Изкефих се на книгата много. Ама много. Смях се с глас и я прочетох за нула време на английски на киндъла... Последваха месеци на нетърпеливо очакване. Трейлърите идваха на час по лъжичка - в точното време, колкото да ме раздразнят. Зареждах се от сайта operationkino.net, където освен ревюта има много инфо зад сцените, интервюта и т.н. Добавяйки и големите имена, може да се каже, че направо се пренавих. Изхабих голяма част от емоцията много преди вчерашната прожекция на филма, която успя да ме развълнува, но не знам аз ли бях или хормоните от бременността.
Освен това, имаше и 4 броя детски гъзове точно зад мен, които коментираха през цялото време по възможно най-идиотски начин. Направих им забележка и не ме отразиха. Преместих се на друг ред и изкарах оставащия един час в спокойствие. Предполагам, че ауто кърс-а ми ще ги застигне в един прекрасен ден от техния живот, когато имат 2 часа и 40 минути спокойствие извън 24-те с една малка маймунка, подскачаща и катереща се върху главите им.
Отговарям на вечния спор "the book vs the movie" - и двете! Като имам по-голям сантимент и предпочитание към книгата. :) Once a nerd, always a nerd... Независимо колко възрастна или бременна съм...
На два гласа пеят героите на Иван Станков
-
Нищо по-самотно няма на тоя свят от дунавския бряг с един-единствен човек
на него. Никога […]
Източник
Преди 2 дни
1 коментар:
Филмът е страхотен!
Публикуване на коментар