random

Не знам как са живели хората без интернет преди примерно 20-30 години. Може би по-простичко и поне малко по-щастливо. Може би.
Днес си правих поредните профилактични изследвания и заедно с касова бележка за 226 лева ми отпечатаха листче със сайт, логин и парола за проверка на резултатите + кратка инструкция кое, къде и как.
Две епруветки кръв (синя по произход, но червена по цвят), малко памук със спирт и лепенка на ръката сутринта, а следобяд вече чеквам онлайн какво (не) се случва в тялото ми. Яко, нали? Нали? Или?
В последните месеци с челен опит откривам колко ни е скапано здравеопазването. В следствие на този факт в интернет са се нароили толкова форуми, сайтове, сайтченца и всякакви боклучави места, където хората изтрещели от мъка и притеснение се самодиагностицират един друг, а дори и си предписват лечения...
Работата е яко шит. Започвайки от намирането на свестен доктор, защото, нали, като се знам какъв съм инженер... Отваряш гугъл - сръч, сърч & ресърч... Мненията и коментарите за дадено светило от областта на интерес, обикновено са в двете крайности. Избирам си да вярвам на по-грамотно написаните, а не на преобладаващите.
Да кажем, че случайно или не съвсем намериш лекар, за който си нещо средно между банкомат и пациент. Започват прегледи, изследвания, резултати... А от там великото четене в интернет и правене на филми-сериали, в които главните герои са с латински, а не латиноамерикански имена. Важното е, че има съспенс и драма. Много драма.
Опитвам се да не сдухвам, но дори и първосигналното "можеше да е много по-зле" не ми помага. Изобщо. Настроенията ми се мятат между две крайности през твърде кратки периоди. Или съм тотален киселак и мога да подквасвам прясно мляко само с поглед, или съм усмихната и нахилена зелка, която се радва на живота. А той веднъж взема, веднъж дава. Просто понякога си с късата кечка. Това е.
От известно време съм спряла всякакви диети и спорт. Въпреки това, продължавам да кьощавея. Вече се забелязва силно на стратегически места като цици и гъз. На път са да изчезнат тотално от картата на моето тяло... Започнах да получавам притеснителни коментари, които разклатиха основите на иначе солидното ми самочувствие.
Добре, че се появиха някакви светлинки в тунела за доказателство, че не е чак толкова зле злето. По панагюрските стандарти съм загубила сочност, но по софийските съм "yes, baby". Поне така реагира напълно непознато момче на краката ми, веещи се с къси панталонки из мола. Определено ми полира самочувствието и усмивката като видях как се спря на място, когато ме забеляза и ме огледа възхитено.
Смях се много и на офертата за пътуване до Велинград, която получих от симпатичен младеж, докато се мотаех при автогара юг. Сори, пич, днес съм за друга спа дестинация. Но си е приключение - как все на мен ми се случва да ме намират разни откачалки? Карма?
Дадох на един таксиметров шофьор доста добър бакшиш. Млад, ведър, с обица на ухото. Четеше книга, когато се качих. А докато се возехме из мокрите софийски улици, даде предимство на колега, а можеше да се направи на интересен и да продължи. Казах му, защо ми е допаднал. Нахили се, аз също и слезнах от колата. Десетина минути по-късно двама продавачи с по-меки китки в магазин за обувки вече ме бяха полазили с оферти за свежите модели на пролет 2013. Единият ми направи комплимент за фигурата и краката, а другият ми подари ключодържател от щанда. Благодарих и мислено погледнах нагоре към онзи, дето му е скучно и се забавлява с мен. Толкова бързо ли става? Правиш добро, правиш разлика за някой непознат без да чакаш нещо в замяна, а то ти се връща?
Всички са полудели по някакви "висящи" неща напоследък. Следя групата във фейсбук от чисто, може дори да се каже журналистическо, любопитство. Не вярвам в идеята, намирам я за пълен шит. Човек трябва сам да се оправя, а ако му стане едно такова благотворително, то трябва да даде въдицата, а не рибата на нуждаещите се. Или да направи нещо в посока всички или повечето хора да имат осигурена възможност за риболов. После всеки да се спасява и оцелява както може. Викат му естествен подбор и работи непрестанно някакви си милион-милиард години вече. В хранителната верига някои са хищници, други - тяхната вечеря. Колкото и да се противим на идеята, така е било и така ще си остане. Един безплатен обяд тук и там няма да промени системата.
Някоя мейнстрийм шматка може и да заспи по-спокойно тази вечер, защото е подарил едно кафе на напълно непознат от гузна съвест, ама какво от това? Добре, драпал си, скъсал си задника от бачкане, за да изплуваш малко... Подал си си носа от лайната или може би цялата глава, но защо трябва да се чувстваш виновен от това? И да те обземе великото чувство на споделяне на тази малка заслужена глътка въздух, която си изстрадал заедно със семейство и приятели? Не може ли просто да й се порадваш? И да мотивираш другите да се вземат в ръце? Не може на готово. Стига вече селски тарикати. Аман!
В офиса на една приятелка редовно идва един човек да проси. Все не му стигат някакви стотинки за нещо. Обикновено е за алкохол или цигари. Тя му връчва метлата и му казва да изчисти пред магазина. След преглед на извършената работа и положените усилия, човекът си заминава със стотинките. След някой друг ден - пак така. Може да е малко безсърдечно, но го намирам за възпитателно и правилно.
Сега, не съм съвсем крайна, да отбележа. Трябва да има и някакви социални организации за хора, които ама наистина няма къде и от къде. Примерно възрастни хора, сираци... Но до там. Другото е мързел и безхаберие.


Чета си поста до тук и ми се струва много объркан и хаотичен. Като мен в момента. Ако бях Едуард Нортн, щях да кажа - You Met Me at a Very Strange Time in My Life.