока или по стълбището. Ще те попитат как си, дори и понякога да не им е важно какво ще им отговориш. Но кога последно някой ти е задал този въпрос, защото наистина иска да разбере как се чувстваш, а не е просто въпросителна прелюдия към разказ за неговия ден с оплаквания.
Приятно е да отиваш сутрин към колата и да разбереш, че цяла нощ е била отключена и нищо не липсва. А тя си е там, пред блока и те чака, за да тръгнеш с нея за работа. Друго е да я намериш затрупана с есените листа от цялата улица и отскубнат преден номер. Защото започва със СМ, а не само със С - като София, от където не съм. Преди известно време един съсед ми се обади, прибирайки се от пазара с покупки. Да си дигна предното стъкло, забравила съм го наполовина отворено, а ще вали. Яко, нали?
Сигурно мога да изброя сто причини в полза на живот в София. И още толкова против. Просто някои дни са 101. Ще ми дадеш ли твоята причина?

понеделник, 17 септември 2012 г.

книги, книги, книги

След едночасов преглед на поръчаните и доставени, но непрочетени или неревюирани в блога книги, стигнах до... 80! Нека голямото четене да започне СЕГА!

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Стрелата лети - Андрея Илиев

Най-накрая й дойде времето. Различна по свой начин от всичко останало, което съм чела на Андрея.

Едно много добро ревю за книгата може да прочетете от Алвин.

А книгата може да намерите само тук.

събота, 1 септември 2012 г.

Защо ми подари стенен часовник, Ирина?

Напомня ми за времето. Което пропускам. Което се изплъзва между пръстите ми. Което не мога да върна назад. Напомня ми за пропуснатите възможности. За грешките. И съвсем малко за щастливите мигове. Тик-так.
В момента искам повече от всичко да му извадя батерията и да го спра завинаги. И да започна да живея моето собствено време.

сряда, 29 август 2012 г.

gone in 60 seconds

A guy told me one time, "Don't let yourself get attached to anything you are not willing to walk out on in 30 seconds flat if you feel the heat around the corner."

В последно време обикалям магазините и разглеждам сайтове, за да избера нов диван за хола. Размери 320х220, разтегателен, с ракла и дамаска, която да носи на бой. Имам един фаворит, но малко трудно ще се вмести в бюджет 2012. Най-рано след 2 месеца.
Обмислям и следващия ми подарък от-мен-за-мен, който все още не мога да реша дали да бъде ултрабук или таблет. Определено в сметките влиза и един облачен хард, натъпкан с всичките ми снимки, филми и музика.
И така чудейки се за какво да си похарча парите, които още не съм спестила, обхождам с поглед апартамента. Не виждам нищо, което да взема със себе си, ако усетя жегата. Всичко ценно се събира в малката ми черна раница - портфейл, iphone, kindle, четка и паста за зъби, дездорант и of course - хавлиена кърпа.

вторник, 28 август 2012 г.

След мръкване - Харуки Мураками

Не ми стана любима и определено не прочетох бързо. Дори не ми дожаля много, когато я поомачках, разнасяйки я по палатките на яз. Кърджали. А аз много вкисвам, когато само ъгълчето на корицата се накриви. Кощунство!
Мисля си за нощна София през август. Като снимка, в която седя на терасата на висок блок и я гледам - почти обезлюдена, с неонови светлини и жълти таксита, устремени на някъде по притихналите улици...

Позитивно - Тошка Иванова

Супер уникална книга на един анимационен герой. Вашият билет за reality check. Прочетох я между Световният ден, посветен на борба с хепатита и рожденият ден на Тошка. Пълна случайност във времето, но не и в пространството. It was meant to be.

Тошка - за мен тя е четири различни личности. Една виртуална (от блога), една релна (от една f2f среща), една на хартия (от книгата) и една анимационна (когато приятел ти разказва за нея). Общото между всички тях е човек, който може да изразява и да бъде себе си по много различни начини.

Книгата - много лична. Сигурно знаете какво е да стиснеш зъби и да продължиш напред, когато всичко се сговни глобално. Сигурно знаете какво е да се спусне на лицето ви лека усмивка, а погледът ви да се замъгли в неопределена точка в пространството, защото мислено прожектирате спомени от най-мрачните ви и тегави дни.

Сбогом, Агата Кристи - Андрея Илиев

Поредната книга на един от любимите ми български автори. Няма как да бъда разочарована.
Книгата беше част от моята "къмпинг екипировка" на яз. Доспат преди месец. Не мога да си представя по-добро съчетание от лятно спокойствие под чадъра на брега и криминален роман с точната доза тънко чувство за хумор.
Вижте какво свързва изчезването на Агата Кристи с атентата в църквата "Св. Неделя"?.

неделя, 27 май 2012 г.

Twilight

На стари години изгледах и прочетох всичко. Сега, когато се разхождам по улицата или просто седя в някое кафене, мислено категоризирам хората на върколаци и вампири. :) Не мога да си обясня twilight истерията и колко залюхан фен трябва да си, за да дадеш 54 кинта за тениска с ония ревльо Едуард, който през 80% от филма изглежда сякаш има запек и напъва ли, напъва... Ако пък ви влече, има размери L, M и S в магазин Public @ The Mall на Цариградско. Original merchandise.
Проверих в Хеликон колко страници са общо четирите книги - 2476. Почти на толкова оценям и броя различни думи, които използва Стефани Майер, за да разкаже историята. За любовна тинейжърска драма, даже са й много.

Хареса ми идеята с белязването.

It's like, gravity. It's not the earth holding you here anymore, she does...

четвъртък, 22 март 2012 г.

Ladybug II

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Ех, колко време го търсих това!...
С други думи, моят подарък от-мен-за-мен послучай осми март. Не, че го отразявам този празник. Очаквам поздравителните ви адреси на първи юни. А подаръци обичам през цялата година:)
Ако не ви се чете ревюто, прегледайте само картинките. Ето накратко и моите впечатления от първа ръка.
+ Просто уникален дизайн. Уникален. Казах ли уникален? Дори е приятен на допир! :)
+ Вади учудващо страхотен и плътен звук. Басът са го докарали ама мнооооого добре. Общо пет степени според индикацията, но има има и междинни.
+ Зарежда телефона и плейва от него.
+ Има удобно дистанционно за навигация. Супер лесно се цъка с него из менюто.
+ Има USB, което предполага връзка на телефона с компютъра. Не съм го тествала все още, защото не мога да инсталирам iTunes на служебен компютър. Кабелът не е включен в аксесоарите. Защо е загадка за мен.
- Няма къде да си ръгна слушалките, когато колегите започнат да ме гледат на криво. Стандартните колонки за PC, освен ON/OFF бутон, имат конектор за стерео жак на панела. Калинката просто не предвижда такова приложение. Усилваш си Графа с "Никой" и кажи сбогом на тишината!:) А ме гледат криво, защото танцувам като болен делфин и пея като...Хм!
~ Video output & батерии. Още не им виждам приложението. За такива като мен, които работят на бюро, а не на клон, батериите са ти за бяс. А видеото...
Подаръкът ми дойде от eBay за няколко дни. Парите броих кеш на един приятел, който уреди доставката - точно 110 лева, включват и кафе за почерпка. Признавам, не беше първият ми избор. Отачало си паднах по един ВЕФ, но цената и вариантите за доставка бързо ме отказаха. Алтернативите в България са обикновено някакви S-класи или много смотани китайчуци с часовник.
Та така. Препоръчвам горещо на всички geeky girls.

Чернова - Сергей Лукяненко

Ако повярваме на Борхес, то всички сюжети, а следователно и всички събития в света, лесно могат да се сведат до четири: поход за съкровище, обсада или отбрана на крепост с връщане вкъщи и самоубийство на Бога. Впрочем често забравят за самоубийството на Бога, а и останалите три златни сюжета ехидно се свеждат до истории за "любов", "индианци" и "Нова година". Едва ли Борхес би спорил, защото нали любовта е поход за съкровище, войнствените "индианци" и сражението за крепостта са неразривно свързани, а какво може да се сравни с празнуването на Нова година? Само завръщането у дома. Що се отнася до самоубийството на Бога, то съвремените идоли не са склонни да извършват подобни жестове.

Тъкмо съм затворила книгата и вече нямам търпение за продължението. Просто любим, велик автор! Хвърлете едно око на разказите, за да се зарибите и после карайте наред. Ах, колко завиждам на всички, които никога не са го чели...
Нарочно избрах такъв "смотан" цитат от книгата за начало на поста. Няма как да я опишеш тази широка и тъжна руска душа. От страниците капе коняк, а сърцето - боли.

Казват, че никой не умира истински, докато има кой да си спомня за него.

сряда, 14 март 2012 г.

Луната е наставница сурова - Робърт Хайнлайн

Наскоро я прочетох на Kindle-а, въпреки че я притежавам от адски много време в хартиен вариант. Имам блед спомен как преди десетина години образите от смолянската компания я обсъждат и ми смигат дяволито с очи, че може да се причисли към измисления жанр "порно с елементи на разсъждение". Оказа се, че не е точно така или поне не, както в "Небесните господари" на Джон Броснан от личния ми топ 5 на любими книги.
Няма да се опитвам да преразказвам съдържанието в три изречения. Първо, за да не разваля удоволствието от четенето на такива като мен, които наваксват на стари години с "класиките". Второ... Второ, книгата е голяма. Не просто дебела, а голяма. На идеи, на теми, на герои, на всичко. От тези, които ще почувстваш и няма да забравиш дълго. Давам накратко само някои размисли и страсти след прочитането.
Линейни бракове, много съпрузи, много деца - не го виждам да се случва в близко и далечно бъдеще. Дори и при някакви особени обстоятелства, като например съотношението на мъжете към жените на планетата да стане 10 към 1. В тази връзка се сещам за виц, който ми разказа една колежка. Две сестри пътували с кола, прибирали се на село. По пътя видели кон, който пасял на една полянка. Членът на коня бил извънредно голям и в ерекция. Едната се възхитила - Ей, како, виж! Колко му е огромен! Дай да го разделим! А другата сестра тоснато отговорила - Както ми е криво и нервно, въобще не ми е за делене! Та така... Социална и сексуална моногамия са две различни неща и не ми се задълбава кое е изневяра и кое не. На мен просто не ми е за делене. Осигуряване на материална стабилност, "здравословна" семейна среда, добри перспективи за децата и други али бали ми напомня на един статус, който се въртеше скоро из фейсбук. Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве. Извинения и оправдания за даден избор винаги ще се намерят. Но винаги ще останат такива. Извинения и оправдания. За това, че не можеш да бъдеш честен със себе си.
На избори гласувам за личности, не за партии, не за идеи, не за по-малкото зло. За да промениш и направиш нещо трябва твърда ръка, добро сърце и чувство за мярка. Разни там фъфлещи чехльовци изобщо не са ми по вкуса, пък били те и зад прекрасна кауза. Политически революции ще има профилактично на всеки 30-50 години, защото не може някакви тутманици да те карат да живееш в лайна и да ти обясняват, че ти е много яко така, че може и по-зле, за което трябва да си вечно благодарен и безумно щастлив.
Ще имат ли компютрите чувство за хумор и ще сънуват ли електроовце, не мога да кажа. Спомням си, че щайгата ми във втори блок в студентски град беше дом на няколко семейства хлебарки, които по един или друг начин придаваха живот на машината. Гадинките намираха за особено привлекателни тонколоните. Сигурно вечер са се кефели да заспиват с вибрациите от Enya и Enigma.

Няма безплатен обяд, пичове. Опичайте си акъла.

понеделник, 12 март 2012 г.

липсваш ми всеки ден

Преди точно една година на днешната дата почина дядо ми Христо. Скъсвам се от рев и слушам тази песен. Мелодията ми въздейства по особен начин. Създава ми усещане едновременно за хубав спомен, празнота, тъга... Просто няма връщане назад.