На юг от никъде – Чарлс Буковски

Зарибителни брутални битовизми. Перманентна алкохолна консумация. Жени без минало и бъдеще. Квартири отдалечени на светлинни години от акт 16. Тоталната неебателност към оцапаните в кафяво гащи. Скапваща мизерия в света навън и в света вътре в човека.
Наистина се чудя в какво такива хора намират надеждата за следващия ден. Надявам се, че причината не е онова, на което му викаме «течението». Иначе лошо...

Затова си купих си още една негова книга.

Улица без име - Капка Касабова

Мадамата си я бива. Книгата е пътуване. Пътуване през соц-годините, които си спомням мъгляво от моето детство. Пътуване из България по места, които и аз видях това лято, но по малко по-различен начин и с други очи.
Четох я доста бавно заедно с още 2-3 книги по между другото. Иначе няма издържане. Много тягостна ми идва атмосферата.
Първите асоциации за аналогична книга е «Аз живях социализма» на Георги Господинов.

Дневници и нощници - Иво Сиромахов

Рекламата и очакванията са значително по-големи от съдържанието. Доста прехвалена, наистина. Според мен Сиромахов трябва да се ограничи само до писането на сенарии или най-много до статии в лайф стайл списания. Книга е силно казано. Просто леко вечерно и неангажиращо четиво, което забравяш след като затвориш задната корица. Не остава никаква емоция, не оставя и никакъв спомен. Развлекателно, но някак си между другото. Блести повече с циничност, отколкото с оригиналност.

The apartment

Мда, последните месеци съм позанемарила писането за сметка на четенето на книги. В оправдание ще изтъкна тоталната липса на интернет в квартирата. Супер Любо-о-о!....

Купихме си апартамент. Беше много драматично и за около месец си спомнях често за работата ми в адвокатската кантора. Трябва да благодаря на много хора, които ме подкрепяха и преживяваха с мен всяка трудност и спънка. Благодаря ви, пичове! :)
Без да навлизам в задушаващи подробности ще обобщя «драмата» накратко:
1.Бюрокрацията е навсяка крачка. Това, което се предполага, че трябва да ти помага и да ти е от полза, всъщност ти пречи по всички възможни начини.
2.Без връзки и/или подходящи приятели и роднини нещата вървят откровено казано на зле. Бавно, бавно или никак. Продавачите бързаха, кредитирането от банката се проточваше, нотариуската излизаше в лятна отпуска. Изобщо футболна драма като на мач на Левски.
3.Все пак шансовете за успешна сделка значително нарастват, когато започнеш да плащаш. Да речем, че ти трябва удостоверение «за вчера». Плащаш 50 лева и е твое. Експресните услуги са ги измислили с тази едничка цел, за да могат да ти прибират законно парите. Чиновническа работа. Всъщност цялта система е такава.

На 15.08.2008 г. ипотеката беше факт, надлежно отразена в Службата по вписванията – гр. Панагюрище.

Оказа се, че трудното и веселото тепърва предстои. Изобщо не бях подготвена за света на строително-монтажните работи. Ако си мислите, че се разбирате с половинката си, значи никога не сте ходили да си избирате плочки за банята заедно. Обикалянето по магазините и търговските центрове е изнервящо, а на моменти дори отчайващо и обезкуражително. Разнообразието на фаянс, паркет, дограма и врати всъщност е само привидно. Не след дълго осъзнаваш, че асортиментът навсякъде се повтаря със съвсем леки вариации. Впечатлението е, че всички зареждат от един и същи склад. Просто надценките, с които работят са различни. Обаче двадесет или тридесет лева на фона на всеобщия харчалък изглеждат някак незначителни. Избираш първия магазин/доставчик и се хвърляш в дълбокото.

Добри приятели се отзоваха на поканата за destruction party и за по-малко от 2 часа бяха изкъртили и изнесли всичко каквото можеше от апартамента. По едно време ми се плачеше... Обстановката напомняше на кадри след разрушително земетресение и торнадо в едно.
Махането на тапетите отне доста време. Дори намокрянето им не помагаше особено.
Останалото по къртенето на плочките и изнасянето на «останките» свърши една спретната групичка от циганската махала. Приятно се изненадах колко бяха съвестни и кулурни.

Към днешна дата:
Имаме новичка ПВЦ дограма в целия апартамент. Без много чудене се спряхме на тъмен махагон със зелени стъкла. Изглежда по-добре, отколкото звучи.
Eдни добри хора къртиха около 3 часа бетон, за да ни монтират входната врата. Има и работещ звънец!:)
Напазарувахме също и санитарията за банята от Пловдив – тоалетна, казанче, мивка, душ. Някак си се изненадах като ми дадоха гаранционни карти за всичко.
От известно време ел. техници окабеляват и сменят цялата инсталация в апартамента. Разделихме се с около 60% от същестуващата мазилка по стените покрай тази процедура, но вече всичко е добре измазано. Направихме снимки преди това да се знае къде минават кабелите, за да не стане фал, докато монтираме шкафове или слагаме някоя картина.
Един водопроводчик, борейки се с ВИК-то, успя да извади от тръбата за «питейна» вода 1.3 см дебело и 2 метра дълго желязо... Очаквам още изненади докато приключи.
Подписах договор с БТК и за един ден прекараха телефон. Рекламата е готина, но поне при мен нямаше нищо общо с действителността. Всъщност нямат така добре разработен отдел за борба с клиента, както го изкарват или поне все още не са внедрили «обучени» кадри в клон Панагюрище. Мили, любезни, обясняват всичко. В бонус получих телефон. От тази седмица имам и Wireless модем. Супер Любо-о-о!... От първи декември ще долети и у нас. :)

Тук се сещам се за едно сутрешно-обедно кафе преди доста време с Мери и Киро в сладкарница Лучано (Студентски град). Разказаха ни как са набюдавали от прозореца на семейното общежитие изникването на малък цигански катун в близост до техния блок. В рамките на няколко часа ромите са успели да направят къщоподобна констукция с минимално количество подръчни материали (врата, маса, дюшек под масата и някакви плоскости). За една от четирите стени на «гарсониерата» служела антикварна, но все още в движение, Лада. Финалът на мисия «Моят дом» бил инсталирането на антена на БулсатКом. След настъпване на софийския мрак новодомците вече гледали Първа програма...

Та и сега така. Може да има само входна врата и прозорци, но ще има интернет... При това безжичен.

Установих, че разговорите със СМР тематика са доста актуални напоследък. Повечето авери са на същата вълна и си блъскат главата със сифони и мивки също като мен. Сигурно остаряваме, знам ли?:)

Тиесто

Концертът в зала Фестивална беше много повече от размазващ (& разглобяващ - всеки мускул ме боли, дори тези, които досега не подозирах, че съществуват).

В адски кратко резюме:
- открих "другата" музика или по-скоро тя откри мен:) на тази музика се раждат звезди, галактики, вселени и всичко останало... един такъв космически-изстрелващ саундтрак...
- оставих 170 лева бакшиш в ресторант "Бали", което всъщност е левовата равностойност на очилата ми;NB: пичове, ако ме виждате как кола без тях не значи на 100%, че и аз ви виждам!!
За ужас на компанията, средната ми скорост по магистралата на връщане беше точно 90 km/h
- след 1 и 1/2 час сън и 5 досадни, дрънчащи аларми на телефона успях да достигна до работа навреме; това е най-дългият ден в годината, заклевам се!!

Проект Троица - Ангел Константинов, Калин Терзийски и Мартин Карбовски

Чете се бързо.
Напомня на "нестандартното" във "Фасове"-те на Щерева. Въпрос не на гледна точка, а на кое ще прочетеш първо. :)
Разкази & поезия между салфетки с телефонни номера на жени и пияни откровения от дъното на 3-тата чаша водка. Или бутилка. Може би и за това доста от написаното не усетих/разбрах. Не съм пробвала да чета книгата под алкохолен градус, но ми се е случвало преди доста време да пиша така... Освен че е грозно и нечетливо, рядко откривам в него смисъл на другия ден. Изненади. Аз ли го писах това? Леле, как ме цепи глава...
Неочаквана 3 в 1 комбинация.

Когато ангелите подивеят - Андрея Илиев

Белнейски не може и не трябва да се забравя. Трудно ми е да повярвам в човешката жестокост била тя осъзната и целена или породена в резултат на умствени "дефекти".
Книгата ми хареса и не ми хареса, защото като повечето хора обръщам глава настрани като видя нещо грозно и отвратително.
Това е като прегазено на пътя животно. Не отиваш да разгледаш отблизо в каква абстрактна картина са подредени вътрешностите му върху асфалта, нали? Поемаш дъх и го задържаш, докато погледът търси нещо в страни или нагоре - нещо различно каквото и да е, нещо зелено и успокояващо. Отминаваш... А горкото животно е достигнало лимита от 9 живота. Може би случайно, а може би не.

П.П.
"Книгите при хората" е Армагедон за месечния ми бюджет. Не оставя почти никакви $. След този базар в Мола и пазаруването на учебници за летния семестър бях около 100 лева назад. Въпреки всички промоции, отсъпки и намаления.
Не съм разочарована от нито една покупка, а всички изпити - взети в последствие. :)

Фасове - Ваня Щерева

Ирина си я беше взела преди време и докато й бях на гости я поразлистих. Нещо не ми допадна. Сега я купих повече заради идеята. И като захапах... От корица до корица.
Има много добри неща и доста, които стоят като пълнеж. Може би са по един или друг начин сантиментални за Щерева, но за мен - извън времето и настроенито на момента, в който са били специални за нея - са почти изцяло лишени от смисъл. Но да не се напъвам със съчинения какво е искал да каже авторът. :)
Две "оригинални" неща, които много ми харесаха много и като идея и като изпълнение:
1. Субтитрите на Дилов и
2. Дискът на МачПойнт.

Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull (2008)

Ако не се гледа на голям екран, просто няма смисъл.
Приятен, развлекателен филм - поредният иманярски адвенчър.

What Happens in Vegas (2008)

Бях предубедена доста за филма. Аштън ми е доста MTV-лигав, а Камерън ще си остане тази Мери в колкото и комедии да се снима.
Братовчедката каза, че ще ми хареса и че е особено подходящ да се гледа от младоженци. Права беше.
Много се забавлявах и се смях с глас.

Sex and the City (2008)

Със съчувствие гледах двойките момиче-момче, влизащи за ръка преди началото на прожекцията. Хей, какво ти е направило момчето, че си го помъкнала на кино? Това е женски филм, отидете да го гледате по женски.
Накратко - същото е като сериала, само дето е повече като времетраене.

Бележка 1:
Дори и един мъж да е гледал преди това сериала и да си мисли, че му харесва е много далеч от това да го разбира... Просто сме различно устроени. Хромозоми.

Бележка 2:
Дори и един ден разходка из улиците на София ми е достатъчен, за да ми писне от жени, които си мислят, че живеят в "Сексът и Градът". Май е само секс, а? Всички сме от Манхатън. :)

My Blueberry Nights (2007)

How do you say goodbye to someone you can't imagine living without?

Ако все още не сте, гледайте го сам(а). Евентуално в компанията на топли пуканки и кола.

Много, много добър филм.

КЛЮЧ!

Ladies' Night - 28.05.2008

Не помня много от моминското ми парти, но беше запомнящо се. :)

Adibas

Venity is my favourite sin.

Черен. С три бели ленти отстрани. От къде знаят, че трябва да си купят точно такъв анцуг, ма'а му стара? Това е мода с радиус 50 километра и центърът на тази фешън окръжност се намира в Пазарджик. Съвпада с Колоната, още известна като Х*я.
След кратка разходка по улиците на произволно избран, но вписан в тази окръжност град или село, неизбежно започваш да си мислиш, че е имало голяма промоция-разпродажба в спортните магазини, от която всички са се облагодетелствали...
Удивително. То е просто начин на живот. Животът на празничния анцуг. Разходката в съботния пазарен ден е нещо като ритуал. Да видиш. Да те видят. Може да нямаш 5 пари да се прекръстиш, но маратонките са за поне 200 лева, празничният анцуг е задължително Адидас. Ръцете са дълбоко в джобовете, походката е с изнесено ляво рамо и загатнато футболна в стил 4-та резерва на ПФК Хебър. Погледът е небрежен, арогантен и блуждаещ. Не оставя място за съмнение, че човек облечен с тоя анцуг няма как да не е над тия неща. На прическата също е отделено нужното внимание. Без да се напъват Фанта могат спокойно да направят поне още 2 реклами.
Та след като анцугът е разходен и видян от краен, но достатъчен брой хора, той сяда да пие кафе. Само кафе, докато върти кутията с цигари на масата, където са още телефона и ключовете за колата. Тя разбира се е паркирана пред кафенето - зорко наблюдавана през тъмните очила и надълго обсъждана. Колко гори градско/извънградско, двигател, коне, с какви джанти е и т.н.
Няма да повярвате колко много такива мъже има!... За жените не ми се говори. Достатъчно показателно е, че трудно си намирам дрехи, с които да не изглеждам сякаш съм в бранша на платената любов. А магазините за дрехи са повече от хлебарките в Студентски град. Наистина фрапиращо много.
Светлина в тунела все пак има. Познавам доста и свестни хора, успели да изплуват над празничната адибас смрад&мизерия. Лошата новина е, че по един или друг начин всички са останали адибас обременени.

Море от интернет-любов

Баба ми е голяма почитателка на "Море от любов". Тя самата разполага с материал за реализиране на ~ 17 сезона. Всеки път, когато съм вкъщи(Смолян), ми разказва последните някоко предавания. Желателно е да съм ги гледала иначе обсъждането се проточва. :)
Тази събота Наталия Симеонова, която според един авер е типичната плевенска селянка, не можа да събере влюбените с разлюбените. Героят във втората история изневерил на приятелката си в Интернет- зарибявал се с мадами в сайтове за запознанства и в скайп. За приятелката му това било само поводът да прекрати окончателно тригодишната им връзка, а не причината. За него - тези интернет жени били ей така между другото и за щуротия. Все пак по някое време му просветнало, че реалната жена до него е всъщност това, което търси сред виртуалните. Само дето е късно либе за китка...
Мда. Хората се запознават и се женят по интернет. Защо пък да не си изневеряват по интернет? А изневяра ли е?...
За мен не. Поне докато са на етап "разменяне на снимки". Ако започнат да разменят и флуиди вече е друго. При безразборен и неангажиращ search/chat в мрежата на запознанствата светва само авариен сигнал. Нещо куца във връзката, но това нещо не е непоравимо. Положението върви към необратимо, когато... Е, ясно кога. И тук, като за всяко друго има последваща опция - forgive&forget. Но дали? Може ли да мине "тънко", защото е правил секс с някаква фолк фурия от Харманли изнамерена в Елмаз, а не с най-добрата ти приятелка?
Била съм и от едната и от другата страна. Почти еднакво гадно е. Та така.
Мога да го разбера, но... Такива неща нито се прощават, нито се забравят. Просто се научаваш някак да живееш с тях.
Извод:
Ако искаш само една жена, а после поискаш и друга, постарай се за това да знаят само трима. Ти, тя и будната ти съвест.

Да събудиш динозавър - Андрея Илиев

Само името е достатъчно - няма нужда от други пояснения. Просто уникален автор. Не знам как го прави. Ако беше художник щеше да рисува завършени портрети с едно мац на четката. Да, точно така - леко, почти небрежно движение. Само с едно изречение той може да разкаже и опише всичко. Може да те натъжи, може да те разсмее, може... Всичко може.
Преди това бях чела само "Когато един мъж е на колене". Хареса ми много и цял месец си пазих тази книга, за да я прочета за по-малко 2 дни.
Истинско (крими, а и не само) удоволствие... Ммм...
П.П. Искам и не искам да се запозная с него. Виждам се как стоя изчервена и ме е срам дори да си поискам автограф. Толкова много го харесвам! От корица до корица! Умишлено отлагам да не се нахвърля кръвожадно към други негови публикувани неща...

30 неизвинени - Ваня Щерева

Чета я повече от месец. Бавно върви много... А всъщност е за рафта с лейбъл "на един дъх". Някак си не ми беше нито времето, нито пространството. Както и да е. Оставих я да отлежава в смолянската ми библиотека с идеята, че ще я преоткривам пак на второ четене. На първото някои букви ми дойдоха болезнени...
Нестандартна във всяко едно отношение - размери, хартия, обложка, подвързия, илюстрации и съдържание. Книгата.
Препоръчвам преди това съвсем по женски да минете на гости през "Образцов дом".

56

С Мария пием кафе след работа в Екстрийм-а някъде преди седмица и нещо. Вече сме омели по 3 топки сметанов сладолед със заливка карамел. Възхищаваме се искрено на уникално яките лъжички и тъмни помисли витаят за възможните последствия ако ги отмъкнем... Колко ли ще струва и дали сервитьорката ще се съгласи на покупко-продажба? Мда. Разговорът е на типични женски честоти и неусетно се завърта около традиционни и класически теми като килограми&отслабване.
Мария, разпалено: Знаеш ли какво е да си 56 килограма?
Аз я поглеждам и се подсмихвам...
М., още по-агресивно: Ма не-е-е. Знаеш ли какво е да си 56 килограма?
Аз, с широка полуиронична усмивка: Така като ме гледаш, според теб знам ли какво е?
Всъщност съм малко повече. Варирам в затворен интервал [56 ; 58] в зависимост от това какво съм облякла, през кое време на денонощието се тегля т.н. В гардероба ми прогресивно се увеличават дрехите, които не ми стават. Има такива, които толкова отдавна не съм носила, че съм забравила как ми стоят и че ги имам. Прекалено смело ми се струва да си мисля, че някога пак ще мога да се вмъкна в тях. Както каза дядо ми един от последните пъти, когато ме видя: Пооправила си се. Преди беше много мършава. А това по неговите стандарти и методи за оценка означава, че нещата не са много на добре. Не ми е кофти, че съм надебеляла. Кофти ми е, че си намирам оправдания, за да не отслабвам. :) Почти непрекъснато и най-вече около обяд, вечеря и в близост до млечна баница и крем карамел.
Води се нещо средно между диалог-монолог в следната последователност: Толкова малко воля ли имам, мамка му? - Бе не е до воля това. - Как да не е? - Така. Не е. Просто не го искам достатъчно. И наистина е така. Нямам мотивация. Никаква.
Един поглед наоколо, за да преценя статистически "Къде сме ние?" и почти стигам до извода, че надебеляването е еволюционно обослувено и има много вземане-даване с естествения подбор. Нещо в стил по-хубава стръв = по-хубав улов. То зависи и къде и за какво я мяташ тая въдица, но общо взето е такава тенденцията. По-добрите женски с най-добрите мъжки създават по-добро поколение. Другите духат супата или каквото остане от трохите. Сещам се тук, че имаше един лаф за прасетата и ябълките и кой какво яде, но за него друг път. :) Отпускането на края (или иначе казано - онази сладка елиптична повърхност, върху която можеш да локализираш твоя пъп) започва, когато спреш да ходиш за риба, т.е. вече си си /на/уловил... Истински загрижени за килограмите си са основно хора в открит риболовен сезон и откровено се стремят да изглеждат добре. Дори безумно суетните и претенциозни към външния си вид някак си приемат 10-те плюс на кантара, слизат спокойно от него и продължават все така с шкембето напред...

Подаръци :)

В събота детето на моя колежка стана на 5 годинки. Малка русокоса красавица с умни сини очи. Абсолютен сладкиш. По този повод реших да му купя подарък. :) Just like that. Спомням си, когато аз бях лапе и майка ми се върнеше от работа с подарък за мен. Голям кеф. Истинско чисто удоволствие поради две съвсем простички причини. Първо, не е нещо, което попада в графа "практични" - от каквото имам нужда там в момента. Примерно блузка, обувки и т.н. Второ, не е и в графа "глезотия", т.е. някаква играчка, дето съм искала и съответно съм мрънкала и оревала света за нея. Аз си знам, че ще я имам... :)

Купих 24 цветни молива в красива метална кутия + книжка с приказки за принцеси като последните няколко страници са с игри и картинки за оцветяване. Имаше и по-луксозна кутийка за моливите с капачка-острилка, но с по-малко цветове... Надявам се да й харесат. Виждала съм нейни рисунки преди 1 година. Наистина добри.

Та мисълта ми беше за подаръците-сюрприз. Хубави и неочаквани. Сигурно точно за това съм им се радвала повече... Дори и когато са били "малки неща".

ПКС + Студена бира

Не помня защо ходих до София тогава. С пристигането си изненадах Ирина, а пък тя изненада мен с планираното от нея за вечерта събиране на "смолянски картофи" у тях. Пиехме студена бира, когато Янев дойде с колелото и огромна чанта от последната реколта уникални компири. Организираме се на голямата маса в хола. Тримата белим и режем. Промишлени количества. :) По едно време тръгнах да давам акъл на Ирина - как точно да слага и мие картофите. Янев ме спря. Каза ми: "Недей. Не се меси. Всеки си има технология. Не трябва да се бъркаш в на другите хора технологията..." Замълчах. Ама защо ми говори така? Нали ако ги направим както аз казвам ще стане еди-как си и... Някъде помежду тия ядни и бързо препускащи мисли дойде просветлението. Ако беше анимационно филмче, над главата ми щеше да светне като слънце ел. крушка от 100 W . Обърнах нещата, смених местата. Да знаете само колко много МНОГО се дразня някой да ми слага ред. Особено в кухненските работи. Така ми се вкисва, че мога да подквасвам прясно мляко само с поглед. Наистина, 20 човека ще сготвят по 40 различни начина една и съща манджа, пък била тя и най-необикновени смолянски картофи във фритюрник. Та така, всеки си има мнение. И технология. Не само за картофите. По принцип. И трябва да уважаваш на другите хора технологията. Не само когато си на гости и готвите. По принцип.

Благодаря ти, Янев!...