Дрезгав глас, депресивна мелодия, леко меланхолична, а китарата просто разплаква сърце... На това му викам саундтрак, живот мой!:)
Едно малко иралндско в ранния следобед не помага, но и не вреди, когато новините са лоши. Да предположим, че съдейства за абсорбирането на мъката. Нещо ми има, нещо ми няма... А ми писна да ми казват как всичко ще бъде наред!
Не завиждах, просто мразех. Не понасях мисълта... Сега просто ми е безразлично.
Не издържах обвиненията, озлобявах се... Сега ми е безразлично.
Нищо не търся, нищо не искам. OK съм с всичко - каквото е. Това е приемане, не примирение.
Losing all hope is freedom.
Смок пази къща в едно село по време на любов
-
Преди много години Стоян Николов-Торлака, лека му пръст, ми изпрати
ръкописа на своя „Северозападен романъ“. […]
Източник
Преди 8 часа