Тук ми хареса как са развити героите. Не ми дотежа, че се отделя повече внимание на характерите на персонажите, отколкото на битките и действията. И тъкмо вземе, че се завърти добра игра около някой и той вземе, че се смре... Няма лошо, това също ми допада. Очакванията ми са за здраво фентъзи, а не за Дързост и красота, в който хиляда осемстотин двадесет и три епизода героите са едни и същи. Или пък за криминале в стил Агата Кристи - един човек пукясва първите 5 страници и после търсят градинаря в следващите 255.
Кефи ме също, че сериалът не е едно към с книгата. Различават се и се допълват, което намирам за много приятно - някакъв модел extended pleasure. Без значение кое ти върви първо - четенето или гледането.
Преди не бях сигурна, но сега съвсем убедено щакам един плюс пред факта, че поредицата минава през мен на стари години. Защо ли? Ситуацията е виц - ако трябва да обяснявам защо/какво, след като съм го казала, значи не го разбирате. А ако не го разбирате, няма смисъл да се хабя да обяснявам.
Just enjoy the show. А то определено си заслужава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар